Постинг
12.03.2017 19:34 -
ВИНАТА НА ТВОРЕЦА
Изгорих си фалшивите мостове.
Няма смисъл в посоки без вяра.
Че боли от провалите. Доста са!
И напомнят за битка с поквара.
Ренесанса смених с инквизиция
и пристъпих към пламнала клада.
Не очаквам любов от патриция
и от краля не искам пощада.
Тъй суетна е земната хроника,
щом епохата мрази героя.
За възторга заплащам с агония.
В самотата привиждам покоя.
Галилео напомня ми сблъсъка.
Простотата при Хус е свещена.
Но остава тревожно навъсена
мойта тъжна, подсъдна вселена.
В нея някой Пилат от амвона си
ме обрича на участ Христова,
и блестят фарисейските доноси
като капки от змийска отрова.
Е, какво пък? Отивай си, тление!
Твоят трон е обречен и кратък.
А творецът зове опрощение
за вината си нейде оттатък...
(От стихосбирката "Птицата в теб")
Ведролей
Няма смисъл в посоки без вяра.
Че боли от провалите. Доста са!
И напомнят за битка с поквара.
Ренесанса смених с инквизиция
и пристъпих към пламнала клада.
Не очаквам любов от патриция
и от краля не искам пощада.
Тъй суетна е земната хроника,
щом епохата мрази героя.
За възторга заплащам с агония.
В самотата привиждам покоя.
Галилео напомня ми сблъсъка.
Простотата при Хус е свещена.
Но остава тревожно навъсена
мойта тъжна, подсъдна вселена.
В нея някой Пилат от амвона си
ме обрича на участ Христова,
и блестят фарисейските доноси
като капки от змийска отрова.
Е, какво пък? Отивай си, тление!
Твоят трон е обречен и кратък.
А творецът зове опрощение
за вината си нейде оттатък...
(От стихосбирката "Птицата в теб")
Ведролей
Няма коментари
Търсене