За мен винаги е била различна,като че ли идва неусетно и създава особено настроение ,може би на успокоение ,на очакване или на желание да избягаш от забързанните дни и напрегнати вечери.Не зная,но с годините очакването на петъчната вечер малко се превърна в ритуал-особено при мисълта ,че ще си дойде сина ми ,който не съм виждала отдавна или с желанието да създам по различна обстановка за хората около мен,да поседя повече пред компютъра......Струва ми се винаги по-дълга от останалите и не ми   Спомени от бъдещето                                                        се иска да я губя в сън.
      Миряна Башева

Вървял ли си из улиците нощем,
по-стъпкан и от уличната прах,
по-мъртъв от добре изтлели мощи,
а аз вървях.

Седял ли си над бялата хартия,
по-бяла от лицето на монах,
по-тъжна от потъваща гемия,
а аз седях.

Разбирал ли си колко си излишен,
по-жалък от напразно сторен грях,
по-скучен от това четиристишие,
а аз разбрах.

Живял ли си единствено с перото,
любовник, брат, тиранин и аллах,
задраскало и хляба, и леглото,
а аз живях. Така живях.                                                                             Невероятно ,но в 

                                                                                         в момента си спомних тези стихове...