Великден

Пролетта дойде отново
И донесе на света
Възкресение Христово,
Слънце, птички и цветя.
Бият раадостно камбани
В градове и във села
И отекват разлюляни
Над гори, нивя, поля.
И зове ни тази песен
Да се подадем ръце,
Да речем “Христос възкресе”,
Да се чукнем със яйце,
Та да бъдем живи, здрави,
С бодри, румени лица,
И всеблагий Бог да славим
С чисти мисли и сърца,
Че прострял е той десница
И закриля всеки час
Всяка птица и тревица,
Мене, тебе, всички нас.

Елисавета Багряна

          За християните няма по-велик празник от великия ден, когато се чества Христовото възкресение. Защото ако Рождество Христово е поставило начало на спасението ни чрез въплъщението на Божия Син, Възкресение Христово представлява славен завършек на спасителното Христово дело на земята. Чрез възкресението Си Христос е победил смъртта, премахнал е проклятието, обезсилил злото, посрамил дявола. Затова Възкресението се нарича "празник на празниците" и "тържество на тържествата". Още първите християни го наричали "цар на всички празници", "велик ден на Господа" и когато се срещали в знек на голяма радост, се поздравявали с думите: "Христос воскресе!" и си отговаряли взаимно: "Наистина воскресе!"
          Оттогава е останал и у нас обичаят от Пасха до Възнесение да се поздравяваме с този радостен победен поздрав.
          Тропарът, който се пее на Възкресение Христово, е: "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари!