Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2009 20:32 - Анна Мельова: Никога не е късно да започнеш отначало
Автор: rosibel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 10692 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.06.2011 08:26


 

image
 I Много е важно как човек излиза от една връзка и какво оставя след себе си
I Доста съм привързана към семейството си


 

На пръв поглед авантюристично и малко безотговорно Анна Мельова приема неочаквано предложение, което предопределя живота й и до днес. Преди 13-14 години тя е собственичка на магазин за дрехи и кожени палта в Благоевград, а сега е автор и водещ на публицистичното предаване „Зала 3“. Ненадейно журналистка от вестник „Стандарт“ й предлага да започне работа в местния ежедневник „Пирински новини“. Без да се замисли Анна Мельова приема, но и до ден днешен не знае защо. След половин година тя кандидатства в Телевизионен център в Благоевград, въпреки че учи История и мечтата й като малка е да стане археолог. Сега като журналист на свободна практика Анна Мельова има свободата да се занимава с разнообразни неща. Едното от тях е предаването „Музикални следи“ по БНТ. „То е моята глътка лечебен въздух. Правя го с голямо удоволствие и въпреки, че работата по него не е лека, аз си почивам, докато подготвям сценария“. Преди да започне със "Зала 3" тя се занимава основно с документално кино. Сега прави най-много 2-3 филма на година.

Зала 3“ е интерактивно предаване. Как се роди идеята за ICQ-чат и даде ли тя очкавания резултат?
Идеята е на Александър Авджиев. ICQ-чат е формула, която определено работи. Тя дава възможност на зрителите да бъдат реални участници в предаването, да реагират на всяка реплика и да имат постоянна връзка със студиото в реално време. Подобна връзка е изключително важна за нашия екип, защото ни позволява да си сверяваме часовниците с потребностите на аудиторията. За предаване като „Зала 3” е особено важно да имаш социална чувствителност. Да разбираш какво е да си притиснат до стената от безпаричие, бюрокрация, насилие или безизходица. Това е предаване за обикновения човек и неговите проблеми, за отношенията му с държавата, нейните институции и властимащите. Задачата на нашия екип е да извади на светло проблемите и нередностите.

Промени ли ви по някакъв начин дискутирането на наболелите теми в ежедневието?
Да, определено загубих доста от оптимизма си. Уморих се да слушам как разни овластени чиновници ни обясняват, че не са свършили работата, за която им плащаме. Тревожното е, че наглостта им все по-често стига до там да ни заявяват безочливо, че трябва да си платим отново и то с лихвите, за да свършат онова, за което вече сме им платили веднъж... Освен това разбрах, че всяко право, дадено ни от Конституцията, трябва да бъде извоювано отново. И ние можем да го направим като изискваме постоянно от институциите и властмащите да си свършат работата и да спазват законите на страната.

image

Балансирате ли между работата и семейството?
Докато синът ми беше по-малък - трудно. Правила съм доста компромиси в полза на работата. Слава Богу, вече узрях! По-добре късно, отколкото никога!

Разкажете ни за вашето семейство?
Аз съм момиче от провинцията и като такова съм доста привързана към семейството си. Брат ми и майка ми са най-голямата ми опора и ми помагат много. Те са в Благоевград и при всяка възможност отивам да ги видя. За съжаление това не се случва често, но да живеят мобилите телефони! Имам две прекрасни племенници - невероятни красавици! Те са принцесите на леля.

Бракът отживелица ли е според вас?
Аз лично не вярвам в брака, но уважавам хората, които подхождат отговорно и сериозно към брачната институция. За мен срещите с важните жени или мъже в живота на човека са съдбовно предопределени. Смятам, че мъжът и жената стават двойка, за да извървят определен път заедно, да си дадат и да вземат един от друг точно определени неща, които са им нужни, за да продължат нататък. Много е важно обаче как човек излиза от една връзка и какво оставя след себе си.

Привързани ли сте към вашия дом?
Аз пътувам много и освен това животът ми се стече така, че съм сменила куп квартири и къщи. Като дом съм възприемала всяко място, където редовно са ме посрещали критичните очи на моя син. Всяко място, изпълнено със звуците и ароматите на общото ни ежедневие. В момента с него спорим за обзавеждането на поредния си дом и се забавляваме истински в опитите да стигнем до обща концепция.

Урокът, който ви дадоха родителите ви?
Животът е сложно нещо, многопластово и противоречиво като човешките отношения. Едно нещо никога не е само бяло или само черно. Никога не е късно да започнеш отначало и да се бориш за мечтите си. Всяко усилие си заслужава труда. Това са безценни уроци, за които съм дълбоко благодарна на майка и татко - Бог да го прости!

Публикувано във Вестник за дома - брой 48 /29.11-05.12.2007/




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rosibel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1017054
Постинги: 85
Коментари: 12
Гласове: 262
Архив
Блогрол