След брака, предбрачните “аз” и “ти” на двамата съпрузи трябва да отстъпят на “ние” като начин на живот.
Бракът се гради върху единството на мъжа и жената.В това съвместно съжителство вместо предбрачните “аз” и “ти” възниква общото “ние”.Продължението на този съвместен живот зависи от семейната среда, от която идва всеки един от съпрузите и от диалога, установен между тях.Ако са налице някакви проблеми при общуването между съпрузите, това неминуемо довежда до неразбирателство и раздори в семейството.Основна причина за неразбирателството в брака е не приемането на принципа “ние”, пораждащ се от културните и индивидуални различия между съпрузите.Неразбирателството в семейството, естествено, влияе негативно върху психиката на неговите членове.В последствие започват дрязгите, споровете, стига се до разправии и в най-лошия случай всичко това приключва с развод.Съпрузите, израснали е семейства, в които неразбирателството и разправиите са доминирали, пренасят в личния си семеен живот същата нездрава, дискомфортна семейна атмосфера.Сиреч, децата на семействата с нездрава среда са кандидати да създадат също такива нездрави бракове.
Хармония в характерите
Ако характерът и навиците, изградени в миналото, останат непроменени след встъпването в брак, то принципът “ние” в съвместния живот ще бъде трудно приложим.В тези случаи бракът продължава известно време или завинаги в следствие на компромисите на единия от съпрузите.Често и най-вече, този компромис бива правен от страна на жените.
Духовните несъгласия възникват предимно заради личностната структура на съпрузите.Подчертаните различия в характерите, интелекта, разбиранията, вкуса и въобще в личностните особености на съпрузите затрудняват постигането на разбирателство и съгласие.Още повече, че различия и разногласия от типа на споменатите не могат да се преодолеят с времето-почти е невъзможно.
Несъгласията от социално-битово естество водят началото си от културните различия в семействата на съпрузите преди брака им.Разминаванията в културните разбирания води до невъзможност да се постигне единност в чувствата и мислите по отношение на нещо, което пък е важен фактор за здравия диалог.
Влиянието на родителите
Неразбирателството и разногласията между съпрузите с времето “преминава” и в другите членове на семейството.Включването на родителите по женска или мъжка линия, или и от двете страни, в споровете между съпрузите довеждат нещата до абсолютен хаос и проблемите стават невъзможни за разрешаване.Неразбирателството между съпрузите се превръща в борба за доказване на надмощие и превъзходство от страна на техните родители и близки.Неразбирателството влияе във всяко отношение отрицателно върху съпрузите.Нарушава се целостта на свързващите ги чувства.Обичта, уважението и доверието все повече отслабват и се стига до спорове и караници.Допускат се унизителни сцени и взаимни обвинения.Напрежението нараства, започват караници, викане, чупене на определени предмети вкъщи.Стигне ли се до побоища, съвместният живот става непоносим и за двамата.
Влияние на неразбирателството върху интимния живот
Разбира се, неразбирателството влияе отрицателно и върху интимното общуване на съпрузите.
Нередовният и незадоволителен полов живот води със себе си допълнително напрежение, което още повече задълбочава несъгласията.Така кръгът от проблеми се затваря и не се допуска да се излезе от него.Не свършващите семейни караници и раздори правят съвместният живот непоносим.Ако споровете се пораждат в стремежа на съпрузите да запазят семейството да подобрят нещо в него, лесно могат да се открият добри начини за това.Половата незадоволеност на жените, обикновено, се дължи на грешки в поведението на мъжете по време на половото общуване.Грубото, неизпипано, търсещо едностранно задоволяване поведение от страна на мъжа, вреди и на двете страни.Дали щастието на съпрузите ще включи в себе си и щастието  от хармонията в половия им живот зависи от отношението на мъжа към жената: от това дали той е мил, любвеобилен, търпелив, нежен; стараещ се да я зарадва с мили думи, стараещ се да спечели нейното внимание и любов.
Основен принцип на щастливия брак
Някои хора се чудят и измъчват “как така” не са случили в брака.А всъщност, вместо да си губят времето с тюхкане над този въпрос, те биха могли да се постараят да търсят начини как да направят брачния си живот по-приятен, по-задоволителен.Биха могли да констатират поводите, случаите, при които цялото семейство се чувства щастливо и да се стараят да ги увеличат доколкото могат.Не бива да се забравя, че и щастието, както и другите чувства, расте и се множи само при споделяне, само при внимателни съвместни усилия.Основен принцип на един щастлив брак е развитието на общо, съвместно разбиране, усещане за щастие, разбира се без партньорите да загубват индивидуалните си гледни точки за това.Не може да се говори за щастие в брака, ако липсва общото, съвместното старание и стремеж за неговото постигане.
Уважение и любов заедно
Вниманието и любовта, изпитвани към съпруга/та трябва да се изразят, словесно или с уместни жестове.Най-добрият израз на любов и уважение е искреното внимание.Колкото повече внимание обръща един човек на чувствата и мислите на другите, толкова по-ясно става колко много го цени.Основната потребност у всички хора си остава потребността да обичаме и да ни обичат.
Когато съпрузите критикуват взаимно грешките си, не бива да атакувате характерите си като цяло.Не трябва да се допуска сравнение на външния вид, облеклото, маниерите на съпруга-/та/ с тези на други хора и да се констатира негативното у него/нея/, едва ли не като обвинение.Това е твърде неприятно.особено пък в присъствие на чужди хора изобщо не трябва да се стига до критика или унизителни ситуации.Тъкмо напротив-в присъствие на хора редно е съпругът -/та/ да се подкрепя, да се отчетат и похвалят положителните му /й/ качества.
Ценни съвети за женените
Независимостта на семейството трябва да се запази.Не бива да се прибягва до материална или друга помощ от родители или други хора, освен в случаите, когато това се налага обезателно.
-Една семейна двойка има за цел изграждането на нов начин на живот.В този смисъл съпрузите, трябва да се предпазят от подражаването и повтарянето на видяното в своите семейства.
-По добре навреме и на място да може да се каже “не”, вместо да се стига до обиди.
-Към съпруга-/та/ трябва да се подхожда с разбиране.
-При изразяване на любовта към съпруга /та/ трябва да се подхожда щедро.
-Във взаимоотношенията със свекърва, тъща, свекър, тъст, зълва, девер и т.н трябва да се спазва дистанция, която да предпазва от намеса в семейния живот на съпрузите.
Кога започват разногласията?
Най-често разправиите в семейството започват по време на разговорите вечер, когато мъжът се връща вкъщи.След умората през деня съпрузите са по-лесно раздразними и готови да преминат в словесна атака.Особено пък, ако и двамата съпрузи работят, първите часове на вечерта са “апогей” на напрежението.
Съпрузите, които вечер се ядосват трябва задължително да разучат причините.При това трябва да се стараят да бъдат максимално обективни, да изключат всякакви предубеждения.Ядът, който е продиктуван от други хора или от причини, не трябва да се рефлектира върху съпруга/та/.
Не трябва да се премълчават и притаяват и чувства като притеснения, обида, гняв.Не бива да се пропуска, че изразяването им на глас, дискутирането по тях има полезно въздействие върху човека.Нужно е всички мисли и чувства да се споделят със съпруга/та/.Ако нещо ни измъчва и в стремежа си да предпазим съпруга/та/ си от същата отрицателна емоция не го споделим и в случай, че това интуитивно се усети, то предположението, че крием нещо ще го /я/ притесни и измъчи много повече.
Трябва да се насочим към бъдещето, а не към миналото
Наложително в брака е усилията да се насочат към бъдещето, към общите цели, надежди и очаквания, а не към допуснати в миналото грешки, обвинения, пропуски и т.н.Усилията на съпрузите трябва да се съсредоточат върху обмяната на мисли и преживявания в тази насока.При това трябва да се има предвид, че щастието е свързано с предстоящото, с очакванията...
Да се разговаря, преди мига на избухване
Практиката показва, че семейните двойки не умеят да спорят или дискутират.Много от браковете се разбиват тъкмо по тази причина.Всъщност нормално и нужно е от време на време семейните двойки да поспорят.Ако в старанието си да запазим мира вкъщи, за да не пораждаме проблеми и ги прикриваме и “замразяваме”, те ще се натрупат и един ден ще се окажем лице в лице с притесненията, причинени от тях.Човек, който постоянно потиска желанията си стига до един миг, когато му е невъзможно да ги преодолее.после избухват точно като парен котел.Щетите от това избухване са много по-големи.
Ако всички проблеми се разрешат чрез разговаряне, преди да се стигне до мига на избухването, то тогава щетите биха били незначителни.
“Онзи мъж, който прояви търпение към злонравието на съпругата си ще получи награда, колкото тази, която е дадена на Ейюб а.с за изпитанието, на което е подложен.Ако една жена прояви търпение към злонравието на своя съпруг, ще заслужи награда колкото наградата на Асие-съпругата на Фараона.”
www.selqm-jeni.hit.bg