Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2010 10:57 - Началото на една магия ...Киното .
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3988 Коментари: 6 Гласове:
14

Последна промяна: 28.12.2010 11:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

На кино с братя Люмиер

image
АРХИВ Рекламен плакат за прожекциите на братята.
В-к "Монитор "
„Киното е изобретение без бъдеще", твърдят в началото на ХХ век братята Огюст и Луи Люмиер, тачени като бащи на кинематографа. Животът обаче ги опровергава - днес киноманите отбелязват Международния ден на седмото изкуство, а фамилията Люмиер продължава да свети във филмовата история.На 28 декември 1895-а двамата братя организират първата публична прожекция в индийския салон на прочутото парижко Гран кафе на Булевар де Капюсин. Залата е в сутерена, а за удоволствието да идат на кино плащат 33 мераклии. Никой от тях обаче не си въобразява, че гледа изкуство. Зрителите са там, за да видят как работи кинематографът -


image  
Огюст и Луи Люмиер са тачени като бащи на кинематографа. прословутото устройство, което Огюст и Луи са патентовали на 13 февруари същата година.Камерата „Люмиер" е едновременно машина за снимане и проявяване, събрана в една кутия.


imageЦялото устройство тежи 26,5 килограма. На фона на основния си съперник - кинетоскопта, изобретен от Уилям Кенеди-Лори Диксън, който стигал почти 900 кила, кинематографът бил лек като перце! И изключително мобилен.






Това дава шанс на Люмиер за подвижно кино и гастроли извън Париж.На 28 декември обаче 33-годишният Огюст и по-малкият с две години

Луи още са далеч от турнета с кинематографа. Съсредоточени са само в настоящата прожекция. Събитието продължава двайсет минути. Публиката вижда десет филма, заснети през 1895-а. Преди лампите да угаснат на подиума излиза Антоан Люмиер - прочут  фотограф, художник и баща на двамата изобретатели. По онова време е 55-годишен и тъкмо се е оттеглил в заслужен отдих. Антоан говори за работата на синовете си и представя лентите на тази първа „кинопанорама". Прожекцията започнала с „Работници напускат фабриката „Люмиер" в Лион в края на работното време". Филмчетотрае 46 секунди и вече е излъчвано на частни прожекции. Сред заглавията в програмата са „Градинарят", „Къпане в морето", „Риболов", „Хранене на бебе". Мърдащите образи на екрана наистина впечатляват публиката, но нито Огюст, нито Луи смятат, че това ще продължи достатъчно дълго. Все пак подобни сюжети човек вижда всеки ден и не е нужно да плаща за тях.Лентата им „Влак пристига на гарата" обаче предизвиква сензация. Докато тренът пресича екрана по диагонал, зрителите се хвърлят с викове под столовете, за да търсят прикритие. Толкова реалистична е гледката.Противно на масовото схващане, точно този филм не е излъчен на първата платена прожекция, а по-късно.


  image
Кадър от първата лента на братя Люмиер

image Affiche Brispot "Premier film" [1896]
[Foule spectateurs au Grand Cafй


Книгите ,които е хубаво да прочетем...

image
image
image image
 

История на киното - том първи: Нямо кино

image



























Публикуването на втория том от "История на киното" на проф. Тодор Андрейков, разглеждащ периода от началото на звуковото кино до началото на Втората световна война, със сигурност възроди популярността на този ненадминат ерудит. Това преиздание на основно редактирания първи том, в който се разглежда историята на киното от раждането му до края на нямото кино, окончателно ще представи на ценителите на седмото изкуство феноменалния труд на проф. Андрейков в пълнота. Труд, напълно оригинален, полемизиращ смело със стожерите на световната киноисториография и достоен да намери своето признание в средите на световните изследователи на киното, макар и след смъртта на своя автор.

 

100-те най-добри филма в света

image































Пътешествие из едновековната история на киното

Дори още преди братя Люмиер да започнат да прожектират движещи се картини в Париж през 19-и век, човечеството е запленено от изкуството на визуалния разказ - и продължава да бъде. Изкуството и науката на кинематографията са създали фантастични, визионерски, смели филми и тук са представени най-добрите от тях в цял свят.
От спиращата дъха целувка от филма "От тук до вечността" до харизмата на Богарт-Бергман в "Казабланка" тази книга предлага историята на сто игрални филма - от концепцията и заснемането до пост продукцията. Знаменити режисьори като Мира Наир, Джейн Кемпиън, Ричард Атънбъро и Ларс фон Триер, за да споменем само някои от многото, пренасят зрителите в друг свят по един безподобен начин.
Внушителната палитра от режисьори и артистични стилове, представени в тази книга, дава представа за богатото наследство на световното кино: от Орсън Уелс до Акира Куросава и от Фриц Ланг до Педро Алмодовар. Чрез един задълбочен поглед върху най-красивите и основополагащи филми в света (включително "Точно по пладне", "Криминале", "Сбогом, момчета", "Сладък живот", "М", "Коля","Пианистът", "Сбогом, спътнице моя", "Властелинът на пръстените" и други), даващ възможност да се види как са се оформяли в културно и артистично отношение режисьорите, актьорите и филмите, е постигнат смайващ резултат.

50 златни български филма

image






























В тази книга е истината за 50 български филма, разказана от техните създатели: сценаристи, режисьори, оператори, артисти и цялата останала самоотвержена гилдия, без която киното е немислимо.
През 2005-2006 г. вестник "24 часа" издаде на дискове 50 от най-обичаните родни ленти. Те влязоха във вашите домове като луксозна колекция под името "Златни български филми". Към колекцията си сега можете да добавите и книгата, която увлекателно разказва историята на тяхното раждане.

Спомням си, да, аз си спомням

image






























Може би никой друг актьор не се е сбогувал с публиката с такова изпълнено с жизненост завещание като „Спомням си, да, аз си спомням“ – филмът-изповед, с който в навечерието на слизането си от сцената Мастрояни разказва със стоическо чувство за хумор, свенлива ирония и сдържана нежност за своя артистичен живот и за изкуството да живееш. В паузите по време на снимките на „Пътуване към началото на света“ в Португалия (1996), между планините и морето, Марчело на драго сърце застава пред камерата и дърпа многочислените конци на спомените и размишленията. В смелото му плаване, продължило половин век, сред необятното съзвездие от творци, с които Мастрояни е работил, блестят пътеводните звезди на обожавания Де Сика, на Висконти – безмилостния наставник на сцената, на Фелини – Пигмалионов съучастник, на Ферери – подстрекател към нарушения. И в словата на този комедиант прагматик изненадващо изплуват позовавания на най-големите: Чехов, брат по кръв, без когото не може; Дидро, със златното си правило, че актьорът трябва да разплаква, без да плаче; Пруст; Кафка.

Били Уайлдър: Аз не правя кино. Аз правя филми.

image































Аз не правя кино. Аз правя филми. Филми, които са за забавление. Правя ги за конкретен момент. Не очаквам да векуват. Има много малко филми, които са достойни за това, заснети от други. Просто не мога да мисля с тези високопарни понятия – разбирате ли, ние не правим филми, ние правим (с превзет акцент) КИНО!”. Това е само едно от ироничните откровения в „Разговори с Били Уайлдър”, безценна книга, очевидно вдъхновена от класиката в жанра – разговорите на Трюфо с Хичкок, също издадени в библиотека „Амаркорд”. Камерън Кроу притежава не само опита на журналист от сп. “Rolling Stone”, за което е интервюирал всички легенди на рока, но и киноманските си пристрастия към филмите на Уайлдър. Така той успява да придума 93-годишната тогава легенда за задълбочени разговори. Знаели ли сте например, че Мей Уест и Мери Пикфорд отказват ролята в „Булевардът на залеза”, а Уайлдър от своя страна отказва да даде на Мерилин Монро главната роля в „Сладката Ирма”? Можете да научите изключително интересни лични впечатление не само за Монро, но и за други митове на киното, направили някои от най-забележителните си роли тъкмо във филмите на Уайлдър – Хъмфри Богарт, Одри Хепбърн, Джак Лемън, Уилям Холдън, Шърли Маклейн, Уолтър Матау. Книгата е забележителен израз на преклонение от един от най-интелигентните режисьори на модерното кино към наистина велик класик – Били Уайлдър.












Гласувай:
14



1. miaa - Често казвам, че киното е моята необходима слабост!
28.12.2010 13:26
Прекрасен постинг за историята, вълненията , нашето възприятие и отражение в света на най- красивата магия-киноизкуството! То е вечност!
С обич Стела, от един постоянен фен:)
цитирай
2. stela50 - Благодаря, Миа ...Киното е велико изкуство .То е магия .
28.12.2010 14:53
Радвам се ,че заедно почетохме този празник на седмото изкуство .
Хубав ден ,мило момиче !
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - Здравей, Таня!
28.12.2010 15:19
Чудесно е, че по този начин отбелязваш международния ден на киното. Наистина си заслужава седмото изкуство. Благодаря ти за усещането и за 50 те златни български филма... А Мориконе ми е любимец:) Поздрави и хубав ден!
цитирай
4. stela50 - Обичам киното от дете ,Надя ...
28.12.2010 15:58
Татко много ни разказваше за старите филми и ни водеше редовно на кино .
Благодаря за споделените мигове !
цитирай
5. konstant7 - *
28.12.2010 20:50
За мен беше прзник , когато имах възможност и отивах на кино.
Нямаше значение ,кой филм.....в паузите докато сменят лентата .....
можеше да се прочете лозунга:
"От всички изкуства за нас, най-важното е киното" Ленин
изписан на стената над екрана на театралната сцена.
Радвам се ,че отбеляза денят на седмото изкуство.
Поздрави !
цитирай
6. stela50 - Трябваше да го направя ,konstant7 ...
28.12.2010 21:06
Да си призная посветих го мислено на баща ми ,той обожаваше
да ходи на кино и нямаше филм ,за който да не е информиран .
Благодаря ти за споделеното .
Поздрави !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17487063
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031