Под моста Мирабо минава Сена              Моите спомени от Париж
   и нашата любов.                                             
Да я зова ли в спомен въплътена.
Бе всяка мъка от възторг сменена.

Иде нощ минути отброявам,
дните отминават аз оставам.

Да постоим така ръка в ръката
   ръцете ни са мост
под който преминавайки се мята,
от погледи преситена водата.

Иде нощ минути отброявам,
дните отминават аз оставам.

Вълната никога не се обръща
   тече и любовта,
а мудност на живота е присъща,
а пък надеждата е тъй могъща.

Иде нощ минути отброявам,
дните отминават аз оставам.

Назад не тръгва нашата вселена
   и с любовта е тъй -
не би могла да бъде възкресена.
Под моста Мирабо минава Сена

Иде нощ минути отброявам,
дните отминават аз оставам.