Трънският край е истинско кътче от рая; едно от онези, ставащи все по-малко места със съхранени кристален въздух и уникална екологично чиста природа. Намира се в Средна Западна България, в северозападната част на област Перник, до границата със Република Сърбия и Черна гора. Релефът в Трънско е изключително интересно съчетание от високи и средновисоки, хълмисти земи, отделни котловини, многобройни долини и проломи. Знеполе и Крайще – двете природо-географски области на Трънско са с твърде различни храктеристики. Знеполе е малката, но китна котловина, заобиколена отвсякъде от планински възвишения, през която протича пенливата р. Ерма. Трънско. Краище има предимно панински характер, като планините не са съставни елементи на една обща планинска система, а се издигат разпокъсани и обособени, разсечени от множество малки котловини и долини. Наистина природата със щедра ръка е раздавала своите красоти. И не случайно Алеко Константинов и Констонтин Иречек наричат този удивителен край "Българската Швейцария".

Наистина много сте пропуснали, ако досега не сте видели внушителното Ждрело на р. Ерма край с. Ломница (и само на 9 км от с. Туроковци). Като че ли някой с могъща сила е разсякъл скалата. Легендата разказва, че това е бил Архангел Михаил със своята секира. Сторил го за да свърже двама влюбени, които могъщата скала разделяла... Удивително е наистина Ждрелото особено пролет и лете, когато то е взрив от цвят и благоухания. 

Тук е единият изходен пункт за получилата вече популярност Трънска екопътека, чиято дължина от 13,2 км я нарежда сред най-дългите в България. Най-вълнуващ обаче е един друг неин сектор - този в близост до с. Трънска Банкя, където река Ябланица е сътворила друг чуден пролом - Ябланишкото ждрело. А дървените мостчета позволяват съвсем безопасно да се влезе в самата утроба на това ждрело, където трудно може да чуете нещо друго освен бошуващата сила на водата под вас. Тук е и красивият Зелени вир - удобно място за почивка  от прехода.

От село Банкя може да се стигне за около 30 мшинути до други природни красоти - по-малкият, но също толкова впечатляващ каньон на Врабчанската река, където тя образува един 5 метров водопад. А от там - ако искате може да продължите към каменистия конус на Драговски камък, където ви очакват още природни красоти, не малко легенди. Тук на Драговски камък се е издигала и важна крепост в далечното минало.

От село Туроковци е един от удобните пътища за качването на планинският първенец на Трънско - връх Руй (1706 м). Покоряването му отнема около 3.5-4 часа равномерен ход. На връщане може да се слезе през село Зелениград (намира се само на 5 км от Туроковци). През Античността и Средновековието селото е политическият и икономически център на цялата област. Над него застрашително е надвиснал Шили камък, внушителна канара с множество карстови цепнатини и неизследвани пещерни образувания. Тук все още личат останките от укрепителни съоръжения, защото на това място се е издигала крепостта на местния воевода. Тръгнете ли пък през пъстроцветните ливади към Туроковци ще минете и през още едно знеполско село с древна история - с. Забел. Тук е разкрита най-голямата римска вила в Пернишка област, чиито останки все още могат да бъдат видяни, а в близост е проучен при археологически разкопки голям трако-римски некропол.

Точно срещу Зелениград, на около 3 км край с. Ярловци се е намирала друга древна крепост-Земун. Тук в нейното подножие и днес има голям минерален извор-римска баня. А в непосредствена близост е и Ярловският язовир с добри възможнисти за риболов.

Както е видно не по-малко забележително е културно-историческото наследство в региона. Макар и не в най-доброто си състояние, заслужава си да посетите множеството старинни църкви и манастири, някои от които водят началото си от 14 в. Такъв е манастирът св. Архангел Михаил, в близост до ждрелото на Ерма. Въпреки разрухата ще усетите една особена духувност на товя свято място. Само на 5 км. от Туроковци (и на 3 км по горска пътека) в трънския квартал Баринци се намира един уникален църковен паметник -  скалната църква "Св. Петка". Запазената в народната памет векове наред предание отнася началото на тази обител към Х век и дава отговор на загадката за вкаменената пита, която може да зърнете в църквичката... В село Ярловци се намира първият новоизграден храм през Възраждането в Трънско - църквата "Св. Димитър", строена през 1835 г., с което се поставя началото на масово църковно строителство в региона. По-далеч се намират други два църковни паметника, които въпреки разстоянието си заслужава да видите. В с. Пенкьовци е най-старата запазена църква в Трънско- "Св. Петка", съградена в началото на 14 век. Особено внимание заслужават външните стенописи и най-вече архитектурното оформление с полигонални и полукръгли западни фасади, които у нас се срещат само в Югозападна България и по специално в Трънско и Брезнишко, като появата им се обяснява с прякото влияние на западната църковна архитектура. В съседното с. Лева река пък, в останалата от някогашния манастир църква "Св. Четиредесет маченици" ще видите едно от първите портретни изображения на Св.Кирил Философ, изографисано още през 17 в.

По-близо, само на 6 км от Туроковци е с. Бусинци, прочуто със своята керамична школа. Тук през Възраждането във всяка къща се върти грънчарско колело, а местните майстори разпространява своята шарена продукция на север до Дунав и на юг до Бяло море. Днес в селото има добре уреден Музей на Бусинската керамика, а майстор Богдан все още демонстрира тайните на занаята. А произведения на най-известния местен майстор Петър Гигов могат да бъдат видяни в Лувъра и Музея на човека  в Париж, в музейни сбирки в САЩ, Япония, Русия. Сам Петър Гигов към края на живота  си пише: "Упрекват ме, че моите стомни приличали на известната стомна на Пикасо. Знаейки за стародавната традиция в ковчега на мъртвия грънчар от Бусинци да се полага по една негова стомна, изрових няколко стари гробове на мъртви, отпреди Пикасо да се е родил. Като сравнявах изровените стомни с репродукцията на неговата, си мислех дали пък Пикасо не се е учил от старите бусински грънчари... В Бусинци се отбийте до царквата "Св. Никола", където през Възраждането е сътворено известното Бусинско евангелие, съхранявано сега в Народното библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".

Елате, за да дойдете отново и отново, и отново... Трънско - непознато и загадъчно - ви очаква!

 | Начало | Къщата | Селото | Регионът | Атракциите | Цените | Контакти