Постинг
31.05.2010 18:17 -
Стиховете на Ален Боске...
Ален Боске
Изтича зимата. Поезията ми разтваря
отново пъпки и листа.
Сърцето плахо е и аз му вдъхвам вяра -
говоря му за любовта,
като че тя все още съществува. С вечен
рефрен потокът си тече.
На хълма доверявам своя план сърдечен.
И казвам на едно жребче,
че в песента ми ще намери детелина
и ще препусне в буен бяг.
Напомня всяка фраза моята градина.
Ще грябва с лятото да бъдем в крак -
сезона, с лекота пристигнал на земята:
и този стих на помощ и дошъл
със свойто щастие и музика крилата -
стиха, за който искам ясна цел.
За миг оставам с мойта външност - също
като лазура повален
на сламен покрив. Скъпа дума ме прегръща
и пак съм умиротворен.
Незнайно - тялото, безименна - душата
в преддверието на април.
Не страдай, стих, а поклони се на земята,
за тоя крехък дар благодарил.
Ален Боске
Не съм аз нищо: малко гордост
между две тлеещи огнища.
Не съм аз нищо: запетая
в заглавието, в някакво списание
откъм 1892
по време на войната - Господ знае вече на коя...
Не съм аз нищо:
и колкото по-често го пвтарям, в мене
като река от кръв
то се разбунва и разпалва
и вече под въпрос е моята измамна цялост
БЕЗ ОПРЕДЕЛЕНИЕ на Ален Боске
любовта е
океан за луди антилопи
любовта
е окото приковало моето око
към звезди опиянени
любовта е
слънцето което негодува
че е пратено в изгнание под своите колени
любовта забравата
и словата прегладнели
дето ръфат тая мандарина
паметта ми
Защо умирам, ми кажи.
Ако ми кажеш,
тогава ти си моят Бог.
Ако си моят Бог -
тогава, значи, вярваш в мен,
аз, който ти приписвам толкова способности!
Кажи, защо се движа.
Кажи, защо мечтая.
Защо, кажи ми, съществувам.
Ако не кажеш -
тогава аз съм твоя Бог.
|
Ален Боске (на френски: Alain Bosquet), псевдоним на Анатол Биск, е френско-белгийскиписател от руски произход. Той е роден през 1919 в Одеса, но малко по-късно семейството му емигрира във Варна, София, а след това в Белгия. Учи в Брюкселския свободен университет, а след това в Парижкия университет. През 1940 е мобилизиран в белгийската, а след това служи и във френската армия. През 1942 заминава за Ню Йорк, където е редактор на издавания от Шарл дьо Гол вестник „La Voix de France“. Завръща се във Франция с американските войски през юни 1944.
Изтича зимата. Поезията ми разтваря
отново пъпки и листа.
Сърцето плахо е и аз му вдъхвам вяра -
говоря му за любовта,
като че тя все още съществува. С вечен
рефрен потокът си тече.
На хълма доверявам своя план сърдечен.
И казвам на едно жребче,
че в песента ми ще намери детелина
и ще препусне в буен бяг.
Напомня всяка фраза моята градина.
Ще грябва с лятото да бъдем в крак -
сезона, с лекота пристигнал на земята:
и този стих на помощ и дошъл
със свойто щастие и музика крилата -
стиха, за който искам ясна цел.
За миг оставам с мойта външност - също
като лазура повален
на сламен покрив. Скъпа дума ме прегръща
и пак съм умиротворен.
Незнайно - тялото, безименна - душата
в преддверието на април.
Не страдай, стих, а поклони се на земята,
за тоя крехък дар благодарил.
Ален Боске
Не съм аз нищо: малко гордост
между две тлеещи огнища.
Не съм аз нищо: запетая
в заглавието, в някакво списание
откъм 1892
по време на войната - Господ знае вече на коя...
Не съм аз нищо:
и колкото по-често го пвтарям, в мене
като река от кръв
то се разбунва и разпалва
и вече под въпрос е моята измамна цялост
БЕЗ ОПРЕДЕЛЕНИЕ на Ален Боске
любовта е
океан за луди антилопи
любовта
е окото приковало моето око
към звезди опиянени
любовта е
слънцето което негодува
че е пратено в изгнание под своите колени
любовта забравата
и словата прегладнели
дето ръфат тая мандарина
паметта ми
Защо умирам, ми кажи.
Ако ми кажеш,
тогава ти си моят Бог.
Ако си моят Бог -
тогава, значи, вярваш в мен,
аз, който ти приписвам толкова способности!
Кажи, защо се движа.
Кажи, защо мечтая.
Защо, кажи ми, съществувам.
Ако не кажеш -
тогава аз съм твоя Бог.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 59872
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...