Имате ли сте усещането, че когато сте сами,
вкъщи някой присъства?
Обикновено се случва в края на следобеда.

Влиза неусетно – отначало въздухът потръпва,
а после премества лека-полека дъха ми,
за да го събере с моите въздишки в паяжината на тъгата..

Люлка на душата

Незапалената лампа наподобява призрачна луна,
под която стените се смаляват и остава видим само прагът.
И тогава залезът навлиза с всичките си състояния –
от пурпур – до кобалт и дрезгаво синьо.
А ако навън вали сняг, бялото открива скритите си отвътре цветове.

Тайните на здрача

И точно в този час чувствам докосване.
Отново ангелът. Защо е тук?
Сигурно за да постоим заедно.
За да послушаме звуците на предмрака.
И самотата да я поделим помежду си.

Докато ъглите се напълнят с тъмнина.
И стаята стане нощ – в нощта.

И докато зората отвори хоризонта.
Моят.
И твоят.

сп. „Факел”