Танцувах без умора цяла нощ,
а ритъмът отекваше в сърцето,
във вихъра се носех дълго още,
забравила земята и небето...

Въртеше се около мене всичко
цветята ,сцената, лица с усмивки,
въртеше се светът като на лента,
а аз танцувах бурно ,ненаситно...

Лицето ми сияеше щастливо,
краката ми не стигаха земята.
Летях...и всичко бе така красиво,
на пръсти стигнах до ...Луната.

Утихна всичко-и очи отворих,
огледах се объркана ,смутена,
стоях сама и  без да проговоря,
сама със спомена,останал в мене...

Stela, аз танцувах с теб, толкова е всичко истинско! Танцувай, мечтай, бъди каквато си, бъди истинска, живота продължава във вихъра на танца!!!!!!

Сега останаха само ....мечтите и ....спомена за танците.
Хубав ден !