МИЛЕНА ДОЙЧЕВА

В днешното, оскъдно на духовни авторитети време, имаме огромна нужда от светиите, така че да не изгубим правилната посока. Затова подбрахме няколко парченца мъдрост от словата на преподобния Паисий Светогорец, за да ни послужат за утеха. Или както би казал самият старец – „за събуждане на добро безпокойство“.

* * *

„Днес мъжете толкова подражават на жените, че често пъти не могат да бъдат различени от тях. Едно време от петстотин метра можеше да различиш дали е мъж или жена. Сега дори отблизо понякога не можеш да разбереш какво е: жена ли е, мъж ли е? Затова се казва в пророчеството, че ще дойде време, когато хората няма да се различават дали са мъже или жени. Старецът Арсений Пещерник каза веднъж на един младеж, който имаше много дълга коса: „Ти сега какво си? Момче ли си или момиче?“ Не се разбираше. Едно време на Света Гора такива ги подстригваха. Днес си идват, както им падне… Аз ги подстригвам с ножицата, с която режа вълнените конци за плетене на броеници. Колцина съм подстригал! Подстригвам ги отвън, зад олтара. Когато идват такива дългокоси, казвам им: „Обещах на едни плешиви посетители да им залепя коса… Сторете любов, да отрежа от вашата! Какво да се прави? Обещал съм им!“

* * *

„Днес грехът е превърнат в мода. Ние сме православна страна и гледай какво става. А колко повече останалите! И лошото е, че понеже грехът е мода, съвременните хора, ако видят някого да не следва потока на времето, да не върши грехове, да е малко благочестив, го наричат изостанал и назадничав. Те считат за обидно човек да не греши, а смятат греха за нещо прогресивно. Това е най-лошото от всичко. Ако съвременните хора, които живеят в греха, поне осъзнаваха това, Бог щеше да ги помилва. Но те оправдават неоправдаемото и възхваляват греха. Това е и най-голямата хула срещу Светия Дух – да считат греха за прогрес, а нравствения човек да наричат изостанал. Затова голяма награда, голяма цена имат ония, които се подвизават в света и опазват живота си чист.“

* * *

„Днес дойдоха (в манастира Суроти) две-три студентки и ми казаха: „Отче, молете се да вземем изпитите.“ А аз им казах: „Ще се моля да вземете изпитите по целомъдрие. Това е най-важното, всичко останало се нарежда.“ Нали добре им казах? Да, велико нещо е да можеш да видиш по лицата на днешните младежи изписани скромност и чистота! Наистина велико нещо!“

* * *

„Помисълът ми казва, че по-голям враг на душата ни дори от дявола е светският дух, защото в началото ни подвежда сладко, а накрая ни вгорчава во веки. Докато, ако можехме да видим самия дявол, щеше да ни обземе страх, и щяхме да се принудим да прибегнем към Бога и да си осигурим рая. В наше време много „свят“, т.е. светски дух, навлезе в света и този „свят“ ще го унищожи. Хората приеха вътре в себе си „света“ и изгониха от себе си Христа.“

* * *

„Веднъж дойде един баща и ми каза: „Моли се за Ангел, защото ще го убият.“ Познавах сина му още от малко момче. Тогава беше в казармата. Питам го: „Защо, какво става?“ Отговори ми: „Веднъж заварил останалите да играят карти, въпреки че били на служба. Направил им забележка, но не го чули. Тогава направил оплакване и един от тях заплашил, че ще го убие.“ Казвам му: „Да го убият, няма да го убият. Аз ще се моля да не отведат Ангел пред военен съд, че и той не е играел карти…!“

* * *

„Днес в света има такава злоба! Тъмни сили искат да погубят децата още от малки. Не само че не ги възпират от злото, докато пораснат, но им пречат и в доброто. А когато по-късно горките паднат в грях, започват да се измъчват и искат да се изправят, но не знаят как. Защото ако поемат по сладкото надолнище, трудно могат да се спрат.“

* * *

„И гледам днес, когато отдалечават децата от църквата, колко са се ожесточили! А в Църквата детето ще се успокои, ще стане добро, защото приема Божието благословение, освещава се. Не ги оставят да ходят на църква, за да не попаднат под някое духовно влияние! От други безсмислици не само не ги отдалечават, но дори им ги и преподават! А не разбират, че децата, ако се повлияят от Църквата, от вярата, най-малкото няма да вършат безредия, ще са послушни, ще са прилежни в уроците си, няма да са объркани като сега. Докато пораснат, ще си изградят правилна позиция и по националните въпроси, няма да се забъркват с лоши компании, с наркотици, тъй че да станат негодни. Всичко това няма ли да е една предпоставка да станат добри хора? Това поне не могат ли да го разберат? Не могат ли да го оценят? Но целта им сега е да отдалечат децата от Църквата. Тровят и мътят умовете им с различни теории, разколебават вярата им. Пречат им в доброто, за да ги направят негодни за нищо. Още от малки ги погубват. И децата, разбира се, от агънца, стават козлета. По-късно започват настървено да критикуват родителите си, учителите си и управниците. Обръщат всичко с главата надолу: митинги, окупации, отсъствие от занятия. И накрая, когато стигнат дотам, че да изкормят и тия, които ги управляват, тогава и на тях ще им дойде умът.“

* * *

„В тези трудни години всеки от нас трябва да прави възможното по човешки, а което не е възможно по човешки, да го оставя на Бога. Така съвестта ни ще бъде спокойна, че сме направили каквото сме могли. Ако не се възпротивим, прадедите ни ще станат от гробовете си. Те толкова са страдали за родината си, а ние какво правим за нея. Срещу Гърция, Православието, срещу традициите на страната ни, срещу нейните светии и национални герои воюват самите гърци – и ние да не говорим?! Това е страшна работа! Попитах едного: „Защо не говорите? Не виждаш ли какво прави еди-кой си?“ Казва ми: „Какво да говориш – той целият вони.“ „Ако вони целият, защо не говорите? Критикувайте го.“ Обаче – нищо, оставят го. Веднъж скастрих един политик. Казах му: „Кажи, че не си съгласен с това. Така е честно. Искаш ти да се уредиш, а всичко да се затрие ли?“

* * *

„Преди години на Света Гора се бях развикал на един. Каза ми иронично: „Голям патриот си бил!“ Неотдавна дойде и ме намери. Каза ми: „Всичко се руши – семейство, образование…“ Казвам му на свой ред: „Голям патриот си бил!“

Из „Слова“ на стареца Паисий Светогорец, т. 1, 2 и 4

ДУХОВНИ БИСЕРИ. СЛОВАПРЕП. ПАИСИЙ СВЕТОГОРЕЦ Навигация в публикациите ПРЕДИШНАИстанбулската конвенция като събрание в Крит – вододелиСЛЕДВАЩА„…И се научиха на техните дела“ Търсене за: