***
Гледам Ви отдолу с опечалени лица,
мислите за колко ще изгния.
Или как ще живеете без мен от сега,
след като свърши моята магия.

Стените са прави- един на два,
матракът на ковчега е малко твърд.
Но пък съм с любимите дрехи
и много не й пука на моята плът.

Така че си тръгвайте без много сълзи.
Вече е пито, платено. Шепата пръст
с скрити мисли, не оставят следи.
Сега душата ми носи тежкия кръст.

И не ми полагайте цветя да вехнат.
Вазите ми от кристал са празни.
Всички мигове със мен пропуснати,
днес гротескни са и безполезни.

Хайде, да ви видя гърбовете,
не отдолу, някъде отгоре.
И дано до края си прозрете,
как се плува във вселенското море.