*
*
*
"Днес едно дете ме попита:
- Сърцето на едно и също място ли си стои, или се мести?
Аз отговорих:
- Не сърцето си стои на едно място, в ляво... 
и в същото време си мислех...
"После, един ден, ще пораснеш и тогава ще осъзнаеш, че сърцето живее на хиляди различни места, без да остава винаги на едно и също място. Качва се в гърлото ти когато изпитваш емоция, или пада в стомаха, когато те е страх, или те боли нещо. Понякога бие по силно, понякога сменя мястото си с мозъка. Пораснеш ли ще разбереш да поставяш сърцето си в нечии други ръце и повечето пъти ще ти го връщат наранено... Ще има дни, когато ще си мислиш, че вече нямаш сърце и ще го търсиш из спомени, парфюми, погледи... После ще има и ден, в който ще разбереш, че не всички имат сърце..."

Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, на които се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат доникъде....
Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, на които дефилират напомпани его-та.
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.
Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.
Искам есенцията, ядрото, същността, душата ми бърза…
Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите.
Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.
Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата.
Които нещастието е направило по-мъдри.
Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така или иначе ще стигнем до края… "

Марио де Андраде

Тази наша любов стаена в телефонни признания,
все не ни стига времето времето да сме заедно
дълго дълго мълчим в слушалките, думите си ги знаем,
само в чуждата стая за малко, можем да сме заедно.

Самотен ловец е сърцето
без да мисли избира
от любов живее
без любов умира

И през пръсти я пилеем тази любов уж случайна,
а всъщност само тогава живеем, когато сме заедно
ето така се обичаме и греховни, и праведни,
и по дявола пращаме всичко само да сме заедно

Самотен ловец е сърцето
без да мисли избира
от любов живее
без любов умира

Сърцето, ах сърцето, без да мисли избира....
от любов живее, без любов умира,
без любов умира, без любов умира...

Миряна Башева

Благодаря Феичка!!.....
Поздравления за постинга!
Хубав ден и позитивни емоции!