Петък вечер. Безлунно небе.
Топъл чай, ей така да замести кафето.
Прекалявам със дозата и все се стремя
да излъжа, че нагарча ми само от него.

Много рошави облаци, до един тъмносиви
се събират на отсрещната стряха
враждебно се купчат обмисляйки как
небето без жал да разплачат.

А пък аз съм без теб и все ми е тая
дали ще вали със недели
и бездруго очите ми не се наваляха...
пия чай и отсъствам от себе си.

А вените мръзнат, навън е под Нулата.
Затварям за секунда тежки клепки
И чувствам как под тях нахлуваш.
И пак е топла лятна вечер.

И пръстите ми са преплетени със твоите.
И ми ухае на горещата ти кожа.
Безлунна вечер. Хладен чай.
А ти ми липсваш до безбожност!