ЕМИЛИ  ДИКИНСЪН                                                                


 Преди очите си да махна-                                    
аз гледах весело и лесно -
тъй както другите с очите -
че само то ми бе известно.

Но ако някой днес ти каже -
ела да имаш пак небето -
повярвайте - от мойта тяжест -
би ми се сцепило сърцето!

Да имам храста - планината -
звездите щедри да се върнат -
от пладнето - каквото могат -
очите тесни да погълнат.

Как слизат птиците надолу -
светкавицата как се сипе -
пак да ги имам - да ги гледам -
такава вест ще ме съсипе!

Затуй по-сигурно за мен е -
да наблюдавам със душата -
докато другите - с очите
не осъзнават светлината.


Казват, лекувало времето.
Времето не лекува.
Болката, като вените,
с възрастта се подува.

Времето е проверката
на болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.


Напролет се явява светлина,
която никога не може да постигне
останалото време на годината.
Едва март ще пристигне -

и ляга някакъв особен цвят
върху баирите отсреща.
Науката не може да го отчете -
човекът го усеща.

Той - този цвят - в ливадите стои -
по най-далечното дърво полазва -
по най-далечни склонове играе -
със мен почти приказва.

А после - щом пристъпи хоризонтът -
и обедът минава -
той тръгва си - без формулата на звука
а нас сами оставя -

със чувството, че ни нанасят загуба -
че задоволството го няма -
сякаш търговци са нахлули изведнъж -
във храма.

Животът ми два пъти свърши -
преди да се свърши.
Остава да видя дали вечността
трети път ще ме скърши -

по същия начин - без смисъл -
и без пощада.
В раздялата ние узнаваме рая -
и искаме ада.

За да направиш прерия
са нужни пчела и детелина.
Пчела и детелина
и една мечта голяма
Дори мечтата само стига,
ако пчела и детелина няма !

и позната обичана песен на Смоуки! Благодаря.

Чудесен представяне на Емили Дикинсън доловила със сетивата си пртворила в стихове философията на живота! Хубав ден!!