Моля да ме извините всички,които удостоихте с внимание днес моя блог за грешките и недовършените мисли--малко съм уморена и имах трудна седмица.Всяка една ваша дума е важна за мен...Все пак съм и в началото , съвсем отскоро сред вас малко спонтанно и хаотично се редят нещата ,които искам да споделя....Сякаш бързам да наваксам нещо пропуснато-като децата...Пък и нали съм си от поколението на непоправимите романтици и мечтатели.Е може би просто съм си такава,винаги си мисля,че няма да имам време да кажа и науча всичко ,което ме вълнува  и интерисува.Ето един коментар тази вечер ме накара да бъда може би по-ясна и подредена-поне ще опитам.Знаете ли ,преживях тежки дни,дълги зимни дни ,през които бях принудена да стоя в къщи и да се боря с болката,да се правя на смела,да се опитвам да спестя притеснението на близките си .Винаги съм обичала да ходя пеша,а сега с мъка се движех ,подпирайки се на стените .Често сънувах че тичам,а се събуждах от болки.....През тези дни моят най-добър приятел стана компютъра --той ми беше връзката с колегите,с приятелите с външния свят.Бях много объркана,въпреки вниманието и съпричастието,и надеждата,че ще се случи чудо.И през тези студени,ужасни дни ме спасиха-вярата ,надеждата и любовта .....И мечтите,без които не можем.Приятели и колеги се надпреварваха да ми изпращат музика,красиви клипчета и ...природни забележителности...Така пътувах през Алпите,до далечен Египет бях и на Круизен кораб   .Е,чудото стана,нещата естествено не могат да се върнат назад ,но вече съм по-добре ,ходя на работа,макар и трудно изкачвам стълбите.Докторе,благодаря ти от сърце!  
И когато започнах да се измъквам от ...аз я наричам . з о н а та  на з д р а ч а ,реших да си направя блог.Това е - трябваше да го споделя с вас,непознати приятели.

Лека нощ!