Блогът на stela50 :: Спомени

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.03.2010 01:08 - Спомени

Автор: stela50 Категория: Лични дневници

Прочетен: 692 Коментари: 0 Гласове:

Приказка
Дамян Дамянов

Заспиваш ли? Аз май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Сърцето ми се стяга до полуда
в прегръдките на своята тъга.
Самичък съм....а тъй ми се говори-
устата ми залепна да мълча.
Не ме пъди ше си отида скоро...
Аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тук,
ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от древни времена.

"Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома
и вместо сърце, под ризата си скрита,
той носел зла и кървава кама.
Причаквал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож
и ножът му от кръв ръжда не хващал,
човекът бил от дявола по-лош.
Ала и той един път от умора
под сянката на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той...Разбойникът...
За първи път обичан.
Заплакал той. Защо?
Какво стопило туй сърце коравао?-
не стопляно в живота никой път-
една ръка по-топла от огнище
на главореза дала онова,
което той не бил откупил с нищо-
ни с обир скъп, ни с рязана глава."

Но ти заспа...А тъй ми е студено...
Туй приказно момиче, де е то?
то стоплило разбойника, а мене
ти, никога не стопли тъй...Защо?