Прочетен: 21379 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2010 14:30
Дъгата е триумф на Природата над творенията на съвременната цивилизация, над сивото ежедневие и рутината. Тя се появява неочаквано и сигурно отвлича вниманието на хората от техните трудности и тъжни моменти ...
и им дава възможност да се докоснат до красотата и вълшебството на Природата .
За багрите и думите, които търсят път навън…
Кога слънцето и луната се докосват?
Когато денят и нощта се срещат,
предават си щафетата
с кратка прегръдка за “Лека нощ”
и с целувка за “Добро утро”…
Да минеш под дъга щастливо предсказание било ...
Ако минеш под дъгата, ще бъдеш щастлив. Разбира се, който помни физиката, разбира, че това по принцип е невъзможно, но дори само да видиш дъгата — символ на Небесните врати, всички народи смятат за добър знак. А фън шуй препоръчва "да се опитоми" дъгата и да я заселим в дома ни. Ето защо са толкова благоприятни в домовете ни арки и преминавайки под тях от едно пространство в друго, ние всеки път "минаваме под дъгата" и получаваме небесната закрила.
Дъгата е смятана за пътека, направена от вестоносеца Ирис между Земята и Небето в гръцката митология. Китайците са вярвали, че дъгата е разрез в небето, направен от богинята Нува, ползвайки камъни с пет различни цвята. В Ирландия пък вярвали, че леприконите крият своите златни съкровища там, където дъгата се допира със Земята. В Силезия, намираща се в Източна Европа, се е вярвало, че ангелите крият тонове от злато там и само гол мъж може да открие съкровищата.
Библията също споменава дъгата. След Потопа, библията свързва дъгата със значението на знак от Господ, обещание, че земния живот никога отново няма да бъде разрушен от наводнение. Много хора вярват, че дъгата е лъч от светлина, прозиращ от отворените порти на Свети Петър в Рая. Те се отварят, за да се допусне нова душа в рая. Дъгата заема значително място и в митологията на Хиндуизма. Тя се нарича Индрадхануш, което означава Лъкът на Бог Индра, който е Бог на светлината и гръмотевиците. Арабите имат подобна история. В арабските страни тя се нарича Лъкът на Алах.
Чудеса под дъгата
Книгите от поредиците ЧУДЕСА ПОД ДЪГАТА (Rainbow Magic) представят необичайните вълшебни приключения на две момиченца - Кърсти и Рейчъл - и срещите им с различни създания от Страната на феите. Те са написани от колектив под псевдонима Дейзи Медоуз и са илюстрирани от Джорджи Рипър. Изданията са групирани в поредици от по седем заглавия, колкото са цветовете на дъгата. Вече бяха издадени книгите от първата и втората поредици - "Феите на дъгата" и "Феите на времето".
С цветовете на дъгата
Дъгата
Джани Родари
Дъгата прилича на мост над земята,
окичен с байрачета от седем цвята.
Слънцето, златното, по нея минава,
всичко от нея по-весело става.
Синьо и жълто, червено, зелено…
Само едно й е зле наредено.
И то е това, че тя иде след буря,
която огради и къщи разтуря.
А мисля: нима ще е грешка голяма,
бурята, просто така, да я няма?
Дъга, без да има гърмене зловещо,
това би било най-чудесното нещо!
Най-чудесното нещо би било на земята,
мирът да се сключва преди войната!
Изобилие от цветове...Една прекрасна дъга от цветя...
Едно време, отдавна, много отдавна, преди още хората
да се затворят в познанието и да прокудят
вълшебството, живяла една малка фея. Наричали я
дъждовната фея, защото познавала езика на дъжда и
често я чували да говори с него.
За себе си казвала, че умее да обитава облаците и те
били единственият и замък. През деня лежала във
високите треви и съзерцавала разгъването на владенията
си, а понякога нощем самата луна и служела за
светилник и като осветявала отвътре призрачните
облачни градежи засилвала усещането и за високи
триизмерни пространства.
Малката фея обичала много движението на небесата.
Обичала също докосването на вятъра, шумоленето на
листата, слънчевите лъчи и светлосенките… Но най-много
обичала дъжда. Не познавала по-нежно и по-властно
докосване от това на водните струи през лятото.
Тръпнела цялата, когато небесният свод се свличал
притъмнял и тежък над земята и почти докосвал челата
на човешките същества.
Точно когато всички се разбягвали в търсене на завет и
на сушина, тя се чувствала най-силна на открито,
защото стихията я дарявала с частица от небесния
безкрай.
-Не си отивай никога от мен. - казала един ден феята
на дъжда. - Имам нужда и от шепота на капките ти, и от
тътена на светкавиците ти и от хладните ти ласки. Не
съм щастлива, когато те няма.
-Не ме задържай при себе си. - примолил се в отговор
дъждът, защото знаел за властта, която тя имала върху
него. - Аз съм скитник. Имам нужда да си отивам и да
се връщам. Ограничените пространства отнемат от силата
ми и ме карат да се измъчвам от копнежа си по
хоризонта.
Но феята чувствала по-силно от всичко останало нуждата
си от него, затова го приковала към своите земи и
дълго време не го пускала да си отиде.
-Освободи ме - заплакал един ден дъждът. - Вятърът ми
каза, че зад хоризонта земята е суха и животът вехне.
Защо ме задържаш при себе си? Аз съм на всички и съм
ничий.
-Добре тогава. - отвърнала тя - Ще те пусна, но ще
дойда с теб.
И при тези думи се превърнала в дива гъска и полетяла
с дъждовните облаци. Години наред летяла след дъжда.
Когато пороят руквал си възвръщала човешкия облик и
тичала през водните стени на летните бури. Но с
минаващото време бурите станали за нея ежедневие и я
правели все по-малко щастлива.
-Защо вече ласките ти не ме радват? - попитала веднъж
дъжда.
-Знам ли? Може би защото можеш да ги имаш по всяко
време.
Феята дълго време не се решавала да зададе въпроса
какво трябва да направи, за да изпита отново радост,
защото предугаждала отговора и той я плашел.
-А ако върна на небето силата, с която ме е дарило? -
запитала, когато най-сетне събрала смелост.
-Ти го каза. - отвърнал дъждът.
-Но тогава ще стана смъртна като всички останали…
-Не търси съвет от мен. Аз не познавам смъртта, така
окончателна, както я познават смъртните. Умирам всеки
ден и всеки ден слънцето ме възкресява.
Феята се умълчала. Дълго време и трябвало, за да вземе
решение. Дълго време дивата гъска летяла след
дъждовните облаци. Докато един ден…
- За какво ми е да имам целия свят, ако не мога да го
копнея? За какво ми е всичкото време на света, ако
преминава равно и безрадостно? Не искам силата, която
имам, щом тя ми дава всичко, което искам.
При тези думи протегнала нагоре ръце и тогава се
случило нещо невиждано до този миг: от дланите и
излетели седем цветни лъча: седемте вида власт, с които небето я било дарило. Властта над живите твари, над огъня, над виделината, над растенията, над безкрая, над водната стихия и над здрача. Седемте лъча, слети в едно, плавно се заизкачвали нагоре и за
миг свързали небето с малката и фигурка.
Дъждът затихнал удивен и затворил във всяка своя капка
спомена за този миг.
Едва когато цветовете се разсеяли във въздуха (едно детенце ги нарекло "ъдъга""), феята разбрала какво е направила, седнала на тревата и заплакала. Дъждът и махнал с прозрачна длан и продължил по пътя си.
Страдала много тази, която някога била фея, докато дъждът се завърнал, но това, което изживяла тогава с нищо не можело да се сравни. По-ласкав и по-могъщ от всякога и се сторил дъждът. Не че той се променил…
просто този път го била чакала. И също знаела, че го има само в този миг.
Оттогава преминали много поколения. Животът отдавна оттеглил безкрайното си дихание от дъждовната фея. Но всеки път, когато дъждът си спомни за нея, на небето се извива дъга…
Дъги ще изгряват и след нас...
бурята, просто така, да я няма?
Дъга, без да има гърмене зловещо,
това би било най-чудесното нещо!
Най-чудесното нещо би било на земята,
мирът да се сключва преди войната!
Това е ! Простичко казано :)) И аз това се чудя от известно време ;)))))))
Дали не е възможно мирът да се сключва преди войната :))))))))))
Това би било най- чудесното нещо ...
Поздрави!
Поздрави!
Поздрави ,мила и хубав ден !
10.12.2010 16:03
Поздрави !
Поздрав и хубава вечер !
10.12.2010 18:53
Прекрасен постинг Стеле..
Поздрави..
Чудесен пост, благодаря ти за удоволствието да го прочета!
Б.
Тя е триумф на живота сътворена от същите съставки - слънце, въздух и вода! И само, който има вродено чувство за усет и генетично предразположен за благодарност може да я отбележи като дар ни! Цветен постинг, няма как - има ли дъга!
Поздрав и прекрасен ден !
Прегръдка с обич и пожелания за прекрасен ден, приятелко мила !
ПРАВИЛАТА ЩЕ ИЗЛОЖА.
ПУСНЕТЕ ВАШИТЕ ШЕДЬОВРИ.
В СРОК НА СРЕБЪРНИ КОВЬОРИ.
ДО ДЕКЕМВРИ, 20-ТИ , ЧАКАМ.
ПОСЛЕ СПИРАМ И ЗАТВАРЯМ.
ДА УЗРЕЯТ, ДА ЗАВИРАТ.
ДО 25-ТИ ДА КЛАСИРАТ!
ПОСТИНГИ СПЕЦИАЛНИ ИМА.
НАГРАДИ ЧАКАЙ ДОГОДИНА.
ДОГОДИНА, ДО АМИНА.
АКО ВОДЕН СВЯТ СЕ НЕ ПОМИНЕ.
ПРИЯТЕЛ ЛИ СИ , ТИ ПОМАГАЙ.
ЗА ДРУГ ДЕН НЕ ОТЛАГАЙ.
БЪРЗО УТРЕ ОТРЕЗНЯВАЙ.
НОВИНАТА НИ РАЗВЯВАЙ!
БОГ ДА НИ ПАЗИ! ДЕЛОТО Е СВЯТО!
АМИН!
МОЛЯ ВИ, ПУСНЕТЕ ЛИНК ВЪВ ВАШИТЕ ПОСТИНГИ И СЪБЕРЕТЕ ВСИЧКИ НА КУПОНА. ТОЙ Е ЕДИНСТВЕН И УНИКАЛЕН.
ПОКАЖЕТЕ, ЧЕ МОЖЕТЕ!
УСПЕХ!
Не съм писателка и поетеса ,
ще се радвам на всеки на успеха ...
Поздрави !
Поздрави , Таня!
Хубава вечер !
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...