Сънувах спомен--родния си дом
с цветята цъфнали на двора,
Пак беше най-прекрасния сезон,
пак имаше с усмивки млади хора.

Пак разговарях с нашите щастлива,
те галеха ме по главата мило,
пак  мама беше толкова красива,
на татко пак сърцето се бе свило.

Пак бързах да им кажа всичко ново,
пак мама тихо нещо ми отвърна.
Пак молех да не се тревожат много,
защото много скоро ще се върна...

Ухаеше на люляка ни бял,
миришеше на розата червена,
дълбоко вдишвах аромата закопняла,
за всичко тук,където съм родена...

Пак искам да сънувам този сън,
не ми се искаше да се събуждам.
Пак пролет е и птички пеят вън,
пак имам този дом...с деца ,мечти ,надежди.

stela50

Спомените за детството,за родния дом са най-скъпи за всеки!
Стихът ти и песента на Васко са страхотни:))
"Като дим в комина
детството отмина,
Боже що те има -
върни ме там..."

Страхотен стих ,а аромата на червената рода помня от бащиния си двор- тя все още цъфти както някога ,но и се вижда края........:)
Поздравления!:)

Споменът е като жив,а родителите ми починаха много млади---много обичаха пролетта,имахме много цветя ...всичко това много ми липсва.Пак съм в същия дом ,но е различен-няма я старата къща....

Без този сън не искам да живея,
без пролетта, без птичките, които пеят
какво от туй, че видимо старея
с душата си за детството копнея!!!!!!!

Прекрасен стих..Не мога да живея без този сън.

Споменът за родния дом, за родителите и детството ни вече е сън...Прекрасен стих си сътворила...Поздрави!!

днес ми е тъжно ,не зная...те толкова се радваха на празниците ,спомените....
Спонтанно го написах.
Поздрави !

Чудесен стих
от спомените дар,
смирен и тих,
съм аз,без коментар !

Понякога спомените изцяло превземат мислите и чувствата ми ....днес беше такъв ден.
Стихчето ме накара да се усмихна....
Лека нощ !

Прекрасен стих, Стела! Обич и щастие от сърце!

Радва ме , че си тук и ми казваш хубави думи....
Хубав и светъл ден !