Елени в житата

Полето проблясва,
шуми светлината -
мираж или чудо?
Елени в житата!

Излитат нагоре
със скокове плавни
и бавно изчезват
в дълбокото пладне.

Сами сред вълните
на златните ниви,
към слънцето плуват
елените сиви -

красиви, достойни
за древна гравюра...
Навярно ги гони
куршумена буря,

навярно ги гони
надеждата слаба,
че хората няма
да стрелят във хляба...

О, колко измамно
трепти маранята!
Мираж или чудо?
Елени в житата!




Пълно признание

Застрелях този ден.
Нима не сте усетили?
Една тълпа свидетели
премина покрай мен -
момичета със кучета,
пенсионери с внучета,
туристи с кинокамери,
съпрузи, нещо скарани...
Не ме видя площадът,
неделно оживен...
Без никаква пощада
застрелях този ден,
прекрасен ден на юни!...
Не чухте ли куршумите? -
Със ядовити думи
бях рано зареден.
Престъпното събитие
признавам с равен глас.
Скърбете за убития!
Но жертвата съм аз...




Жените не обичат
страхливите мъже,
дори и да ги впримчат
в женитбено въже,
прегръщат ги, а помнят
прегрътките на друг -
като скала спокоен,
с корав ревнив юмрук,
лъжата непрощаващ,
невярващ в плач и грим...
Всевластен, покоряващ,
а сам - непокорим.
Целта си не пожертвал
за топли колена...
Сбогувал се... Изчезнал
зад хълм или вълна.
Те плачат , че го гъбят.
Очакват го   
                 по мрак....
Но в миг ще го разлюбят,
ако се върне пак.

                 Георги Константинов

"Не спирай в средата на свойта посока"
"Ти толкова трудно излезе на пътя ,
че просто си длъжен да стигнеш до края "

Обичам Г.Константинов и се радвам ,че ти харесва.
Лека нощ !

от емоции, прималяващо е, благодаря ти!
Не бях запозната с Г. Константинов, но смятам да не оставя нещата така ;))

Лъчезарен и усмихнат ден, миличка!

и все откривам нови стихове...
Поздрави и хубав ден !

Винаги, когато "открия" пленяващата честност на душата в някое творчество, си казвам: "Не мога да повярвам, чак сега ли виждам, че ти съществуваш". Веднага бързам да поясня, че тази мисъл е проява на възхищение и също на тъжна почуда. Защото всеки може да види удивителната палитра на дъгата, а колко скрити истински! дъги има на сърдечните небосклони, които живеят край нас, с които се разминаваме и..., уви, не познаваме.

добре дошла в моя свят и то по повод на един великолепен поет...Не крия ,че ми е любим творец и често присъства в постингите ми,а мисля ,че имам и специално за него.
Поздрави !