Кратко животоописание

Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.

[На същия ден] Възпоминание на голям и страшен земетръс.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.

Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.

Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През  1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели  борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

В иконографията е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.

Pravoslavieto.com

 

Св. Димитър пробожда с копие император Максимиан. Икона от XVII в.. Съхранява се в Националния църковно-исторически музей в София.  

 

Житие на свети великомъченик Димитрий Мироточиви

 

Св. великомъченик Димитрий се родил в третия век. Родното му място е град Солун.

Баща му имал висок служебен пост. Бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа. Не смеел открито да изповяда вярата си, понеже в онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите на своя богат дом той превърнал в молилня. В нея били поставени на подобаващо място две икони – на Спасителя и на света Богородица. Тук той идвал да се моли заедно със своята благочестива съпруга. Пред иконите те запалвали полилей. Кадели тамян. Възнасяли топли молитви към Бога.

Дълго време съпрузите нямали деца. Много скърбели и усилено се молели на Бога да ги дари с наследник. Бог чул молитвите им. Родил им се син, когото нарекли Димитрий.

Целият град взел участие в радостта на добрия градоначалник. Щастливите родители изразили благодарността си към Бога с богати милостини към бедните солунчани.

Когато Димитрий поотраснал и бил вече годен да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята и почнали да го учат на вярата в Господа Иисуса Христа.

С цялата си чиста и невинна душа малкият Димитрий вярвал в истинския Бог. Родителите радостно повикали в дома си свещеник. И синът бил кръстен.

След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.

Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан, узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високо образован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост – управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на Разпнатия.

Димитрий бил приет от жителите на Солун с голяма радост и почит. Вместо да преследва християните, както му било поръчано, той започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя, за жителите на Солун той станал нов апостол Павел. Учил всички на истинската вяра.

 

Св. Вмч. Дмитрий Солунский (30х40)

Дмитрий Солунский. Москва, 1586 г. Дерево, левкас, темпера. Оклад: серебро, жемчуг, сапфиры; позолота, басма, чернь, эмаль. ГИМ, 162 88 см.



Никита Павловец. Чудо Георгия о змие и Чудо Дмитрия Солунского. Около 1670 года. Государственная Третьяковская галерея. 

Великомученик Димитрий Солунский

Св. Вмч. Дмитрий Солунский (30х40)

Св. Вмч. Дмитрий Солунский

gX89Rz <a href="http://wlhiukoqsvce.com/">wlhiukoqsvce</a>, [url=http://umzqwvoqkzsx.com/]umzqwvoqkzsx[/url], [link=http://xyszirzawhij.com/]xyszirzawhij[/link], http://zkkezmbimabt.com/