ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ  



















 
Като скрито в бутилка
писмо                                                                                                    
до брега на моето
всяко чувство
пристига само
до брега на сърцето.

Миг съдбовен.
Красив епизод...
То блести под лазора.
Но помни , че към твоят живот
го е носела буря.

То е слушало тъмният глас
на вълните високи
и над него
са имали власт
непонятни посоки.

Търпеливо е чакало с дни
в своя ден
да го сложиш...
Приеми го.Или отмини

ако можеш.                    
ПОНЯКОГА ВЪЗДЪХВАМ УМОРЕН -

   ВЕДНЪЖ ДА МИНЕ ТОЗИ ТЕЖЪК ДЕН.

 

    ВЕДНЪЖ ДА МИНЕ ТОЗИ МЕСЕЦ САМО

    И ДА ПОГЛЕДНА БОЛКАТА ПРЕЗ РАМО.

 

      ДА МИНЕ БЪРЗО ТОЗИ ЛЕТЕН ДЪЖД.

      И ЗИМАТА ДА СВЪРШИ ИЗВЕДНЪЖ...

 

       ДОКАТО СИ РЕКА С ГЛАС ИЗСТИНАЛ: 

                                                             Я ГЛЕДАЙ! 

                                                                                И ЖИВОТЪТ МИ ПРЕМИНАЛ.

Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш
от моите думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено,
встрани от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
със музика от Моцарт
със Безкрая...
Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
щях да повярвам, че съм в Рая!

Георги Константинов

"За мене  тая нощ

 е свята.

 Светът е толкоз хубав, чист и нов.

 В такива нощи идват рождествата

 на богове, легенди и любов.

 

Ще коленича.

Възроден, възрадван...

Икона моя с дъхава коса!

Обичам те!

 И фанатично вярвам,

 че можеш да направиш

 чудеса."

Миг като вечност Още преди да те срещна в живота си -

теб съм обичал.

В древни гравюри и улични фотоси,

в звездна поличба,

в шумни площади и празни понятия,

в цирков спектакъл,

по телевизия, по телепатия -

теб аз съм чакал.

 

Колко години без шум са сближавали

двата маршрута!

Колко причини в света са създавали

тази минута! -

Нежният сблъсък на влюбени атоми.

Вик на вселени.

Още преди да започне съдбата ми -

ти си до мене.

 

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.

Ти ме възпираш.

Мойте кошмари и приказни сънища

ти режисираш.

Двама се лутаме в болка и истина,

в гняв и сърдечност.

Тази любов е в безкрая единствена.

Миг като вечност.

Песента е много хубава,най-вече заради текста на Г.Константинов!
Поздравления!

Спокойна нощ и хубави сънища ,мила !

И чудесен стих!
Лека вечер!

Благодаря ти за посещенията ,радвам се ,че си отново тук.

Хубаво е при теб!:)Поздрави за подбора

Радвам се ,че не ме забрави...Винаги си добре дошла в моя свят.
А аз пък мога да ти стоя на гости с часове...
До скоро !

поезията на Георги Константинов! :) Толкова нежност, любов и мъдрост намирам в стиховете му... Поздрави за хубавата подборка, която си направила и за песента :)

Много обичем стиховете на Георги Константинов!
Неговата поезия носи сила и искреност.
Благодаря ти, Стела!

Благодаря за хубавите думи за поета и...за постинга.
Спокойна нощ !

Радвам се ,че харесваме този поет....Заслужава много повече.
Хубави сънища ,мила !

Един поздрав от мен за теб:

Любимата, Приятелят, Смъртта...

На този свят, в житейската гълчава,
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
Любимата, Приятелят, Смъртта...
Любимата - със име и без име.
Любимата със много имена.
Зелена светлина, изгряла зиме.
Среднощно слънце. Утро със луна.
Задъхан вик в мълчанието пусто.
Бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън...
Приятелят - различен и еднакъв.
Със свои грижи и със собствен глас.
Но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо, под една идея
върви несъвършеният ни ден...
А пък Смъртта... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да, има Смърт! Но нека е такава -
да свърши с мен, но не и със света!
И някой друг след мен да изброява:
Любимата, Приятелят, Смъртта.

Георги Константинов

Чудесен е....Зная го почти наизуст и се радвам ,че ми го напомни...
Хубав ден от мен !

Днешен ден
Георги Константинов

Колко смешни напъни и болки,
дребни страхове и смехове!
Колко запъхтени обиколки
в сянката на ниски върхове!

Боже, как пилеем дните!..
Глухо тътне битката за бит...
Сякаш ще живеем със орлите.
Сякаш сме от мрамор и гранит.

Плащаме със мигове броени
всяка малка радост и злина...
Ще извършим подвиг
в друго време.
Или в други полувремена.

Бъдещето чакаме с охота -
все натам обръщаме чела...
Ала не е вчерашен живота:
вярва само
в днешните дела.

Радвам се ,че ме посети .
Хубава вечер !

Много те моля да ми помогнеш с намирането в нета на 2 стихчета от Г.К.
"Опит за живеене" и "Човекът от подземния свят", за което предварително ти благодаря!!! Тъй като постинга ти е вече доста старичък и може и да не забележиш мойта молба, то аз ще си разреша да се включа, макар и на неподходящо място, в някой от последните ти постинги със същата молба.
(hug) (hug) (hug)