Лазаров е денят „Лазарово възкресение”, предпоследната събота преди Възкресение Христово. Ако Коледа е празник за момците, Връбница и Лазаровден са празници за момите. Момичетата, които взимат участие в обичаите на тия дни, се наричат „лазарки”, а обичаят – лазаруване. Този обичай е характерен за цяла България, като на някои места и до днес е запазил твърде представителен вид.
В общи линии „лазаруването” е еднакво по всички краища на българско: еднакво шумно, поетично и живописно. Така напр. как става в Софийско: през празниците на Великите пости момичета от 7 до 20 годишна възраст образуват „чети” от 6-7 души, преговарят и заучават необходимите песни. На Лазаровден тия чети обхождат от къща на къща цялото село. Облечени в нови премени, накичени обилно с всички някогашни невестински металически накити – гривни, гердани, колани, павти и др. с множество изкуствени пера, със снопче коило на глава, две от групата танцуват, а другите четири, на две зареди пеят. Във всяка къща те изпяват толкова песни, колкото членове на семейството има в нея. Всяка песен е съответна на възрастта, общественото положение, занятието и пр. на възпявания. През време на пеенето танцувачките, наричани „шеталици” играят („шетаят”). А като свършат, получават като дар по едно яйце и заминават по-нататък. Къща, в която са влезли лазарки се счита за щастлива, благословена: в нея и кошерите мед ще берат, и стоката ще е плодовита, живот и здраве и веселие ще има през годината.
В други западнобългарски краища всички момичета образуват големи групи лазарки, в които броят не е ограничен. В някои източнобългарски покрайнини, като в Ямболско напр. „лазарка” бива едно малко момиче. В Пловдивско лазарката се нарича „кума”. Тя обаче е мома, която непременно ще се омъжи през годината.
Забележителен за лазарските песни е техният любовен характер, в който задомяването е главната мисъл. А това рязко ги отличава от коледарските песни, които са тържествено-величални. Всичко това е в съгласие с първичния символизъм на лазарските обичаи, като една от формите на пролетни шумни и весели подчертавания на новия живот в природата. Защото, както и да е, жизнените сили във външния свят се отразяват и в душата на човека. Затова и като най-естествена е най-съществената песен на лазарките в къщи, в които има моми или ергени:
Ой Лазаре, Лазаре
Тука са ни казали,
Че има мома и момък:
Я момата женете,
Я момъка годете!
Затова и при „Боенеца” главатарката си слага мъжка шапка на главата. А „Боенецът” е само вариант на „Лазара”. Името „Лазар” пък е късна заемка от названието на Лазаровден и представя само едно узаконяване на предхристиянския пролетен обичай.
свързано с: лазаровден лазаруване обичаи пролетни христо вакарелски2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...