Постинг
20.03.2010 02:30 -
На приятеля ,който обича този поет
КРАТКА ИЗПОВЕД НА ФРАНСОА ВИЙОН Да бях се кротнал като верен пес под масата на господарите, не бих броил ребрата си, но днес е късно да си лягам на парцалите. Помайвам се, а времето лети. Ушите ми заглъхват от шамарите. Любима, да не беше ти, напълнил бих душата на гробарите. |
_________________
Да даряваш не е ли потребност? Да вземаш не е ли милост? Фр. Ницше
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 59834
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...