Блогът на stela50 :: ШЕЛИ -моята младост

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.03.2010 15:45 - ШЕЛИ -моята младост

Автор: stela50 Категория: Лични дневници

Прочетен: 849 Коментари: 0 Гласове:

Рядко, рядко ти пристигаш,

Дух на радостта!

Откога си ме напуснал,

нейде отлетя!

Тъжни дни, безсънни нощи

чакам: все те няма още.

Как несретник като мене

да те зърне пак?

Ти не искаш да погледнеш

тъжния бедняк.

Даваш ти благодатта ти

само на души благати.

Като гущер, който чува

листи да шумят,

всяка мъка те прогонва.

Всуе те корят,

че далеч от тях витаеш.

Ти за тях не щеш да знаеш!

Що ли те зова с ридание?

По-добре с шега!

Ти не знаеш състрадание,

търсиш смях сега!

Ако дойдеш, Дух далечен,

няма да те пусна вече!

Любя туй, което любиш,

Дух на радостта!

Свежата земя напролет,

месецът, нощта,

есенните дни, когато

къпят се зарите в злато.

И рисунките на скрежа

в зимните стъкла,

и на бурята тътнежа,

морската мъгла.

Любя всичките създания,

неизпитали страдания.

Любя самотата тиха,

хората добри,

но не стигам там, където

твоят смях цари.

Лесно всичко грабваш ти.

Аз живея … със мечти!

Любя любовта, макар че

тя лети завчас.

Но над всичко, Дух прекрасен,

теб обичам аз!

Ти живот си — прибери се,

пак в сърцето ми върни се!

1821

Край
На нощта
(To Night, 1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
Ела, обгърни тез небесни простори,

дух на нощта!

Излез, напусни пещерата зловеща,

где скучният ден те беше затворил.

В нея ти сънища странни посреща:

със тях и желана, и страшна си ти.

Ела, долети!

Обвий си снагата във мантия сива,

обляна в звезди.

Деня ослепи със своите коси;

срази го с целувка, която опива …

Над земя и вода се за миг понеси

и на всички, навсякъде с жезъла свой

дарявай покой.

Щом заран разбуден аз зърна зората,

за тебе копнея!

Когато лъчите росата стопят

и пладне щом легне върху дървесата,

когато безсилен заспива денят

като гостенин, който при чужди се грее —

за тебе копнея!

Сестра ти — Смъртта, се надвеси над мен

„Зовеш ли ме вече?“

Сънят, твойто мило дете, долетя;

замоли ме плахо със взор замъглен:

„Пусни ме при тебе да се приютя!

Не ме ли желаеш?“ Отвърнах с тъга:

Не бива сега.

Ще дойде Смъртта, но — след твоя чар

Тъй малко остана!

Ще дойде Сънят, но ти ще си вече умряла

Не искам от тях аз скъпия дар,

единствена ти би ми го дала,

о Нощ! Приближи се с луди крила!

Ела! Ела!

1821

Край
На…
(To…, 1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
На…
(To…, 1821, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
Стихове
(1822, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb
Покана към Джейн
(1822, Пърси Биш Шели) —
- txt (1 KiB)
- fb2
- sfb