Утре тържествата в Сопот продължават с конференцията на тема „Жените в живота на Вазов”, която най-напред се състоя днес в НБ „Иван Вазов” в Пловдив.

Кулминацията ще бъде в петък, 9 юли, когато е роден Иван Вазов, с тържествена литургия, с „Представлението” по романа „Под игото” в Радиното училище, с награждаването на участниците в литературния конкурс и в конкурса за детска рисунка. В следобедните часове следват разговор с новия носител на Вазовата литературна награда, среща с всички носители на Вазова награда или техни родственици, а вечерта от 18 часа на площад „Иван Вазов” е официалната церемония по случай 160-годишнината на Иван Вазов със слово на кмета Веселин Личев, после в читалището ще се състои връчването на самата национална литературна награда, спектакълът на Камен Донев „Възгледите на един учител за народното творчество”, а на площада - дефиле и концерт на фолкорни състави от читалища с името на Вазов и, разбира се, празнични илюминации.

Сред носителите на Националната литературна награда „Иван Вазов” са Йордан Йовков, Емилиян Станев, Милена Цанева, Вера Мутафчиева, Георги Константинов и много други.

Ново пано с размери 4,00 метра на 2,70 метра, изобразяващо Хвърковатата чета на Бенковски е акцент в обновлението на музея. Автор е карловският художник Дечко Тодоров. Досега в историята на българското изкуство Хвърковатата чета е рисувана веднъж от Петър Морозов в много скромни размери преди 102 години. В картината на Морозов всички коне са представени в галоп и в една и съща поза – с опънати предни и задни крака, което по думите на художника е невъзможно да се случи на практика.

Карловският художник Дечко Тодоров е съчетал в творбата си всички видове конски ход, което придава на платното допълнителен чар и автентичност, обясниха специалистите. В картината централен образ заедно с Георги Бенковски е игуменът Кирил Слепов. Образите на Бенковски и на Кирил Слепов са портретувани по техни снимки, търсех приликата и мисля, че съм я постигнал максимално, сподели Дечко Тодоров.

Кръстоносецът на четата е от Сопот и тази година се навършват 180 години от рождението му. В „записките си“ Захари Стоянов го представя като най-красивата фигура в четата, допълва художникът. Картината е изпълнена в стил „сепия“, с което Дечко Тодоров, постига ефекта на овехтялата снимка. По този начин тя кореспондира и с паното му, посветено на стихосбирката „Епопея на забравените“, рисувано през 1990 г.

Третото голямо пано „Апотеоз на Вазовото творчество“ в къщата-музей е отново на същия художник. Работено е през 2000 година. На него писателят е представен с най-популярните си герои от романа „Под игото“, от разказите си и стихотворенията си. Картината не е подписана, защото по думите на Тодоров „там където в творбите ми присъства Васил Левски аз съм никой“. Това правило художникът спазва винаги, а цялото му творчество, като карловец, е белязано от подвига на Апостола на Свободата.

Експозицията на къщата-музей е обновена и с два портрета на Иван Вазов, които се показват за първи път. Единият е на Иван Топаков, а вторият е „Вазов сред розите“ на Петър Морозов. В разширението на постоянната експозиция са представени много неизвестни за широката публика експонати, които представят последните години от живота на поета. Това са непубликувани досега ръкописи, негови и на близките му снимки, сред които и снимка на цар Борис Трети от откриването на къщата-музей през
1935 година.

Снимка: БТА

Народният поет е в истинския смисъл на думата народен, обичан, безсмъртен. Вазовите творби носим в сърцата си от люлката до гроба. Кога сме ги чули за първи път - като мерена реч или като песен?... Над 50 негови стихотворения се пеят редом с народните ни песни. Вазовите зовящи към бунт стихове "Боят настана" и "Пряпорец", сътворени през бурната пролет на 1876 г., се разпространяват мигновено и се пеят през Априлското въстание.

Неговите песни - бойките и патетични "Панагюрските въстаници" и "Радецки", лиричните "Де е България", "Два бука" и дивната песен за синия синчец, са не само популярни, но и неотделими от българската душевност. Те са мерило за дълбоконародностния характер на неговото прекрасно творчество, за неговата вечност. Вечност, която сам Вазов прозря, разкривайки непомръкващата сила и хубост на песните си:
 
... В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармонии му звучът,
и гръмът на народните ни слави,
та моите песни се ще се четът ...

Те жив са отклик на духа народен,
а той не мре и дор сърца туптйът
от скръб и радост в наший край свободен,
и мойте песни се ще се четът.

Там - наший дом благословени,
там кътът роден, кътът мил
магнит за спомени свещени,
където аз съм се родил...
„Сопот”

Дивната природа на родния край, Балканът с омайната си прелест, не само впечатляват дълбоко Вазов още от дет­ските му години, но и разпалват неговия поетически талант и способстват за изграждането на оня висок естетически кри­терий, който го съпътства до края на живота му. В стихотворението „Сопот” той изповядва:

О горди планини, де мощни
орли се вият в син простор,
във ваште пазухи разкошни
аз пак прониквам с жаден взор.
Не вий, не вашта красота ли
да съм певец причина бе?
И таз любов у мен запали
към родната земя, небе?
„Сопот”

От най-ранно детство с жадни очи той поглъща хубостта на балканския пейзаж, опознава дълбоко природата, за да я обикне завинаги, толкова силно, щото по-късно да я възпее неповторимо и тя да присъства неизменно във всяка една негова творба.

	Къща музей Иван Вазов - Сопот Къщата
	Експозиционна зала Къща музей Иван Вазов - Сопот
	Централен градски площад град Сопот
	Радино училище град Сопот
	Иван Вазов автентични снимки и картини