Постинг
04.06.2010 09:49 -
Прочетете един нов исторически роман...
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4690 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2010 10:02
Прочетен: 4690 Коментари: 8 Гласове:
4
Последна промяна: 04.06.2010 10:02
ИСТОРИЧЕСКИ РОМАН В ДВЕ ЧАСТИ.
Повече от история ! Повече от роман ! Българската сага,в която минало и съвременност се преплитат...Днес сме това ,което сме били някога.
Мащабна историческа сага за българите насред кипежа на световните събития от края на ХІХ век. Динамичен разказ, в който минало и съвременност се преплитат, осветени от появата на един старинен медальон.
Двете части, на които е разделено повествованието, произтичат една от друга, за да откроят цялостно, в глобален мащаб, философията на случващото се по европейските сцени. Това е епоха, белязана от важни, съдбовни събития, и то не без помощта на гениалната диригентска палка на Бисмарк. И в тази епоха до великия Бисмарк се изправя друга велика - макар и много различна личност - Георги Бенковски.
Затова в книгата всеки читател ще открие много повече, отколкото в учебниците по история или във вчерашния вестник. Ще открие себе си и ще се обърне назад. И може би сам ще потърси своя корен във времето. И ще бъде прекрасно, ако той, днешният етнически българин, турчин, поляк, арменец или всякакъв друг наш съвременник, се съизмери с предците си. "Медальонът" има уникалната мисия на такова литературно произведение, което най-после над реките от пролята в миналото кръв прехвърля мостове - от едните към другите и от миналото към бъдещето.
Защото ние всички сме родени тук, в тази земя, и заслужаваме да знаем истината!
Това се случва на Балканите преди Освобождението. Търговските кервани се въоръжават. Разбойници дебнат по пътищата. Черкези отвличат християнски деца. По същото време пруският канцлер Бисмарк крои заговори и предизвиква войни, преследвайки собствени цели. Интриги оплитат императорските дворове, а полски въстаници бягат към Балканите след всеки свой неуспешен опит за освобождение.
А в Османската империя
един млад търговец се стреми
към богатство и слава.
Кой е този човек и защо обръща гръб на личното си преуспяване и застава начело на самоубийствено въстание на своя народ?
Днешният ни ден не е ли също така динамичен и кръстопътен? Защо в съвременна България е убит един американец?
Каква е връзката между всички тези минали и днешни събития, преплитащи се под призрачните отблясъци на един загадъчен медальон?
Романът раздипля тайните си до последната страница. Прави разбираеми много неща от миналото на България и Европа, които в учебниците са само загатнати, премълчани или изкривени. Съвременният сюжет прекрасно се вплита в историческия, осветява и него по нов начин, а и случващото се сега.
За образа на Георги Бенковски в романа
В един роман винаги е трудно за читателя да разграничи къде свършват известните факти за някоя историческа личност и къде започва литературната измислица. В конкретния случай със сигурност ще възникнат такива въпроси за Георги Бенковски, чието име знаем от деца. Знаем за великата му саможертва в борбата за българската свобода и почти нищо за живота му. Малцина са тези, които ще си спомнят, че и името му не е това, а Гаврил Хлътев, и че е роден в Копривщица. Ето тази празнота се постарах да запълня с романа “Медальонът”. Потърсих и се опитах да дам живот на фактите, които са ни известни. А фактите, колкото и да е странно, се оказаха не малко, но твърде разпилени и изключително пестеливи на подрбности. Хора, които са го познавали в по-ранния период от живота му, си го спомнят като франт, успешен търговец из Мала Азия, който много печели и много харчи; живее нашироко и се ползва с успех сред жените; красив, самоуверен, предприемчив. Напълно е било възможно животът му да тръгне в съвсем друга поска, която добре виждаме в лицето на Евлоги Георгиев (дарил милиони за образованието на освободена България) или Ненчо Палавеев (дарил милиони на Копривщица). Искам да кажа, че можеше да забогатее далеч в чужбина и на стари години да направи голям патриотичен жест. Може би тогава пак щеше да остави името си в паметта на своя народ. Но при него се случват няколко обрата, които един след друг повеждат съдбата му в друга посока. През цялото време, докато издирвах всяка думичка, казана някога от някого за Бенковски, исках да си отговоря сама на безброй въпроси “Защо?” и “Как?”. Как така Гаврил Хлътев от търговец става революционер, как се озовава от Египет в Букурещ посред зима, озовава се тъкмо в обкръжението на Ботев и как така веднага активно се включва в събитията, готвени от революционната ни емиграция? Защо без типичната предистория за всички останали хъшове се хвърля с главата напред в революционна дейност? От кого, кога и как е възприел той революционните идеи и забележителната опитност, каквато не е имал никой от другите по-млади и може би по-ентусиазирани емигранти? Как така после, по време на въстанието, се оказва най-устойчивият, най-зрелият и най-организираният от апостолите с най-голяма широта на действията и конкретност на целите? Водена от подробни или от миниатюрни като трохи сведения за живота му, се опитах да мина по неговия път, да проследя живота му такъв, какъвто най-вероятно е бил. Опитах се да дам отговор и на нещо като полувъпрос-полуизумление, изказано от Захарий Стоянов десет години след въстанието: “Аз се чудех тогава, чудя се и сега повече отгде тоя абаджия изучи тия тънки работи!” Позволих си да запълвам празноти, като описвах някои събития по начин, по който е било най-вероятно да са се случили, като се опирах и на косвени сведения, и на последствията от тях. Постарах се да обясня непонятното в неговия живот. Може много неща да не са се случили така, както съм ги разказала, но едва ли някой може да твърди, че не е било възможно да са станали и така. Обаче категорично не си позволих да променя за удобството на сюжета нито едно обстоятелство, засвидетелствано по някякъв начин в мемоарната литература. Напротив, плътно се опирах на нея до такава степен, че на места съм вмъквала почти дословни фрагменти от Захарий Стоянов, Михаил Маджаров, Макгахан и други, та дори и от Марк Твен. Дали съм се справила, ще преценят читателите. За себе си съм убедена, че хората, описани от мен, са били такива, каквито ви ги представих.
Галина Златарева Двутомен роман за легендарния Бенковски Името на Галина Златарева не е познато сред читателите на исторически романи, но за нея тепърва ще се говори. Неслучайно критиката я определя за новата Вера Мутафчиева. Нито едно от имената в невероятната историческа сага "Медальонът" (луксозно издание на ИК "Архипелаг") не е съчинено, нито една случка не прескача допустимите граници на достоверността. И колкото и невероятно да е - уж става дума за емблематични имена от родната история, а читателят за първи път научава изумителни, малко известни факти тъкмо от романа.
Галина Златарева сътвори нова епопея Неизвестният Бенковски възкръсна в роман Миналото завещава съвременна интрига „Медальонът” продължава традицията на българския исторически роман
Нито едно от имената в историческия пласт на книгата не е измислено !
Повече от история ! Повече от роман ! Българската сага,в която минало и съвременност се преплитат...Днес сме това ,което сме били някога.
Мащабна историческа сага за българите насред кипежа на световните събития от края на ХІХ век. Динамичен разказ, в който минало и съвременност се преплитат, осветени от появата на един старинен медальон.
Двете части, на които е разделено повествованието, произтичат една от друга, за да откроят цялостно, в глобален мащаб, философията на случващото се по европейските сцени. Това е епоха, белязана от важни, съдбовни събития, и то не без помощта на гениалната диригентска палка на Бисмарк. И в тази епоха до великия Бисмарк се изправя друга велика - макар и много различна личност - Георги Бенковски.
Затова в книгата всеки читател ще открие много повече, отколкото в учебниците по история или във вчерашния вестник. Ще открие себе си и ще се обърне назад. И може би сам ще потърси своя корен във времето. И ще бъде прекрасно, ако той, днешният етнически българин, турчин, поляк, арменец или всякакъв друг наш съвременник, се съизмери с предците си. "Медальонът" има уникалната мисия на такова литературно произведение, което най-после над реките от пролята в миналото кръв прехвърля мостове - от едните към другите и от миналото към бъдещето.
Защото ние всички сме родени тук, в тази земя, и заслужаваме да знаем истината!
Това се случва на Балканите преди Освобождението. Търговските кервани се въоръжават. Разбойници дебнат по пътищата. Черкези отвличат християнски деца. По същото време пруският канцлер Бисмарк крои заговори и предизвиква войни, преследвайки собствени цели. Интриги оплитат императорските дворове, а полски въстаници бягат към Балканите след всеки свой неуспешен опит за освобождение.
А в Османската империя
един млад търговец се стреми
към богатство и слава.
Кой е този човек и защо обръща гръб на личното си преуспяване и застава начело на самоубийствено въстание на своя народ?
Днешният ни ден не е ли също така динамичен и кръстопътен? Защо в съвременна България е убит един американец?
Каква е връзката между всички тези минали и днешни събития, преплитащи се под призрачните отблясъци на един загадъчен медальон?
Романът раздипля тайните си до последната страница. Прави разбираеми много неща от миналото на България и Европа, които в учебниците са само загатнати, премълчани или изкривени. Съвременният сюжет прекрасно се вплита в историческия, осветява и него по нов начин, а и случващото се сега.
За образа на Георги Бенковски в романа
В един роман винаги е трудно за читателя да разграничи къде свършват известните факти за някоя историческа личност и къде започва литературната измислица. В конкретния случай със сигурност ще възникнат такива въпроси за Георги Бенковски, чието име знаем от деца. Знаем за великата му саможертва в борбата за българската свобода и почти нищо за живота му. Малцина са тези, които ще си спомнят, че и името му не е това, а Гаврил Хлътев, и че е роден в Копривщица. Ето тази празнота се постарах да запълня с романа “Медальонът”. Потърсих и се опитах да дам живот на фактите, които са ни известни. А фактите, колкото и да е странно, се оказаха не малко, но твърде разпилени и изключително пестеливи на подрбности. Хора, които са го познавали в по-ранния период от живота му, си го спомнят като франт, успешен търговец из Мала Азия, който много печели и много харчи; живее нашироко и се ползва с успех сред жените; красив, самоуверен, предприемчив. Напълно е било възможно животът му да тръгне в съвсем друга поска, която добре виждаме в лицето на Евлоги Георгиев (дарил милиони за образованието на освободена България) или Ненчо Палавеев (дарил милиони на Копривщица). Искам да кажа, че можеше да забогатее далеч в чужбина и на стари години да направи голям патриотичен жест. Може би тогава пак щеше да остави името си в паметта на своя народ. Но при него се случват няколко обрата, които един след друг повеждат съдбата му в друга посока. През цялото време, докато издирвах всяка думичка, казана някога от някого за Бенковски, исках да си отговоря сама на безброй въпроси “Защо?” и “Как?”. Как така Гаврил Хлътев от търговец става революционер, как се озовава от Египет в Букурещ посред зима, озовава се тъкмо в обкръжението на Ботев и как така веднага активно се включва в събитията, готвени от революционната ни емиграция? Защо без типичната предистория за всички останали хъшове се хвърля с главата напред в революционна дейност? От кого, кога и как е възприел той революционните идеи и забележителната опитност, каквато не е имал никой от другите по-млади и може би по-ентусиазирани емигранти? Как така после, по време на въстанието, се оказва най-устойчивият, най-зрелият и най-организираният от апостолите с най-голяма широта на действията и конкретност на целите? Водена от подробни или от миниатюрни като трохи сведения за живота му, се опитах да мина по неговия път, да проследя живота му такъв, какъвто най-вероятно е бил. Опитах се да дам отговор и на нещо като полувъпрос-полуизумление, изказано от Захарий Стоянов десет години след въстанието: “Аз се чудех тогава, чудя се и сега повече отгде тоя абаджия изучи тия тънки работи!” Позволих си да запълвам празноти, като описвах някои събития по начин, по който е било най-вероятно да са се случили, като се опирах и на косвени сведения, и на последствията от тях. Постарах се да обясня непонятното в неговия живот. Може много неща да не са се случили така, както съм ги разказала, но едва ли някой може да твърди, че не е било възможно да са станали и така. Обаче категорично не си позволих да променя за удобството на сюжета нито едно обстоятелство, засвидетелствано по някякъв начин в мемоарната литература. Напротив, плътно се опирах на нея до такава степен, че на места съм вмъквала почти дословни фрагменти от Захарий Стоянов, Михаил Маджаров, Макгахан и други, та дори и от Марк Твен. Дали съм се справила, ще преценят читателите. За себе си съм убедена, че хората, описани от мен, са били такива, каквито ви ги представих.
Галина Златарева Двутомен роман за легендарния Бенковски Името на Галина Златарева не е познато сред читателите на исторически романи, но за нея тепърва ще се говори. Неслучайно критиката я определя за новата Вера Мутафчиева. Нито едно от имената в невероятната историческа сага "Медальонът" (луксозно издание на ИК "Архипелаг") не е съчинено, нито една случка не прескача допустимите граници на достоверността. И колкото и невероятно да е - уж става дума за емблематични имена от родната история, а читателят за първи път научава изумителни, малко известни факти тъкмо от романа.
Галина Златарева сътвори нова епопея Неизвестният Бенковски възкръсна в роман Миналото завещава съвременна интрига „Медальонът” продължава традицията на българския исторически роман
Нито едно от имената в историческия пласт на книгата не е измислено !
Жалко ,че времето намаля ,а хубавите книги се увеличават!Отивам да чета и тълкувам закони ,докато не са ги променили за сетен път ,пък дано остане време да се прочете тази ценна книга!
цитирай
2.
анонимен -
Интересно...
04.06.2010 11:12
04.06.2010 11:12
но може да видите и това. Българско е.
http://www.youtube.com/watch?v=zbb7xFHGySM
и ще рисува красиви картини,но информацията не е излишна ,нали ?!!
Приятно тълкуване на законите ....
цитирайПриятно тълкуване на законите ....
Непременно ще погледна...
Благодаря за посещението.
цитирайБлагодаря за посещението.
Изглежда интересно!
А и представянето не е без значение!
Поздравления!:)
цитирайА и представянето не е без значение!
Поздравления!:)
Но все пак - професионална деформация...
Хубава вечер ,scarlety !
цитирайХубава вечер ,scarlety !
Поздрави и слънчеви почивни дни! :))
цитирайХубави почивни дни и на теб !
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 59875
Блогрол
1. ivankalilova - Парчета
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...