Араповски манастир 21 Jul 08  |  Забележителности

      „Бил ли си в Света гора?”, попита ме Яне и ехидно се подсмихна получавайки отрицателен отговор. Атон е символ на духовенството и спасението на душата, както и повод за гордост за всеки византииски потомък. Ние имаме нашата си Света гора или както е по-известна - малката Света гора. Спестих този факт на Яне, не исках да гъделичкам самочувствието му с факта, че и ние си имаме нещо като тяхното, само че малко. На територията на Асеновград и околностите му има 200 параклиса, 4 манастира и множество черкви. Малката Света гора, как пък не!!! Всяко място притежава своя уникалност и неповторимост и както манастирът „Св. Павел” в Атон е единствен по рода си, така и манастирът „Св. Неделя” заслужава вниманието на всеки решил да посети Света гора, макар и в пределите на България.

Манастирът „Св. Неделя”, или по-известен като Араповския манастир, се намира на 9 км източно от Асеновград, насред ширнали се безкрайни зелени полета. Светата обител е потънала сякаш в безвремието, ни една животинка не се осмелява да наруши тишината, а единственият Божи служител, който грешните ни очи и души съзират, остава озадачен и донякъде смутен от странното ни делнично посещение. Та нали манастирът се казва „Св. Неделя”, нормално е множеството да се изсипва на този ден от седмицата. Още с влизането си в храмовия комплекс оставаме с впечтлението, че това не е просто поредният манастир. Каменен надпис ни информира, че той е единственият строен по време на Османското владичество. Строежът му започва през 1856 г. като монашеско общежитие, а през 1859 г. е основана шампарница и училище към него. Има няколко легенди свързани с манастира. Според едната ясакчията Али ага, който заедно с йеромонах Софроний е подпомогнал градежа на обителта, е сънувал че до манастира има чудодейна вода изцеряваща болести и най-вече слепота. Според друга легенда, мястото е открито от гъркиня, която сънувала, че трябва да изкопае вода, с която да излекува сляпото си дете. Арап бей, на чиято земя се намирало бъдещето Аязмо, става свидетел на лековитата сила на водата и в знак на благодарност дарява имението и разрешението си за градеж на манастир. И до днес обаче се носи слуха, че намиращото се в непосредствена близост до манастира Аязмо лекува слепота.
Още един исторически факт прави силно впечатление. През всичките тези дълги години на съществуване на манастира, богослужебен език си остава българският. Всеизвестна е борбата с гръцкото духовенство по време на Възраждането, която коства големи усилия за опазване на българския богослужебен език. Революционните идеи не са подминали и Араповския манастир. Архимадрит Геврасии, основал начело на таен комитет и отворил смесено училище в манастира, а поп Катрафил бил един от сподвижниците на Васил Левски, загинал по време на Априлското въстание на Милин камък. Считаният за автор на най-точния портрет на Васил Левски и негов близък съратник – Георги Данчов –Зографина, е автор на част от фреските в църквата. Една от най-интересните постройки в комплекса е тази на Ангел войвода – един от най-известните хайдути в района. Кулата е построена с негови средства, стените й са с дебела зидария, по които има бойнижи, служещи за защита от разбойници.

Главната църква „Св. Неделя” се намира на север от кулата. Тя е трикорабна, триапсидна, изградена от каменна зидария и е сходна с главната църква в Бачковския манастир, която служи за прототип за повечето църкви в региона. Изографисването й е продължило до 1864 г., като евангелските сюжети се редуват с образите на търновските патриарси, св. Иван Рилски, свети Йоан Кръстител, както и с композиции от деийността на св. св. Кирил и Методий.

Манастирът има и своите тежки години. Опожарен е частично по време на помехамеданчването на населението в Родопите през 1848 г. , после през 1870 г., както и по време на отстъплението на турските войски по време на Руско-Турската война от 1877-78 г. Наново е възстановен, ала голямото земетресение от 1928 г. нанася своите вреди въху купола и част от стенописите. Година по-късно е издигната камбаннария, а малко по-късно и ново крило, служещо за гостоприемница. Възстановена наново през 1935г, тази част от храмовия комплекс и до днес приема посетители, а интерес за всеки един турист би представлявала интересната комбинация от розови храсти, картини, дело на местното монашеско братство, и позавехнала селскостопанска техника.

В близост до големия град, храмовия комплекс”Св. Неделя” поразява със своето спокойствие. Сякаш застинало в безвремието и вечността, това кътче е способно дори за няколко минути да приближи и най-големия атеист до Бога. Без значение вяра и религия, „Св. Неделя” е място залужаващо да се посети, дори и само заради историята и красотата, която живее чрез него.











Веско Илиев

Благодаря ти, Танечка!!