Постинг
16.01.2019 05:09 -
С Б О Г У В А Н Е
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 2331 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2019 05:22
Прочетен: 2331 Коментари: 8 Гласове:
0
Последна промяна: 16.01.2019 05:22
Оставам без приятели накрая,
един след друг отлитат за чужбина,
сбогувахме се днес сърдечно с тая,
която в другиден ще си замине.
Дали ще стигне там и тя късмета,
оставила домашните проблеми?
Омръзнало й тук да е комета
на хора със възможности големи,
да върши работа и да си трае,
насам-натам да тича без посока,
какво ще бъде, даже тя не знае,
но тръгва. То небето е широко.
Признавам: много, много ми е мъчно.
Сестри си бяхме толкова години,
но всеки болката завръзва сръчно,
та с някаква надежда да замине.
А не успее ли, България я чака.
България - един опорен камък,
към светлина ли тръгва или мрака?
За дни под наем. Илюзорен замък.
15 януари 2019г., София
Росица КОПУКОВА
да са на хиляди километри от теб...Познато ми е до болка.
цитирайplaninitenabulgaria написа:
да са на хиляди километри от теб...Познато ми е до болка.
Да разчитаме на Божието милосърдие. Поздрави!
цитирайpravoslavie написа:
Да разчитаме на Божието милосърдие. Поздрави!
Щом е хукнал някой да си търси късмета зад граница, той не е много умен. А да общуваш с глупаци и много, много опасно!
цитирайхубаво е, „е за теб тъга не съществува. Благодаря.
цитирайРано или късно губим голяма част от ближните, ако на смъртта гледаме също като на заминаване за чужбина. Та в този ред на мисли често ми се струва, че мнозина от тези, които пристават на други държави, сякаш правят една генерална репетиция за смъртта.
цитирайmissana написа:
Рано или късно губим голяма част от ближните, ако на смъртта гледаме също като на заминаване за чужбина. Та в този ред на мисли често ми се струва, че мнозина от тези, които пристават на други държави, сякаш правят една генерална репетиция за смъртта.
Търсене