"Дамата с камелиите" (1936 г.) е пищна романтична история, базирана на вечния роман на Александър Дюма. Животът в Париж през 1847 г. е игрив като току-що отворена бутилка шампанско и коравосърдечен като сивото утро на следващия ден.
След излизането на романа “Дамата с камелиите” историята й станала отново изключително популярна, а камелиите се превърнали в най-модните цветя през ХIХ век.
...В комарджийски бърлоги и разточителни соарета, състоятелни мъже налагат желанията си, а жените стават куртизанки за наслада и развлечение. Една такава жена е Маргарит Готие (Грета Гарбо), Дамата с камелиите от тази пищна романтична история, базирана на вечния роман на Александър Дюма. Мистичната сдържаност на Гарбо и алабастровата й красота озаряват този режисиран от Джордж Кюкър филм, който според мнозина е най-добрият й. Нейната Дама с камелиите е кино-бисер за откриването на истинската любов (в лицето на Арман Дювал, незабравима роля на Робърт Тейлър), след това съзнателно пожертвана. Гарбо печели номинация за Оскар и наградата на филмовите критици от Ню Йорк за най-добра актриса.


Грета Гарбо е най-известната Маргьорит Готие от “Дамата с камелиите”.Снимка Ройтерс
Филмът излиза по екраните през 1937 година и за кратко става един от най-гледаните по това време. Екранизацията на романа на Александър Дюма-син е сред последните звездни моменти в кариерата на Гарбо. Нейната тайнствена слава и външност на порцеланова статуетка пасвала идеално за образа от “Дамата с камелиите”.

За превъплъщението си в Маргьорит Готие легендарната актриса има номинация за “Оскар” и печели наградата на нюйоркските критици за най-добра актриса. След нейното изключително изпълнение обаче явно никой повече не посмял да се върне към историята на проститутката с камелиите. Затова пък оперната версия на романа - “Травиата” на Верди, е една от най-поставяните и до днес в света.

...Хванат в капана на своите чувства, Дюма едновременно я ненавиждал и обожавал. Искал да я забрави, но само два дни без нея му се стрували цяла вечност. Отношенията, които Мари поддържала с негови приятели и други богати покровители, обаче все повече наранявали гордостта му. В един момент той решил, че честта му е по-скъпа от любовта, и трябва да се раздели с нея, изпращайки й кратко писмо: "Скъпа ми Мари, не съм нито достатъчно богат, за да ви обичам, както бих желал, нито достатъчно беден, за да бъда обичан, както бихте желали вие. Затова нека забравим и двамата - вие едно име, което навярно ви е почти безразлично, аз - едно щастие, което е за мен невъзможно."  Строгостта на Дюма се оказала фалшива. Той не успял да забрави Дамата с камелиите, нито тя него. Това не му пречело да потъва в обятията на няколко десетки млади актриси, които се надявали чрез него или чрез прочутия му баща да намерят своята слава в театъра. Но макар и много различни, двамата писатели имали една обща черта - страстта към приключенията. Затова, преситени от краткотрайни авантюри, те решили да заминат на пътешествие в Испания и Алжир. Вечерта преди отпътуването в началото на февруари 1847 г. синът посетил операта и видял отново Мари Дюплеси, украсена по обичайния си маниер с десетки бели камелии. Високомерно я отминал, искайки да я накаже за неотстъпчивостта й пред неговите молби да се откаже от професията си. "Какво право имах да й диктувам какво да прави и какво - не, при положение че животът й бе по-скоро тежък, отколкото щастлив", се питал по-късно той. Защото това бил последният път, когато я видял. Болна от туберкулоза, Мари Дюплеси търсела забрава, отдавайки се все повече на забавленията. Разкъсван от противоречия Александър й писал от Алжир че иска да възстановят връзката си. Но вече било късно. Мари лежала в евтин ковчег, който бил положен в мястото за бездомници на парижкото гробище. Ослепителната някога красавица била погребана при скитниците, каторжниците и починалите от холера. От десетките й любовници само двама я уважили в последния й час. Имуществото й било разпродадено, а за бельото й се скарали няколко зарзаватчийки, искащи да докопат поне частица от скандалната й слава. По-късно тленните й останки били пренесени в Монмартър.