Желанието ми да видя колкото може повече филми от 14-ия София Филм Фест стана причина за малко да пропусна да отбележа 70-годишнината на знаменития италиански режисьор, сценарист, драматург и поет Бернардо Бертолучи. Той е роден на 16 март 1940г. в Парма в семейството на известния по онова време поет Артилио Бертолучи. И Бернардо още от малък започнал да пише стихове. Увлича се по киното още в ученическите си години, когато заснел две любителски късометражки.
В края на 50-те години на миналия век Бертолучи следва литература в Римския университет. По това време публикува и първия си сборник с поезия "В търсене на загадката”, за който бил отличен с национална литературна награда. Още като студент се запознава с големия италиански писател, поет и режисьор Пиер Паоло Пазолини и става негов асистент по време на работата му над филма „Акатоне” (1961). Именно оттогава датира увлечението на Бертолучи по левите идеи, в резултат на което влиза в Италианската комунистическа партия.
През 1962г. Бертолучи зарязва университета, за да се посвети на киното, независимо от факта, че никога не е изучавал режисьорско майсторство – нито в специализирано училище, нито в университет.
През същата година, по сценарий на Пазолини, той успява да заснеме първия си игрален филм „La Commare Secca”.
През 1964г. Бертолучи режисира следващия си филм "Преди революцията" (Prima Della Rivoluzione), а през 1965 –1966 гг. – пълнометражния документален телевизионен филм "Нефтопровод". През 1967г. заснема късометражната игрална новела „Агония”, включена в киноалманаха „Любов и ярост” (Amore E Rabbia) заедно с късометражки на Марко Белокио, Жан-Люк Годар, Карло Лидзани, Пиер-Паоло Пазолини.
Излизането на филма "Партньорът" (1968) по мотиви от творчеството на Достоевски и "Стратегията на паека" (La Strategia del Ragno, 1969) по Борхес, го правят известен в киносредите, но не и сред широката публика.
Международната слава идва след "Конформистът" (Il Conformista, 1970), който е свободна адаптация по едноименната повест на Алберто Моравиа. Филмът е признат от критиката за шедьовър на световното кино. Но следващите два филма изиграват решаваща роля за окончателното признание на Бертолучи като един от най-големите съвременни майстори на киното. Недолюбваният доскоро от публиката режисьор изведнъж постига касов успех с „Последно танго в Париж” (Last Tango in Paris, 1972) и „Двадесети век”, които предизвикали остра полемика в медиите, спорове сред обикновените зрители, но и гневни реакции от страна на италианската цензура. През 1979 и 1981г. Бертолучи заснема още един скандален филм „Луна” (Luna) с Джил Клейбърг в главната роля и „Трагедията на смешния човек” (La Tragedia di un Uomo Ridicolo), след което настъпва шестгодишно прекъсване на стремителната му до този момент кариера. Това неочаквано затишие около името на нашумелия режисьор обаче е буквално взривено с появата на "Последният император" (The Last Emperor, 1987), създаден въз основа на материал от китайската история. Този филм е най-успешният в цялата кариера на Бертолучи. Удостоен е с девет награди "Оскар", в това число за най-добър филм.
След преместването му да живее в Англия започва т.нар. "космополитичен" период в творчеството на Бернардо Бертолучи. Своеобразно продължение на темата за Изтока са филмите му „The Sheltering Sky” (1990), който е по-известен под заглавието „Чай в пустинята” и „Малкият Буда” (Little Buddha, 1993) с Киану Рийвс в главната роля.
През 1996г. след 15-годишно отсъствие от родината, Бертолучи заснема в Италия чудесния си филм „Открадната красота” с Лив Тайлър в главната роля, но и с участието на такива легенди на световното киното като Жан Маре, Джеръми Айрънс, Стефания Сандрели и др.
Сред последните филми на Бертолучи се откроява „Мечтатели” (The Dreamers, 2003), превърнал се в главно събитие на кинофестивалите във Венеция и Сан Себастиан, нецависимо че бе представен извън конкурсните им програми.
Бернардо Бертолучи е участвал в създаването на повече от 50 филма, на част от които е само сценарист или съавтор на сценариите на други известни режисьори, като например на филма на Серджо Леоне "Имало едно време на Запад”, а също и като продуцент.
Бертолучи е получавал много престижни отличия. Първия си международен приз за режисура получава още през 1970г. за „Конформистът”, а после подобно отличие му връчват и за „Последно танго в Париж”. През 1988г. получава „Оскар” за режисура и за адаптиран сценарий (заедно с Марк Пеплоу) за „Последният оператор”, а през 1997г. е награден със специално отличие за най-добро творческо сътрудничество (наградата си поделя с оператора Виторио Стораро) и др.
Бернардо Бертолучи се е женил два пъти. След като се развежда с първата си съпруга Адриана Асти, се оженва за Клер Пеплоу (по произход англичанка), която също е режисьор. Нейният брат Марк е сценарист, с когото Бертолучи си сътрудничи много активно през последните години. Киното явно е страст за всички от фамилията Бертолучи. Така например по-големият брат на Бернардо - Джовани Бертолучи се занимава с кинопродуцентство, а по-малкият му брат – Джузепе е известен в Италия кинорежисьор.
Немалко спорове е предизвиквала в миналото и по-малко днес темата за членството на Бертолучи в комунистическата партия. Той бил сред студентите, които през 60-те години се бунтуват по улиците на големите европейски градове. Не случайно по-късно на темата за младежкото бунтарство той ще посвети своя чудесен филм „Мечтатели” (2003). Любопитното е, че независимо от своите марксистки убеждения, Бертолучи никога не е бил признаван от комунистическите държави. Навремето неговите филми трудно намираха път до екраните в Съветския съюз и България, главно заради провокативното им сексуално съдържание. След излизането на „Двадесети век” Бертолучи често отговарял на въпроса: „Кое е най-великото събитие през ХХ век?” абсолютно еднозначно: „Сексуалната революция”. Според него именно тя, а не политическите революции, е допринесла най-много за революционните промени в човешките отношения.

Great thinking! That really bareks the mold!

eqU3pn <a href="http://uimbnladscix.com/">uimbnladscix</a>

RKs4Mv , [url=http://kapemwdwlsqg.com/]kapemwdwlsqg[/url], [link=http://eedjnvzcixra.com/]eedjnvzcixra[/link], http://nnpqntjxwvrw.com/

96FnFF <a href="http://zrbxiuxrsfbw.com/">zrbxiuxrsfbw</a>