Животът e такъв, какъвто е :: Битието определя съзнанието или какво се случва в БГ?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.09.2011 10:40 - Битието определя съзнанието или какво се случва в БГ?

Автор: svoboda64 Категория: Други

Прочетен: 11627 Коментари: 36 Гласове:

Живеем в сюрреализъм. Това, което е, не е онова, което ни обясняват, че ни се случва. Нито трите класически власти – държавна/местна, полиция и съд, нито четвъртата – МЕДиЯДта.

България се бунтува, защото е гневна. А гневът е нелицеприятен и определено „расистки”. Отдавна сме се разделили на две „раси” – „цигани” и „автохтонно население”. Циганин не е етническа титла, това е краткият „етикет” за състояние на битието и съзнанието. „Циганинът” е номад, певач, крадец и гадател на бъдещето. „Циганинът” не работи, а живее на гърба на другите. Така мисли мнозиноството от хората в БГ. „Циганин” е кратка емоционална сигла-морална оценка. Грозна и силна като звучен шамар. Много български политици открито или под сурдинка са определяни като „цигани”. „Циганизацията” на България е съвременен рефрен, който с болка се употребява от хора с най-различен социален статус, партийна принадлежност, етнически произход или вероизповедание. Контекстът в употребата на горните две понятия често се размива и се превръща в еднозначна крайна оценка какво НЕ ИСКАШ ДА БЪДЕШ. И колкото и да е странно, „расистките” скандирания „Циганите на сапун” започват да придобиват едно друго значение, далеч от първосигналното окачествяване като „недопустимо” в едно цивилизовано общество, държащо на човешките права и тези на малцинствата. То е зов за „вътрешно очистване”, по-скоро индивидуално, отколкото групово. Далеч съм от мисълта, че повечето хора осъзнават какво са изкрещели по площадите. Че си дават сметка за този подсъзнателен подтик, който ги е накарал да излязат и изкрещят болката си заедно, да хвърлят камъни и да рушат.

Колкото и да е реално всичко случващо се, далеч повече то е символно. То е бунт, неосъзнат като всеки бунт, срещу порядки, които се налагат като „новите ценности”: че човешкият живот е нищо – независимо дали физически отнет или в непрекъснат стрес и денонощно оглеждане и себепазене срещу „неизвестен извършител”, че силата на „парите” е по-голяма от моралната сила, че „справедливост” е кухо юридическо понятие без реална стойност, защото „доказателствата” и „свидетелите” рядко „издържат” в съда...

Казват, че гневът не е добър съветник. Но ако не ти е останало нищо друго освен гняв? Хората излязоха да излеят гнева си. Но всички ги е страх да кажата истината – и участващите в метежите, пардон демонстрациите, и баш управляващите + кандидат управляващите. Наричат спонтанните протести как ли не – прозлезли от „битов” скандал или по повод на „криминален” случай, етнически сблъсък с политически нюанси (някой бил „яхнал” и отвел „мръсната пяна” да върти предизборната му мелница), та даже и социални? Всъщност проблемът е дълбоко политически – в кризата на един политически модел, издълбал дълбока пропаст между управлявани и управляващи. В липсата на адекватно представителство на обикновения гражданин, който си въобразява, че трябва да живее в демократична държава и неговите интереси трябва да бъдат защитаваните от четирите власти. А вместо това наблюдава кланови договорки и менкане на „услуги”, платени репортажи и „продуктово позициониране”, размахване на „етническата карта” и на практика предпоставено „цивилизационно” разделяне на етносите, за да бъдат управлявани чрез вменяване на роли.

Да, хората скочиха срещу един самозабравил се „гащник”. По най-първосигналния начин. Може би точно защото той най-видимо „въплъщава” всичката онази мръсотия, която всекидневно ни залива. Това, че е „циганин” по произход, освен по манталитет, само ускори „разпознаването”, т.е. стереотипът сработи. Но както многократно бе подхвърляно тук и таме, той е „назначен” за мюре. За което с десетилетия му се отплащат с „чадъри” J Което в най- конкретния и последен случай още повече разяри „българите” – Рашкови в четиризвезден хотел в Боровец, наблягащи на румсървиса?! Докато България, или поне големите й градове се тресат от протести. Да не забравяме и поводът: двойно убийство – предумишлено и непредумишлено – на две деца. Те и децата най-вече излизат по площадите. От солидарност със самите себе си. Защото ние, най-простичко казано, ги изоставихме. И сега имаме наглостта да ги наричаме „хулигани” и „футболни агитки”...

Живеем в сюрреализъм. „Битието определя съзнанието”, някога казал Маркс. Днес американците откриват, че е бил прав: „При деца израстващи в неравностойно положение, се наблюдава свръхреагиране в стресови ситуации”. Питам се „свръхреакция” ли са бунтовете, т.нар. гражданско неподчинение от последните дни? И не са ли възгласите и скандиранията „Циганите на сапун” сублимация на дълбоката травма, в която живеем вече 20 и кусур години, на криминалния преход, на политическата мимикрия, на циганизацията на битието ни – да живеем от днес за утре?

Та това са основните въпроси, на които трябва да си отговорим. Да се събудим и да погледнем истината в очите. Да се огледаме в „гетото”, в което се е превърнала България. Та и аз, като една вече натурализирана по горните причини циганка, да изокам: „По-добре на сапун да се сторим, но да измием този срам!” Но и да обърнем гнева си към истинските „цигани” в държавата. От тях да поискаме сметка. А не да се осланяме на поредния приспивен PR: „Моля за търпение още няколко дни и всеки ще си получи заслуженото” (ББ). За България, а и за навсякъде, няма deus ex machina. Може и в тази безумна политическа кампания Vox populi, vox Dei да звучи крайно иронично, но трябва да се започне отнякъде. Най-добре е от собствената ни съвест и воля за промяна. Но без сопите, брадвите и манлихерите. Те са атрибут на една друга група, която „расистки” наричаме „цигани”, но на която тайно или явно принадлежим, щом се съгласяваме с отявлената несправедливост, традиционното нежелание (или невъзможност) да мислим със собствените си глави без указания „отвън”, готови да скочим само при кръвна обида, а в останалото време апатично да наблюдаваме разсипията около си L

Живеем в сюрреализъм. Битието определя съзнанието. Значи трябва да променим битието, за да дойде и съзнанието на мястото си.

Нагоре

Гласувай:

Прочелите постинга прочетоха и:

Пясъчен щрих
Митът за холокоста - Юрген Граф - част 1
Bloo,come here,sugar..

Следващ постинг

Предишен постинг

Requem... не за да се умира, а за да се помни :)

Праз(д)ничност

Коментари

1. strannica - :)
27.09.2011 11:04

Дай да ти стисна ръката!!! :)
Супер!