Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2010 13:47 - Много обичах разказите на моята баба,която с гордост разказваше за времето,когато е била ЛАЗАРКА
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 902 Коментари: 0 Гласове:
0



Лазаровден и Лазаруване свързано с: лазаровден    лазаруване    обичаи    пролетни    христо вакарелски

Лазаров е денят „Лазарово възкресение”, предпоследната събота преди Възкресение Христово. Ако  Коледа е празник за момците, Връбница и Лазаровден са празници за момите. Момичетата, които взимат участие в обичаите на тия дни, се наричат „лазарки”, а обичаят – лазаруване. Този обичай е характерен за цяла България, като на някои места и до днес е запазил твърде представителен вид.

В общи линии „лазаруването” е еднакво по всички краища на българско: еднакво шумно, поетично  и живописно. Така напр. как става в Софийско: през празниците на Великите пости момичета от 7 до 20 годишна възраст образуват „чети” от 6-7 души, преговарят и заучават необходимите песни. На Лазаровден тия чети обхождат от къща на къща цялото село. Облечени в нови премени, накичени обилно с всички някогашни невестински металически накити – гривни, гердани, колани, павти и др. с множество изкуствени пера, със снопче коило на глава, две от групата танцуват, а другите четири, на две зареди пеят. Във всяка къща те изпяват толкова песни, колкото членове на семейството има в нея. Всяка песен е съответна на възрастта, общественото положение, занятието и пр. на възпявания. През време на пеенето танцувачките, наричани „шеталици” играят („шетаят”). А като свършат, получават като дар по едно яйце и заминават по-нататък. Къща, в която са влезли лазарки се счита за щастлива, благословена: в нея и кошерите мед ще берат, и стоката ще е плодовита, живот и здраве и веселие ще има през годината.
В други западнобългарски краища всички момичета образуват големи групи лазарки, в които броят не е ограничен. В някои източнобългарски покрайнини, като в Ямболско напр. „лазарка” бива едно малко момиче. В Пловдивско лазарката се нарича „кума”. Тя обаче е мома, която непременно ще се омъжи през годината.

Забележителен за лазарските песни е техният любовен характер, в който задомяването е главната мисъл. А това рязко ги отличава от коледарските песни, които са тържествено-величални. Всичко това е в съгласие с първичния символизъм на лазарските обичаи, като една от формите на пролетни шумни и весели подчертавания на новия живот в природата. Защото, както и да е, жизнените сили във външния свят се отразяват и в душата на човека. Затова и като най-естествена е най-съществената песен на лазарките в къщи, в които има моми или ергени:

Ой Лазаре, Лазаре
Тука са ни казали,
Че има мома и момък:
Я момата женете,
Я момъка годете!

Затова и при „Боенеца” главатарката си слага мъжка шапка на главата. А „Боенецът” е само вариант на „Лазара”. Името „Лазар” пък е късна заемка от названието на Лазаровден и представя само едно узаконяване на предхристиянския пролетен обичай.

свързано с: лазаровден    лазаруване    обичаи    пролетни    христо вакарелски




Тагове:   Моята,   гордост,   Много,   обичах,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17487514
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031