Блогът на stela50 :: На чучулигата

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.03.2010 16:04 - На чучулигата

Автор: stela50 Категория: Лични дневници

Прочетен: 899 Коментари: 0 Гласове:

        Не си ти малка птичка,

        а дух на радост дива!

        Във утрото самичка,

        сърцето ти разлива

родена в тоя миг мелодия звънлива!…

        Нагоре, все нагоре,

        далеч от нас се рееш!

        Сред сините простори

        ти като пламък грееш,

и пееш и летиш, и пак летиш и пееш!

        Над мълниите жарки

        на слънце нажежено,

        над облаците ярки,

        в зова ти въплотено,

самото щастие е сякаш устремено!…

        Лазурната позлата

        край теб се разтопява.

        В зората тъй звездата

        погаснала остава —

макар незрима да си, чувам те тогава!

        Че твоят глас чудесен

        е бърз като стрелите

        на оня диск небесен,

        що заран зад зарите

ний още сещаме, макар че вече скрит е!…

        С напеви сладкогласни

        изпълваш ти небето!

        Така във нощи ясни

        грей месецът, додето

лъчите му прелели наводнят полето! …

        Ти, птичко непозната,

        какво на теб прилича?

        Тъй както под дъгата

        кристален дъжд се свлича,

тъй песенен поток сега от теб се стича!…

        Като поет незнаен

        пред изгрев чист и весел,

        със своя стих омаен

        за миг света унесъл,

ту пръснал радости, ту страхове донесъл

        като девойка млада,

        която пак сама е

        във замъка, и страда,

        и своя блян ласкае

и тъй нежна музика, каквато любовта е

        като светулка златна,

        в росата засияла,

        сред сянка благодатна

        искрици разпиляла,

макар цветя и храсти да я тулят цяла;

        като роза дива,

        влудила ветровете,

        които похотливо

        й късат цветовете,

но лъхне ли ги тя, от слабост са обзети

        — си ти! И всеки вятър,

        и дъждовете бесни,

        и капките в тревата,

        и мирисите пресни,

без мъка надминаваш с чудните си песни!

        Ти, дух! Ти, малка птичко,

        сърцето твое дай ни!

        По-шеметни от всичко

        са дните ти безкрайни

— и от нектара, и от поривите тайни!

        И всеки химн тържествен,

        и ромон на съблазни

        пред твоя глас божествен

        са само звуци празни —

дори и в най-добрите нещо скрито дразни!

        Къде извират твоите

        щастливи излияния?

        В реките ли? В усоите?

        В небесните сияния?

Не са ли те любов? И липса на страдания?

        Че в чистата отрада

        на песента ти няма

        ни мъка, ни досада,

        пред теб скръбта е няма!

Обичаш ти, но без пресита и измама!

        Заспала или будна,

        смъртта ти съзерцаваш

        с оная мъдрост чудна,

        която нам не даваш,

и с нея своя вик в потоци разпиляваш!

        А ний, ний сенки гоним,

        тук в своята бърлога.

        Дори в смеха си роним

        понякога тревога!

Най-нежните ни песни крият изнемога!

        И даже да заглъхнат

        омразата, скръбта ни,

        сълзите да пресъхнат,

        да няма страх и рани,

за нас пак твойта радост чужда ще остане!

        Напевите най-звучни

        и книгите най-скрити

        не могат да научат

        на твоя дар певците,

тъй както ти ги учиш, враг на низините!

        О, дай ми радостта си,

        да пея с тебе, птичко!

        Да ливна лудостта си

        в ликуване едничко,

и както аз те слушам, тъй да ме слуша

                                        всичко!…

1820

Край
Въпрос
(The Question, 1820, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
Песен
(Song, 1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
Овдовяла птичка натъжена,

плаче върху клоните студени.

Там над нея леден вятър стене

и мълчат водите заледени.

Нито лист в гората вече няма,

нито цвете, ни дори тревичка.

В тихото едва се чува само

тропотът на малка воденичка.

1821

Край
Читателите на „Песен“ са прочели и:
- 0 Философия на любовта от Пърси Биш Шели
  (Love’s Philosophy, 1820) —
  - txt (1 KiB)
  - fb2
  - sfb
На…
(To…, 1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
Лека нощ
(Good-Night, 1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
Погребална песен
(1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
На…
(To…, 1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
Вечер
(Evening, 1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
Смрачи се: ластовиците се спотаяват,

прехвръкват бързо прилепи във мрачината,

из влажните си дупки жаби се подават,

дъхът на вечерта блуждае над реката;

не смее да разбуди той ни една вълна,

че те почиват в лятна тишина.

По сухата трева роса не се намира,

нито пък влага по надвесените клони.

Немощен, изсушен, ветрецът често спира,

но всеки негов полъх неизменно гони

праха и сламата напред-назад,

Из улиците на утихналия град.

Върху водите на реката бързотечна,

разкривен образ на града се отразява,

дълбоко неспокоен, във тръпката си вечна

се гърчи той — и все пак вечно тук остава.

Завърнеш ли се …

ти променен ще си, но не и той.

Във бездна скри си слънцето ликът

и зад прегради облаци остана.

Те — планини връз планини — растат,

огромни, тъмни, на тълпи събрани.

Но още късче от небето се синей:

и там Вечерницата ярко грей …

1821

Край
Музика
(1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
За музика божествена копнея!

Сърцето ми е зажадняло цвете!

О, нека като вино тя се лее,

потоците на песните пуснете!

Като поле изсъхнало, без дъжд,

аз губя свяст: да почне тя веднъж!

Да вдъхна пак мелодията тиха!

Не спирайте! Душите ни са жадни!

Ще махне тя змията, що увиха

покрай сърцето грижи безпощадни.

Как леко тя по жилите минава

и разумът отдъхва си в забрава.

Ту дъх на теменуга полужива

до езеро — блестящо огледало,

когато пладнешкият зной изпива

росата във цветчето премаляло

и то издъхва… А полита аромата

с крилете на зефира над водата;

ту златна чаша със вино пенливо,

което шепне и във искри пламва,

магьосница докато го налива

и със целувки към любов примамва

……………………………………………………………

……………………………………………………………

……………………………………………………………

1821

(Стихотворението е останало недовършено.)

Край
Песен
(Song, 1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
На нощта
(To Night, 1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
На…
(To…, 1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
На…
(To…, 1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
Стихове
(1822, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
Покана към Джейн
(1822, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb