Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2014 13:10 - 101 години от подписването на Букурещкия диктат
Автор: novaistoria Категория: История   
Прочетен: 651 Коментари: 0 Гласове:
1



На 28 юли 2014 г. се навършват 101 години от подписването на Букурещкия диктат


На кратко как се стигна до 28 юли 1913 г.


Балканска война
 През март 1911 г. монархът извиква двете русофилски партии да управляват България. Народната начело с Ив. Евстр. Гешов и Прогресивнолибералната с лидер Ст. Данев. Избрано е Велико народно събрание, което прави промени в конституцията, чрез които царят придобива възможност да осъществява международни контакти по всички въпроси. През септември избухва Италианско-турската война, водена за Триполитания - Либия. Това е удобен момент за българите да се опитат да разрешат своя национален въпрос, но по това време както царят, така и министър-председателят, се намират извън страната. В държавата се наблюдава въздигане на патриотичните духове и желание за освобождаване на българите, намиращи се под турска власт. На 29 февруари 1912 г. се сключва българо-сръбски договор, в който България се съгласява с дележа на Македония. Определени са така наречените спорна и безспорна зони. По силата на споразумението земите източно от Родопите и р. Струма остават за България, а за Сърбия се определят териториите северно и западно от Шар планина. Земите между Шар планина и Родопите са определени да бъдат автономни, но ако това намерение се окаже невъзможно, територията се разделя на две части - спорна и безспорна. От връх Голем на север от Крива паланка до манастира Гъбовци на Охридското езеро е прокарана линията, която разделя двете зони. Западно от линията се намира спорната зона, а източно - безспорната, която е за България. След края на войната за съдбата на спорната зона ще се търси арбитражът на руския император по въпроса дали тя ще се включи в състава на България или не. При тези обстоятелства Сърбия се съгласява да влезе във войната срещу Турция. Основната грешка на българските управници е, че се съгласяват с дележа на Македония и по този начин изострят апетитите на сърби и гърци. Вярно е, че след като каруцата се обърне, пътища много, но основната задача на българската дипломация е трябвало да бъде идеята за автономия на македонската територия, а не нейното разделяне между евентуалните победители. На 29 май 1912 г. се сключва и българо-гръцки договор. В този договор не са засегнати никакви териториални въпроси, което се оказва фатална грешка, допусната от българската дипломация. С Черна гора се постига устно споразумение за взаимопомощ в евентуален конфликт с Турция или с Австро-Унгария. Така българските политици успяват възможно най-недалновидно и без никаква перспектива да обвържат страната с неясни и неизгодни договори и при военен успех срещу Турция, независимо от качествената българска армия, да поставят страната в крайно окаяно положение. Първата грешка е, че правителството се съгласява с дележа на Македония, факт, говорещ сам по себе си, че България дава заден ход по Македонския въпрос. Втората грешка е сключването на договор с Атина без да се засегнат териториалните въпроси, така Гърция е с развързани ръце и без угризения може да прави каквото си иска по време и след края на военната акция. Като че ли връх на политическата глупост е устната спогодба с Черна гора. На 17 септември е обявена обща мобилизация в балканските страни, а на 1 октомври България иска от Цариград да изпълни чл. 23 от Берлинския договор за автономия на Македония. Турция отказва и на 3 октомври скъсва отношенията си със съюзниците и заявява, че се намира в положение на война със съюзените балкански държави. Два дни по-късно на 5 октомври съюзниците от своя страна обявяват война на Високата порта. Основните български сили са съсредоточени в тракийския участък, където турската армия е най-многобройна. България тръгва да освобождава Македония, но нейните войски настъпват в Тракия. Българите жънат големи победи, а турците, които имат сериозни организационни проблеми, отстъпват и се спират едва при Чаталджа. При така стеклите се благоприятно за българите обстоятелства на 29 октомври турците искат примирие и тук отново се допуска грешка - Фердинанд не подхожда правилно и не взема под внимание турското искане. Дава се нареждане и на 4 ноември българските войски атакуват силната Чаталджанска линия, където претърпяват неуспех. На 20 ноември все пак се подписва примирие, но благоприятният момент е пропилян. В Македония действат армиите на Сърбия, Гърция и Черна гора, България има своя принос чрез успешния поход на 7-ма Рилска дивизия. Но турските части в Македония са далеч по-малобройни, така че съюзниците тук нямат проблеми. На 3 декември в Лондон стартират съюзническо-турски мирни преговори. Но грешката при Чаталджа прави преговорите твърде мъчни, а турските представители не са особено сговорчиви. Посланиците на Великите сили без особено да се церемонят, вземат две решения, а именно за обособяването на независима Албания и Турция да отстъпи на съюзниците териториите западно от Мидия-Енос. За това положение Високата порта е уведомена на 4 януари 1913 г. Турция се съгласява с решенията на Посланическата конференция на 9 януари 1913 г., но на 10 януари е извършен младотурски преврат и решенията са отхвърлени. Военните действия са възобновени, но със славни победи при Булаир и Шаркьой българите разбиват всички надежди на турците. Безспорно най-големият успех във войната идва на 13 март, когато българите превземат Одринската крепост. Наистина одринската операция е връх във военното майсторство и може да се нарече ювелирна. Турция отново е заставена да седне на масата за преговори. На 17 май 1913 г. се подписва Лондонският мирен договор, по силата на който всички територии, намиращи се на запад от линията Мидия-Енос, а така също и Егейските острови се отстъпват от Османската империя на съюзниците.



Междусъюзническа война
 На 20 май в Солун сърби и гърци стигат до споразумение за разпределение на новоосвободените македонски земи. Очевидно е, че това съглашение е насочено против България и нейните аспирации към Македония, а също така сръбско-гръцката договореност е насочена срещу българския елемент, намиращ се в Македония. Очевидно е, че гърци и сърби търсят начин за запазване на завоюваните от тях земи в Македония без да се съобразяват с българските интереси. Фердинанд и ген. Савов допускат поредната фатална грешка като нареждат на части от българската войска да извършат предупредителен удар срещу гръцките и сръбските армии. Това нападение се извършва на 16 срещу 17 юни 1913 г. Но сърби и гърци само това чакат - поводът за война им е предоставен от самата България. Така започва Междусъюзническата война. На 28 юни във войната се включва Румъния като нейните войски, без да им се окаже никаква съпротива, достигат на около 30 км от София, а два дни по-късно Турция също навлиза с войските си отвъд границите, постигнати в Лондонския мир. Турците реокупират Източна Тракия като отново Лозенградско и Одринско попадат в турски ръце без никаква отбрана. Въпреки смазващото числено надмощие на противниците българската армия се държи повече от достойно, а дори на 16 юли българите обкръжават гръцката войска в Кресненското дефиле и единствено сключването на примирието в Букурещ предотвратява пълното унищожение на гръцката армия. В средата на юни 1913 г. в района на Тиквешко избухва въстание, ръководено от ВМОРО. Жителите на Кавадарци, Неготино, с. Ваташа са обхванати от желание да отхвърлят сръбската власт. Активно участие във въстанието вземат четите на Вътрешната организация. Хората от въстаналите райони искат подкрепление от българската армия, стояща на около 15 км от тях, но получават отговор, че исканата помощ не може да им се окаже, тъй като военните действия се отдалечават от Тиквешко. Въстанието продължава повече от седмица, но в крайна сметка сърбите възстановяват властта си и предприемат репресивни мерки спрямо населението, които имат за цел да убедят хората, че те са били сърби, които след това са асимилирани от българите и сега спокойно могат да се върнат в лоното на сръбското самосъзнание. Тиквешкото въстание не е импулсивен акт, а събитие, подготвяно от по-рано от ВМОРО. Организацията предвижда, че доброволно изтегляне на сърбите не може да се очаква и решава да подготви въстание, имащо за цел сваляне на сръбската власт. Поради това, че българи, от една страна, и гърци и сърби от друга, все повече и повече започват да се обвиняват взаимно в жестокости и асимилаторска политика спрямо населението, е направена Карнегиевата анкета. Учените, които съставят анкетата, не се улесняват от сърбите и гърците, а тъкмо напротив, забранява им се свободно присъствие в районите, окупирани от сърби и гърци. Въпреки това анкетата е направена и публикувана през 1914 г. Тя доказва безапелационно ярко изразения български елемент в Македония и че не българите, а сърбите и гърците водят ожесточена асимилаторска политика спрямо българското население в Македония.
На 28 юли или  по нов стил 10 август в Букурещ се подписва диктат, по силата на който Сърбия се сдобива с Вардарска Македония, Гърция придобива Беломорска Македония, а за България остава единствено Пиринска Македония, която е и най-малката част. Реокупацията на Източна Тракия от турците е придружена с поголовно и безкомпромисно обезбългаряване на областта. Масовите кланета и жестокости са навред, а редовната армия е придружавана от банди, които извършват големи погроми над населението. Като пример за турската жестокост може да се посочи съдбата на българското село Булгаркьой, което е било унищожено. На 7 юли около 350 мъже са събрани край селото и избити, като едва 8 души избягват тази участ. При преследването на останалите от жителите на селото много деца са изоставени от своите родители, тъй като те не били в състояние да ги спасят. Само от това българско село се предполага, че жертвите са над 1100 души. Това е само един пример, посочен сред много други. Румъния откъсва от българската територия плодородната област Южна Добруджа и така след като преди 35 години е получила Северна Добруджа, сега цяла Добруджа се оказва под нейна власт. Всички съседи се нахвърлят и кой колкото може придобива земи от България. Единствено откъм изток България не губи територии, Черно море остава спокойно в своя басейн и не поглъща български земи. Но за този погром не бива да се обвинява единствено лакомията на българските съседи, а трябва подробно да се обърне внимание на крайно недалновидната политика на българските управляващи по това време. След много перипетии на 16 септември 1913 г. се подписва Цариградският мирен договор между България и Турция, който урежда новата българо-турска граница. След като българската армия дава много жертви, за да завладее земите в Тракия, по-късно ги отстъпва на турците, които без жертви от своя страна и с големи жестокости спрямо българското население, си ги връщат. Така цяла Източна Тракия отново се включва в състава на турската държава. Само месец след сключването на Букурещкия договор във Вардарска Македония в регионите на Охрид, Струга и Дебър избухва въстание на българите, подпомогнати и от албанците. Въстанието продължава почти две седмици. Четите се сражават мъжки, а срещу тях сърбите изпращат както редовна войска, така също и чети на Черната ръка. Ръководна роля за организацията и провеждането на въстанието има ВМОРО, която е упълномощена и от албанците да действа по свое усмотрение. Въстанието се определя да избухне в началото на октомври, но то започва преждевременно на 7 септември. По-ранното избухване на въстанието води и до не особено добрата му организация.79 След овладяване на въстаналите райони от сърбите те жестоко отмъщават за избухналия бунт. Много селища са разрушени изцяло, други подпалени, много хора са избити и изпратени в затворите.
 Наистина крайно неадекватната политика на българските управляващи довежда страната до национална катастрофа. Това е прецедент в световната история - управляващите на една страна да съумеят да вкарат държавата във война едновременно с всичките й съседи. Ясно се вижда, че крайно неадекватното управление на страната и грандоманството на цар Фердинанд поставят славната българска армия в безизходица. И въпреки, меко казано, недалновидните правителство и цар, българската войска успява да обкръжи гръцката армия в Кресненското дефиле. Това би било голям коз в ръцете на правителството на масата за преговори. Но и този последен шанс е пропилян.
 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: novaistoria
Категория: История
Прочетен: 89715
Постинги: 51
Коментари: 26
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031