Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2010 00:03 - В НОЩИТЕ ЛУННИ...115 години от рождението на Сергей Есенин.
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 18810 Коментари: 28 Гласове:
22

Последна промяна: 03.10.2010 02:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  image
Роден: 3 октомври1895
Константиново, Русия
Починал: 28 декември1925
Ленинград, Русия

Поезията на Сергей Есенин - изповед на един живот


Житейската и творческа съдба на големия руски и съветски поет Сергей Есенин , (1895–1925) може да бъде още едно от безспорните доказателства за тази неизтребимост на всяко изстрадано изкуство. Започнал с блясък и всеобщо признание творческия си път в годините преди революцията, по-късно преосмислил и приел нейните идеи за своя лична истина, приживе смятан за приемник и продължител на Пушкиновата слава, в продължение на десетилетия той ще познае и усойната сянка на мълчанието, и грубия калъп на една нормативна догматика, в която крехката му и деликатна лирика няма да може да се побере.
Върху много от кориците на Есениновите книги се откроява силуетът на обикнатата от поета руска брезичка.


image
Този красноречив символ подсказва един от най-чистите извори, които подхранват вдъхновението на Есенин: руската земя с нейните изгреви и залези, широки пролетни разливи и трепетни брезови горички, звън на шейни и преспи сняг, които смесват земни и небесни звезди. Но това не изчерпва лириката на поета. В същото време тя е драматичен разказ за човешките лъкатушения и заблуди в дни на остри социални сблъсъци и конфликти, когато светът обръща лице към слънцето. Тя е наболял вик за повече хармония в живота, за човешко
съпричастие и любов, за равновесие между ума и сърцето.

 

image

Звезда в изнемога
и странник нел
аз пея за бога в широката степ  Прелитат в простора
рой жълти листа
послушайте хора
как пъшкат блата
В елхата висока
ветрец си играй
и пее потока
за пролет и рай
Смирено се моля
на теб синева
И газя на воля
дълбока трева
Лежи сред коило
перчема ми рус
Над мене - кандило
а в мене - Исус
1915
  image
 Черни и с пот напоени бразди!

Пак ви обичам тъй както преди. 

Спра ли на стръмния езерен скат,

лее над мен вечерта благодат. 

Сиви колиби се мяркат в нощта,

глухо камъшът приспива калта. 

Ври над огнището черен котел,

месецът в съчките мигли е вплел. 

Тихо насядали в сънния здрач,

приказки слушат косач до косач. 

Нейде далеч откъм речния бряг

пеят приспивно рибарите пак. 

Бързеят свети, оловно изгрял…

песен невесела, руска печал. 

1914
Превод Иван Николов

  image                                                             Филм  за Сергей Есенин
    Едно хубаво стихотворение от "Персийски мотиви"

Днес попитах аз един сарафин,
рубла с половин туман сменил:
как на Лала, че я любя, с радост
по персийски бих й обяснил?

Днес попитах още без преструвка
в този лъх на трепетни слова,
как на Лала думата целувка
с нежен шепот да й назова?

И с душа от чувства отмаляла
го попитах с плахост във гръдта,
как да кажа ласкаво на Лала,
да й кажа, че е моя тя?

И сарафинът отвърна кратко:
любовта е свят необясним,
в любовта въздишат само сладко
с поглед, заблестял като рубин.

Просто за целувка дума няма
не е надпис тя върху ковчег.
Розите с червени устни мамят,
трепнали под аромата лек.

В любовта защита не търсете,
скръб и радост знаят с нея пак.
"Ти си моя" - казват го ръцете,
приоткрили черния яшмак.
Превод: Йордан Милев


image Силен е животът – очарова
Или пък ни мами с вещина,
Все едно : ръката му сурова
Пише съдбоносни писмена.

Но притворя ли очи, веднага
Мислено си казвам:”Не тъжи,
Той ни мами, ала често влага и
утеха в своите лъжи.
Обърни лице и по луната
Разгадавай своя
земен дял,
Успокой си, смъртнико , душата,
Всички чужди истини презрял.”
Искам в люляковите пожари
Трезво да премисля своя път.
Ще ни лъжат ветренни другари
И жените ще ни
изменят.
Нека ме ласкаят снежно слово,
Нека ме одумват с лют език –
Свикнал съм на всичко и отново
Няма да се жаля
нито миг.
Моята душа трепери вече
На звездите в блясъка студен.
Който ми е свиден – се отрече,
И забрави – който беше с мен.
Все едно, посрещан с неохота,
Мен ме радва ясната зора
И съм благодарен на живота,
Че земя такава ми избра.

1925


image











Ти не ме
обичаш ,не  ме жалиш,
може би съм малко некрасив?
И от страст примряла, ти ме галиш,
свела погледа си мълчалив.

Аз към теб не съм ни груб, ни нежен,
скъпа моя, с чувствено сърце.
Разкажи ми за мъжете прежни.
Коклко устни помниш? И ръце?

Знам, това са сенки, отлетели,
без да те възпламенят поне.
Много колене са те люлели,
а сега – и моите колене.

Нека някой друг да търсят вечно
тез очи, замрежени от страст,
а потънал в скъпата далечност,
всъщност малко те обичам аз.

Тая връзка, лека и нетрайна,
не зови съдба за теб и мен.
Както срещата ни бе случайна,
тъй ще си отида някой ден.

И по своя път нелек и мрачен
Ще поемеш пак, но запомни –
нецелуваните не закачай,
необичаните не мами.

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
”Добър вечер!” – ще ми кажеш само,
“Добър вечер, мис” – ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал – не обича,
Който е угаснал- не гори.

image

Месецът небето с рог раздира
и се къпе в синкавия здрач.
Никой тази вечер не разбира
за какво е жеравния плач.
Тази вечер втурната по склона
тя се спря над залива
смълчан.
Косъмчета златни от хитона
пръсна с белоснежната си длан.
Тя се вгледа вдън водата ясна
тя приседна и глава
склони.
Полски цвят в очите й погасна
както гаснат блатни светлини.
Тя отплува тръгна си отмина
в утринната мътна синева.
И зад хълмовете
месечина
отдалеч й кимаше с глава . 

image     Кой съм аз? И какъв съм аз? Мечтател,
Чийто поглед вече губи цвят,
Като на шега живял и патил
С хората на тоя божи свят.
 
На любов душата ми е сита
С много съм се любил , затова,
Сякаш паля клечки от кибрита,

Изговарям влюбени слова.
„Моя си” „единствена” ,”навеки”,
Все това и аз го знам добре,
Ако кипват страстите у всеки,
Истината как ще разбере.
И сега душата ми самичка

Не ламти за огъня свещен,
Ти си мойта ходеща брезичка,
Раснала за други и за мен.
Но когато страдам без любима
И в неласкав плен се уморя,
Нито ревност в думите ми има,
Нито пък за нещо те коря.

Кой съм аз? И какъв съм аз? Мечтател,
Чийто поглед вече губи цвят,
От любов към теб живял и патил
С хората на този божи свят.

 
image  
БРЕЗИЧКАТА
Така красиво вчесана-
Зелена, с млада гръд
брезичке, тъй не весело
загледана в вира.
Какво ти шепне вятърът
а пясъкът мълви?
Или искаш лунно гребенче
Във  клонките- коси? 
Кажи, брезичке, моля те,    
 Дали това тревожи те ,
че идва есента? 
И тя отвърна  ласкаво,

че цяла нощ безспир
под клоните и бляскави
ридал е млад пастир.   
              

Печални сенки стелела   
Сребристата луна,             
а той прегръщал нейните
момински  колена.
   

Въздъхвайки  до ствола й
в  трептящия  листак
"Аз ще се върна- казал й
със жеравите пак".
   

 image

                                              








Гласувай:
22



1. miaa - Сергей Есенин, колоса в световната ...
03.10.2010 00:48
Сергей Есенин, колоса в световната поезия! Благодаря ти Стела!
Лека нощ и приятни сънища!
цитирай
2. stela50 - Той е един от любимите ми поети ,Миа ...
03.10.2010 01:44
Лека нощ ,скъпа !
цитирай
3. iliada - Добро утро ,Таня!
03.10.2010 09:00
Чудесен постинг за чудесен поет.........
цитирай
4. stela50 - Здравей ,Иля ...
03.10.2010 10:08
На днешния ден мисля ,че му дължим израз на почит и незабрава .
Благодаря ти ,че сподели тези мигове .
цитирай
5. hristo27 - Успешен ден!
03.10.2010 10:08
Сергей Есенин



ПИСЬМО МАТЕРИ

Ты жива еще, моя старушка?
Жив и я. Привет тебе, привет!
Пусть струится над твоей избушкой
Тот вечерний несказанный свет.

Пишут мне, что ты, тая тревогу,
Загрустила шибко обо мне,
Что ты часто xодишь на дорогу
В старомодном ветxом шушуне.

И тебе в вечернем синем мраке
Часто видится одно и то ж:
Будто кто-то мне в кабацкой драке
Саданул под сердце финский нож.

Ничего, родная! Успокойся.
Это только тягостная бредь.
Не такой уж горький я пропойца,
Чтоб, тебя не видя, умереть.

я по-прежнему такой же нежный
И мечтаю только лишь о том,
Чтоб скорее от тоски мятежной
Воротиться в низенький наш дом.

я вернусь, когда раскинет ветви
По-весеннему наш белый сад.
Только ты меня уж на рассвете
Не буди, как восемь лет назад.

Не буди того, что отмечалось,
Не волнуй того, что не сбылось,-
Слишком раннюю утрату и усталость
Испытать мне в жизни привелось.

И молиться не учи меня. Не надо!
К старому возврата больше нет.
Ты одна мне помощь и отрада,
Ты одна мне несказанный свет.

Так забудь же про свою тревогу,
Не грусти так шибко обо мне.
Не xоди так часто на дорогу
В старомодном ветxом шушуне.
1924
цитирай
6. stela50 - Приятно ми е да прочета думите ти ,alav ...
03.10.2010 10:09
Благодаря ти ,че споделяш този миг и моя свят .
цитирай
7. stela50 - Благодаря ти ,Христо ...
03.10.2010 10:12
Прекрасно стихотворение в оригинал .
Можеш да чуеш и песента на един от клиповете ,които съм приложила.
Хубав ден !
цитирай
8. ufff - Едно от тези, които
03.10.2010 13:15
си публикувала, ми е особено любимо ( не, че другите не са :) . Ето го в оригинал:

***

Ты меня не любишь, не жалеешь,
Разве я немного не красив?
Не смотря в лицо, от страсти млеешь,
Мне на плечи руки опустив.

Молодая, с чувственным оскалом,
Я с тобой не нежен и не груб.
Расскажи мне, скольких ты ласкала?
Сколько рук ты помнишь? Сколько губ?

Знаю я — они прошли, как тени,
Не коснувшись твоего огня,
Многим ты садилась на колени,
А теперь сидишь вот у меня.

Пусть твои полузакрыты очи,
И ты думаешь о ком-нибудь другом,
Я ведь сам люблю тебя не очень,
Утопая в дальнем дорогом.


Этот пыл не называй судьбою,
Легкодумна вспыльчивая связь,—
Как случайно встретился с тобою,
Улыбнусь, спокойно разойдясь.

Да и ты пойдешь своей дорогой
Распылять безрадостные дни,
Только нецелованных не трогай,
Только негоревших не мани.

И когда с другим по переулку
Ты пройдешь, болтая про любовь,
Может быть, я выйду на прогулку,
И с тобою встретимся мы вновь.

Отвернув к другому ближе плечи
И немного наклонившись вниз,
Ты мне скажешь тихо: «Добрый вечер...»
Я отвечу: «Добрый вечер, miss».

И ничто души не потревожит,
И ничто ее не бросит в дрожь, —
Кто любил, уж тот любить не может,
Кто сгорел, того не подожжешь. (4 декабря 1925 )


Благодаря ти, че ни спомни датата!
цитирай
9. stela50 - Благодаря ти ,ufff ...То е и едно от любимите за мен.
03.10.2010 13:39
Имам си от студентските години едно томче в оригинал и не се разделям с него
Бях се спряла на още две ,които ми се искаше да споделя ,но не ги открих в превод .
Поздрави !
цитирай
10. bven - Благодаря ти, Стела50 -
03.10.2010 13:42
Много хубави и нежни спомени събуждаи! Лек ден!:)
цитирай
11. stela50 - Зная ,Бвен ...преплитат се нашите спомени .
03.10.2010 13:57
Благодаря ти за споделените мигове .
Хубав ден !
цитирай
12. kapito - И аз благодаря, че ми припомни! ...
03.10.2010 14:23
И аз благодаря, че ми припомни!
ufff - и на мен ми е любимо :)
Невероятен Есенин!
цитирай
13. stela50 - Приятно ми е ,че се отби и сподели ,kapito ...
03.10.2010 15:14
Невероятен е Есенин и незабравими стиховете му .
Поздрави !
цитирай
14. kometapg - Благодаря, че ни припомни за този ...
03.10.2010 15:27
Благодаря, че ни припомни за този даровит руски поет!:)
цитирай
15. scarlety - Прекрасен постинг
03.10.2010 18:25
за забележителен поет! Поздрави,Стел!
цитирай
16. stela50 - Прекрасни са стиховете му ,kometapg ...
03.10.2010 19:40
Хубаво е , че бяхме заедно в неговия свят .
Благодаря ти !
цитирай
17. stela50 - Благодаря ,Скали ...За споделените мигове .
03.10.2010 19:45
Забележителен и незабравим е Есенин .
Поздрав от мен !
цитирай
18. monaliza121 - Поздрави, Стела!
03.10.2010 19:45
За хубавия постинг посветен на велик всемирен поет!
цитирай
19. megg - Добър вечер, stela!
03.10.2010 19:47
Прекрасен постинг! Благодаря, че ни даде възможност да си припомним и лекокрилия стих, и светлата тъга на този истински голям поет!
Поздрави!
цитирай
20. dolsineq - Благодаря, Стела за този постинг! ...
03.10.2010 20:10
Благодаря, Стела за този постинг! Есенин го заслужава! :)
цитирай
21. stela50 - Велик всемирен поет ...Есенин заслужава тези думи .
03.10.2010 20:17
Благодаря ти ,Мона Лиза !
цитирай
22. stela50 - Много хубав коментар ,megg ...
03.10.2010 20:20
...да си припомним и лекокрилия стих, и светлата тъга на този истински голям поет...
Благодаря !
цитирай
23. stela50 - Заслужава ,dolsineq ...не сме го забравили .
03.10.2010 20:24
Благодаря ти ,че си тук и сподели !
цитирай
24. tota - Благодаря, Танечка!
03.10.2010 21:56
Днес само надникнах, времето ми бе ограничено. Сега се насладих на прекрасните стихове на великия и неповторим Сергей Есенин. Постингът отдава заслуженото на поета. Хубава вечер!
цитирай
25. stela50 - Радвам се ,че сподели ,Ати ...Прекрасни са стиховете на Есенин .
03.10.2010 22:20
Мисля ,че макар и скромно отдадохме своята почит на Великия поет.
Благодаря ти !
цитирай
26. анонимен - велик и неповторим поет
07.02.2011 18:30
hristo27 написа:
Сергей Есенин



ПИСЬМО МАТЕРИ

Ты жива еще, моя старушка?
Жив и я. Привет тебе, привет!
Пусть струится над твоей избушкой
Тот вечерний несказанный свет.

Пишут мне, что ты, тая тревогу,
Загрустила шибко обо мне,
Что ты часто xодишь на дорогу
В старомодном ветxом шушуне.

И тебе в вечернем синем мраке
Часто видится одно и то ж:
Будто кто-то мне в кабацкой драке
Саданул под сердце финский нож.

Ничего, родная! Успокойся.
Это только тягостная бредь.
Не такой уж горький я пропойца,
Чтоб, тебя не видя, умереть.

я по-прежнему такой же нежный
И мечтаю только лишь о том,
Чтоб скорее от тоски мятежной
Воротиться в низенький наш дом.

я вернусь, когда раскинет ветви
По-весеннему наш белый сад.
Только ты меня уж на рассвете
Не буди, как восемь лет назад.

Не буди того, что отмечалось,
Не волнуй того, что не сбылось,-
Слишком раннюю утрату и усталость
Испытать мне в жизни привелось.

И молиться не учи меня. Не надо!
К старому возврата больше нет.
Ты одна мне помощь и отрада,
Ты одна мне несказанный свет.

Так забудь же про свою тревогу,
Не грусти так шибко обо мне.
Не xоди так часто на дорогу
В старомодном ветxом шушуне.
1924

цитирай
27. анонимен - qkld http://frdechaussuresloubutinnmagasin.info g mpyxj cvfuw
23.10.2012 10:46
frljq <a href=http://frdechaussuresloubutinnmagasin.info>christian louboutin pas cher</a> udeqx <a href=http://frdeabercromfitchmagasinn.info>abercrombie paris</a> usejg http://frdesacvuittonnmagasinn.info sj nkl http://rallphlaurennsdepascher.com
цитирай
28. gor - А Преводачът?
10.03.2015 21:12
Не е коректно да се цитират преводи, без да се посочва преводачът. Нали Есенин не е писал на български?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17489667
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031