Прочетен: 16050 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 01.12.2007 21:16
Първи декември е. Пак.
И за да не нарушим ритъма на събитията, всички (не)правителствени организации се хвърлиха вкупом в превенция на народа от ХИВ. Разни лица ще го подканят да не вярва, други ще му подсказват за презерватива и моментите, в които е редно да се използва… Все неща, които ми се струва, че за мнозина от Вас омръзнаха.
Част от институциите, ангажирани с въпроса за ХИВ и СПИН, вършат нещо постоянно, за други само първото число на последния месец е знаково и само тогава околните биват облъчени с обилна доза рекламни материали, брошури… които то тактично хвърля, след като подмине усмихнатата доброволка. Мотивираност ли няма?
Но ак звучи разказът на А., с която се срещнахме по линия на един център. Тя е на 18, скоро завършва, от известно време знае, че има ХИВ, знае защо го има и какво й е посланието към именно този тип нашенци, които са сигурни, че „Това на мен няма да ми се случи, мен СПИН не ме лови!”. Историята е съвсем истинска, уловки няма. Толкова истинска, че ме е яд защо не мога да пусна гласът на А.
Благодаря ти, че именно сега реши да разкажеш за товара, който криеш от няколко месеца. Ще ми разкажеш ли как се случи? Какво усети?
За мен е много трудно да говоря, защото до сега на никого не съм казала за този проблем. Наистина е товар да криеш това нещо от близките си, приятелите си и хората, на които държиш. Всичко започна със запознанство от Интернет – с момче от София, станахме много близки, всеки ден се чувахме по няколко пъти. Идваше няколко пъти до Бургас, излизахме… Той стана човек, на който разчитах и държах. И реших да отида при него в София. На един купон. Бяхме двамата, пийнахме и…
И?
След това правехме секс. Взаимно го искахме.
От колко месеца тогава се познавахте?
Около 4 месеца. Само че грешката в случая беше, че не изпозлвахме презерватив. До голяма степен за това нещо вина има и алкохола.
Ти реши, че за 4 месеца може да се довериш на този човек?
Да. След като си тръгнах от София на другата вечер той престана да ме търси. Пишех му есемеси, звънях му, но нямаше отговор. Беше ми доста съмнително и се сетих за онази вечер, в която правехме секс с него… нямаше презерватив. И тогава реших, че ще си направя изследване за СПИН и други болести.
И резултата се оказа положителен?
Аз съм ХИВ позитивна.
Какъв урок научи, след като ти казаха резултата?
Урока е, че живота трябва да се цени. Знам от два месеца и половина, че имам ХИВ. От тогава всеки ден живея ден за ден. Не съм казала на никого, дори и на родителите.
През цялото това време криеш Тайната в себе си?
Страх ме е…
От какво? От обществото?
Да, страх ме е че ще изгубя хората, на които държа. Вече гледам живота от друга гледна точка. Ценя малките неща, благодарна съм че съм жива… но съалявам, за това, което сама си направих.
Ще предупредиш ли момчето от София?
Разбира се. Аз за това и го търся толкова настоятелно, но той се крие.
Подозираш ли, че той е знаел, че има ХИВ, но продължава да го прави с други момичета?
Не искам да го вярвам това нещо. Не искам да се разочаровам още повече…
Какво ще е първото нещо, което от утре ще започнеш? Какво отношение очакваш?
Първото което искам е да ме приемат такава каквато съм. ХИВ позитивните също са хора, продължават да бъдат хора. Желая да следвам тук, живот и здраве… но каквото стане ако съм жива и здрава.
Тоест живота ти се завърта около днес и евентуално утре?
Да, вече живея за деня. И оценям най-малките неща, които преди не забелязвах. Това е най-важното – да умееш да цениш живота.
А какво би казала на хората, които не вярват в кампаниите, на първи декември… като човек, който е от другата страна на бариерата? Какъв е апела ти?
Това, което ще ги попитам е дали искат да бъдат на моето място? Да говорят вместо мен сега? Ако решат, че искат – могат да продължават да правят безразборен секс. Внимавайте!
А кога според теб обществото в България ще е готово да протегне ръка на различните?
Според мен все още то не е узряло да приеме хората като мен. Плюс това ни е страх да излезем от анонимност – затова и не разговаряме. Това толкова много ни тежи. Защото обществото ни не е готово! Това интервю е не само изповед. Искам да накарам хората да се замислят, защото с едно признание мисля, че този ден би имал по-голяма тежест. Защото е истинско. Имам нужда от подкрепа, за да продължа да се боря. Защото при мен всеки ден е борба.
Как ще изглежда следващия ти партньор?
Страх ме е, объркана съм. Не отричам, че един ден съм мислила да имам нормална връзка, също както тези, които не са заразени с ХИВ.
Според теб трагедията на едно момиче, което е на 18 би ли променило поне малко нагласите на тези, които я слушат* ?
Предполагам, че би трябвало…
Подобна е съдбата на всички 791 ХИВ – позитивни лица, регистрирани в България. Много от тях мислят да се затворят във себе си, много от тях вече се чувстват отритнати от обществото. От нас зависи обаче дали те ще запазят правилния курс в живота си.
* Записът на интервюто беше излъчен в петък по Дарик – Бургас, партньори и в тазгодишната кампания за превенция на ХИВ и СПИН „Бъди в час!” в градчето ни.
02.12.2007 22:17
09.12.2007 17:33
09.12.2007 23:14
no tova e samo prividno, za6toto ti prodaljava6 da si bade6 4ovek, da bade6 takav kakto predi(samo 4e s tazi bolka dalboko v tebe), prodaljava6 da obi4a6, da me4tae6! da misli6 za zivota katop za ne6to bezcenno......... no spiram da pi6a ina4e moga s prodaljenie na 4esove:)
Че шанс има - има. Но човекът, за който ти говориш не знае как ще реагира в подобна ситуация :) Когато гърмът падне от едно небе, което се е очертавало да бъде ясно и чисто.
@ Кирчо! :)
С нищо не изумявам. Просто представям другата страна на медийните кампании. На мнение съм, че ако обществото ни беше малко по-толерантно и някой живеещ с ХИВ, излезе като силует и това негово "затъмнено лице", но ясен и чист глас станат водещи за една кампания - то тя ще бъде много по-силна и въздействаща :) Ама това си ми е една утопия :) Която няма как да стане :) Е, тазгодишната беше успешна - над 180 се изследваха за ден в Бургас, само един ХИВ+, 18-годишен студент по моя информация...
Продължаваш да бъдеш човек... но от другите, по-голямото стадо човеци зависи дали ще бъдеш приет като такъв... Искрено се надявам повече хора да мислеха като теб :)
21.03.2008 23:51
01.10.2008 00:33
01.10.2008 00:38
Още веднъж,благодаря ти!