Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2011 23:12 - ТРЕТИ МАРТ – БЪЛГАРСКИЯТ ДЕН ...
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 21036 Коментари: 56 Гласове:
104


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Г
ероичната защита на Шипка (август 1877 г.)
худ. П. Ковалевски
.

                     *************
Българското опълчение в Освободителната война


image

Идеята за Българско опълчение в Освободителната за България Руско-турска война се ражда през лятото на 1876, малко след жестокото потушаване на Априлското въстание. Според подполковник Благой Миленов, заместник-директор на Националния военноисторически музей, инициативата е на Българското централно благотворително дружество в Румъния, в което членуват известни и състоятелни българи. Тя намира привърженик в лицето на бившия кадрови руски военен Ростислав Фадеев, който в докладна записка до руското правителство доказва необходимостта от създаване на българска въоръжена сила.
Българският народ участва много активно във войната. Наред с Българското опълчение, в хода на войната възникват спонтанно множество въоръжени отряди (с около 35 000 бойци). Тяхното участие с основание се смята за продължение на националната революция, и то вече не като саможертва, а като свещен дълг, като върховна повеля. Участието на българския народ не се ограничава само в съпроводителни акции по време на войната като продоволствена помощ, разузнавателни сведения, битова и медицинска подкрепа. Българите спомагат за успешното провеждане на много бойни операции и по този начин се превръщат в действена сила, във фактор за спечелване на победата над Османската империя и освобождението на България.
Дали щяхме да притежаваме толкова силна памет за цената на Свободата, ако не беше мощта на поетичното слово? Словото, което ни разтърсва и днес:

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!


image

Изложба „България цяла сега нази гледа...” се открива в Историческия музей- Пловдив. Копие на Самарското знаме, руски и български военни униформи, документи и картини ще могат да се видят в експозицията.
Тя е посветена на предстоящия национален празник - 3 март и поставя в центъра героизма на българското опълчение по време на Руско - турската война.


image   Излагат копие на Самарското знаме в Историческия музей

image
Славно време ще си припомним на изложба

image Копие на Самарското знаме в изложбата image

Паметник на Освобождението на Пловдив и капитан Александър Бураго

Накратко историята на освобождението на Пловдив. След падането на София през декември 1877 г. ген. Гурко тръгва към Пловдив с 45 000 бойци и офицери срещу турския корпус, командван от Сюлейман паша. Той разполага със 122 оръдия, 30 ескадрона кавалерия и 130 батальона пехота, или общо 55 000 души. Численият превес и удобният терен правят задачата на Гурко изключително трудна. Сюлейман паша е получил заповед от Истанбул на всяка цена да удържи Пловдив. Главната отбранителна линия е от село Йоаким Груево до Пловдив. На 2 януари частите на граф Шувалов преминават брода на Марица при Кричим и застават срещу Йоаким Груево. Турците, които разполагат със силна кавалерия, не се осмеляват да контраатакуват. На другия ден при село Оризаре през Марица минава Лейбгвардейският финландски полк. Докато руските части преминават Марица, от затвора в Пловдив са изведени 80 българи и закарани до гарата, където се намирал щабът на Сюлейман паша. Всички те били убити край квартал Остромила. Сред загиналите е и учителят Душо Хаджидеков. Според преданието френският консул в Пловдив казал на Сюлейман паша: "След два дни Гурко ще отслужи молебен в Пловдив".
В разположението на Шувалов пристига и Кавказката казашка бригада. Тогава вече Шувалов се осмелява да атакува левия фланг на турците. Още при първата атака турците се пръскат по хълмовете, гонени от казашката конница. Сюлейман разбира, че с този нисък боен дух войниците му не могат да удържат Пловдив, и решава да отстъпи към Одрин. За да прикрие отстъплението си, Сюлейман създава нова отбранителна линия между селата Първенец и Брестник. На 4 януари достигналите до Първенец руски части под командата на граф Шувалов и генералите Веляминов и Шиндлер-Шулднер преминават в атака. Турците обаче отблъскват всички опити на русите да разкъсат позициите им и дори четири пъти минават в контраатака. Неуспели с преки атаки, русите започват да обхващат турската отбранителна позиция по фланговете. Шиндлер-Шулднер прави това, заемайки височините над село Коматево. Пак през нощта на 4 януари, след като заема село Крумово, атакува село Брестник, разгромява дислоцираната там турска бригада и пленява 23 оръдия. С това турската армия е разсечена на две, като южната й групировка, командвана от Фуад паша, няма вече свободен път за Пловдив. Тя тръгва през Родопите за Бяло море, захвърляйки тежкото си въоръжение по пътищата.
На 3 януари пада Пловдив, след като кавалерийски отряд от 63-ма души, водени от капитан Бураго, влита в бесен галоп в града. Сюлейман се оттегля в Асеновград и след като разбира, че пътят към Одрин е прерязан от русите, също се изтегля през Родопите в посока Смолян-Дедеагач. Гурко влиза в Пловдив на 4 януари (стар стил), посрещнат с възторг от населението на най-големия български град в тази епоха.
  image Пред паметника на Капитан Бураго в Пловдив

image
Освобождението на Пловдив от османско владичество.

image
 Паметник на Олга Скобелева в Пловдив

Край Пловдив руският офицер Алексей Узатис убива графиня Олга Скобелева, майка на генерал Димитрий Скобелев
Капитан Узатис пристига в Пловдив през 1879 г. и е назначен първо за инструктор в румелийската милиция. Печели закрилата на семейство Скобелеви, които се грижат за образованието му. Става офицер, а след това и командир на сапьорска рота в Пловдив. През лятото на 1879 г. капитанът поема строителството на нови казарми в местността Гладно поле.
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) 58-годишната Олга Скобелева оглавява Балканския отдел на Руския червен кръст. Събира помощи за останалите без покрив и храна българи. Пристига в Пловдив, където развива благотворителна дейност. Дарява на сиропиталището в града 20 000 златни рубли. Майката на генерала непрекъснато обикаля из Южна България, образува благотворителни дружества, заема се с уреждането на нови сиропиталища. Капитан Узатис я придружава по време на пътуванията й.
В началото на юли 1880 г. Олга Скобелева се готви да замине за Чирпан, където възнамерява да купи чифлик, в който да направи приют за сираци по европейски образец. Тя трябвало да носи 20 000 златни рубли за покупката. Вечерта на 6 юли 1880 г. майката на генерала отпътува, придружена от прислужницата си, адютанта и файтонджията. На шест километра от Пловдив на пътя ги пресрещат Алексей Узатис и още двама негови приятели. С намерение да открият парите и да ги откраднат, Алексей Узатис убива Олга Скобелева. Но не успява да открие парите. Когато новината за убийството стига до Пловдив, войската веднага е вдигната на крак и след по-малко от час убийците са обсадени. Узатис се прострелва в главата.

  image

Трети март не би следвало да е само национален, държавен, официален празник, а Ден за разсмисъл – кои сме, какви сме, защо сме такива и какви би следвало да бъдем...
И нека кажем по християнски и по български  “Бог да прости падналите за нашата Свобода!”

 






Гласувай:
104



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kleopatrasv - Нека бъдем достойни българи не само за един ден!
02.03.2011 23:29
СТАНИ, СТАНИ, ЮНАК БАЛКАНСКИ
Добри Чинтулов

Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!

Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил , всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?

Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!

Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.

На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена
цитирай
2. tryn - Поздравления, Стела!
02.03.2011 23:33
Особено съдържателен и навременен постинг!
В навечерието на Трети март нека се събуди националната гордост на българина и чувството му за дълг към Родината, към жертвите в освободителните борби, към святото минало!
С възхита!
цитирай
3. bizcocho - "посрещнат с възторг от на...
02.03.2011 23:56
"посрещнат с възторг от населението на най-големия български град в тази епоха. " - просто не мога да пропусна това изречение :)))))
А 3 март ... ! Свят празник!
цитирай
4. petgen - Достойно за достойния празник! ...
03.03.2011 00:06
Достойно за достойния празник! Поздравления, stela50 !
цитирай
5. tota - Честит национален праазник, Танечка!
03.03.2011 00:42
"И нека кажем по християнски и по български “Бог да прости падналите за нашата Свобода!” "
Бог да ги прости! Поклон!!
цитирай
6. kasnaprolet9999 - Вечна слава на всички, които са д...
03.03.2011 01:08
Вечна слава на всички, които са допринесли с делата си и са дали живота си за свободата на България. Честит национален празник!
цитирай
7. blogena - Честит Празник, Танче!
03.03.2011 08:37
Поздрав за постинга !
цитирай
8. ivankalilova - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАР...
03.03.2011 08:45
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!
ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ЧУДЕСНИЯ ПОСТИНГ, ПРИЯТЕЛКО МИЛА!
цитирай
9. katan - ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, СТЕЛА!
03.03.2011 08:53
Много точен и хубав постинг за този ден от нашето недавно!
Снощи си мислех за кап.Бураго и ген.Шувалов и днес с радост прочетох името на капитана-освободител на Пловдив.
Почит и поклон пред подвига на всички участници в тази епична за България Освободителна война!
цитирай
10. mia2442 - честит празник!:)
03.03.2011 09:27
Харесах постинга!
цитирай
11. miaa - Честит празник, Стела!
03.03.2011 10:07
Благодаря ти за хубавите мигове!Поклон пред подвига и светлата памет на героите!
цитирай
12. mimimis - честит празник!
03.03.2011 10:45
Поклон пред героите!
Постингът е чудесен!
цитирай
13. stela50 - Да бъдем ,Клео ...и достойно да почетем националния празник .
03.03.2011 11:14
Поздрав и вълнуващ ден !
цитирай
14. stela50 - Благодаря ,Ели ...Честит национален празник на всички .
03.03.2011 11:15
...В навечерието на Трети март нека се събуди националната гордост на българина и чувството му за дълг към Родината, към жертвите в освободителните борби, към святото минало!...
Светъл празник !
цитирай
15. stela50 - Това изречение не е за пропускане , Женя ...Гордея се с миналото
03.03.2011 11:18
на моя град...."посрещнат с възторг от населението на най-големия български град в тази епоха. " ...
Честит национален празник ! Българският ден ...
цитирай
16. stela50 - Благодаря , Генка ...За този свят празник трябва всичко да е достойно .
03.03.2011 11:23
Поздрав и светъл празник !
цитирай
17. stela50 - Честит да ни е ,Ати ...Българският ден .
03.03.2011 11:25
..."И нека кажем по християнски и по български “Бог да прости падналите за нашата Свобода!” "
Бог да ги прости! Поклон!...
Светъл празничен ден ,приятелко !
цитирай
18. stela50 - Вечна да е славата им ,Късна Пролет ...
03.03.2011 11:26
Честит национален празник !
цитирай
19. stela50 - Благодаря ти , Бени ...Честит да е на всички ни .
03.03.2011 11:27
Хубав и вълнуващ празничен ден !
цитирай
20. анонимен - Има утвърдени и доказали се във в...
03.03.2011 11:29
Има утвърдени и доказали се във времето български личности ,творби и дела, които остават непреходни.Точно те изграждат облика ни и преминават във времето.Те носят всичко българско в себе си и е повече от достойно и чест да сме с такива личности .Нацията се крепи на делата им , на примера им .Страната ни има в тяхно лице достойно представяне пред света.Дай Бог здраве , щастие и успехи на такива хора .
цитирай
21. stela50 - Благодаря ,Ваня ...С достойнство и гордост да почетем българския ден .
03.03.2011 11:30
...ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!
Поздрав и хубав празничен ден !
цитирай
22. stela50 - Честит национален празник , Кати ...
03.03.2011 11:35
...Почит и поклон пред подвига на всички участници в тази епична за България Освободителна война!...
Светъл и вълнуващ ден !
цитирай
23. stela50 - Благодаря , mia2442 ...Честит празник !
03.03.2011 11:37
Поздрав и светъл ден !
цитирай
24. stela50 - Честит да ни е , Миа ...да го почетем достойно .
03.03.2011 11:38
...Поклон пред подвига и светлата памет на героите!...
Светъл и вълнуващ празник !
цитирай
25. stela50 - Честит национален празник , mimimis ...Благодаря ти .
03.03.2011 11:41
Поздрави , хубав и светъл ден !
цитирай
26. sande - Поздравления, Стела, поздравления за празничния апотеоз!
03.03.2011 11:42
Тук е място за достойно отбелязване на празника!
цитирай
27. stela50 - Благодаря за споделеното ,Анонимен 20...
03.03.2011 11:44
Честит национален празник !
Хубав и вълнуващ ден !
цитирай
28. yuliya2006 - ПОМОЩTA НА БЪЛГАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ...
03.03.2011 11:44
ПОМОЩTA НА БЪЛГАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА
РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА 1877-1878 Г.

Безспорна е решаващата роля на Русия за Освобождението на България, заплатила жадуваната мечта на признателните българи с кръвта на над 200000 свои жертви. Признателна България отдава заслужения принос за помощта и на съюзниците на Русия; Румъния, Финландия, (Сърбия и Черна гора). Не по-малки са и заслугите на българския народ за крайния изход от войната. Съгласно източници, българите не са очаквали освобождението си със скръстени ръце, а сами, дори с цената на живота си са търсили начини и средства за борба срещу вековния поробител. Не е достатъчно да се спомене само знайния принос на българското опълчение, достигнало още през 1877 г. до 10000 души и послужило след края на войната като основа на бъдещата българска армия. На страната на руската армия се сражавали като доброволци хиляди българи организирани в доброволчески чети, градски и селски въоръжени стражи, българи са вземали участие като разузнавачи, преводачи, водачи на армията. Сред населението в областите под османска власт се засилвало хайдушкоото движение и други форми на борба срещу османското владичество. По инициатива на българските общини било организирано посрещането и настаняването на войските. Така обединената сила във руско-турската война ставала още по мошна и резултатна; външна-Русия със нейните съюзници и вътрешна–българското национално освободително движение, което обхванало всички български земи, като най-силно е било то в областите, където действали руските войски, особено в планинските и полупланинските райони.. Всички местни революционни комитети са активизирали дейността си в помощ на освободителите. Съгласно източници, около 30-35000 души с желание и готовност са взели участие във войната. Това е цяла армия от българи, които са дали своя принос за крайната победа.
Когато става дума за военни действия обикновено се говори и пише за хода на събитията по фронтовата линия, за подвизите и героизма, за успехите или пораженията. За успешния изход на една война не малка роля има и добрата организация зад непосредствените бойните действия на фронтовата линия - в тила.
С необходимото признание към икономческата, медицинска, военна и други форми на подкрепа на християните от двете страни на Стара планина се отнася и комисията натоварена да изготви документацията за историята на руско-турската война от 1877-1878 г. По страниците на 97-те тома са публикувани документи, разкриващи много български инициативи, ракриващи както героизма на опълченците, въоръжените чети, така и активното съдействие на българите при осигуряването на хранителни продукти за войската, всеотдайността на разузнавачите, водачите, медиците. Опитите на някои западни историци да елиминират героичните усилия на българския народ и прогресивните резултати от войната през 1877-1878 г., след нейното завършване налагат необходимостта от аргументирани отговори с факти съхранени в историческатата памет. Същественото е, че интересите на царска Русия свързани с тази война напълно съвпадат с вековното желание на българите да се освободят от петвековното османско владичество и да възстановят независимостта на третата българска държава.

Икономическата (материална) помощ на българите
Съгласно източници, още преди обявяването на войната, поради увеличаващия се числен състав на войските и най-вече поради жаждата за печалби, руската армия получава едва 30-40 % от необходимите продукти. Това принудило командването да търси решения на проблема с българска помощ или да набавя необходимите припаси от завзетите турски складове. По това време в българската емигрантска преса и немалко руски издания са се появили статии за възможностите и готовността на българския народ да окаже подкрепа на своите освободители. Съобщавало се, че богатата реколта в Българско можела да изхрани три руски армии. Разчитало се и на готовността на българите за доброволни пожертвования, особено на по-богатите българи. Така например не безизвестния Евлоги Георгиев (един от двамата братя дарители при построяването на Софийския универтситет) предложил на първо време да отпусне 180 000 франка, а при нужда можело да отпусне и повече. Друг българин предложил 50000 франка....Руският консул в Русе в писмо от 3 януари 1877 г. уверявал генералния щаб, че много русенски българи са подготвили вече тайни складове с храна и фураж.
И действително, кат пример съгласно източници, готовността на българите да оказват всякаква икономическа помощ на русите не спира по време, когато предният отряд на генерал Гурко се откъсва от армейските обози. В продължение на седмица той получава безвъзмездна помощ с продоволствие. Командването. В отговор на тревожно писмо на командването, ген. Гурко от Търново окуражаващо пише: „Живея за сметка на града. Три дни ме храниха даром. За Балкана тръгвам с петдневн запас от сухари и тридневен от фураж под формата на неприкосновен запас…”. Особено топло е било посрещането на руските войски и българските опълченци в Казанлък, Стара Загора, Чирпан, Самите руси свидетелстват: ”Българите не знаят как да ни угодят. Предагаха ни ту ракия, ту червено вино, което се сочеше-за най-доброто в България, ту розово сладко, плодове в изобилие, но особено добър бе Казанлъшкия тютюн, който се сочеше за най-добър в Турция…..”. „ Вратите на всички българи бяха отворени за скъпите гости за посрещането на освободителите в Стара Загора. Храна хляб сирене и други ястия, пития, разни дрехи- всичко бе на разположение на войниците……”
По същия начин в различните източници е описано посрещането на руските войски в села и градове; Дряново, Трявна, Габрово. Ловеч, Никопол, Плевен, Телиш, Летница, Враца, Силистра, Разград, Оряхово.....Навсякъде където се появят русите, българите от градове и села са ги посрещали като родни братя, бързали да ги подслонят в домовете си, да помогнат с каквото могат при трудния им поход и тежките сражения. За посрещането в Ловеч П. Паренсов пише; ”Аз помня, че за много припаси българите не взеха нищо, а за което взеха, поискаха крайно евтино”. Председателят на Желявския селски раионен революционен комитет, след посрещането на дясната колона на ген. Веляминов от войските на ген. Гурко под връх Мургаш и привежденето им до с. Желява в своите „Диарбекирски дневници и спомени” се обръща към съселяните си с думите: ”Сега лъжа вече няма, доведох ви нашите многоочаквани братушки, да сме готови да ги посрещнем”. Като многоочаквани освободителите те били разстанени по домовете и богато нагостени. Осигурена е храна за добитъка. Не е изненадващо, че за братския прием, който българите навсякъде са устройвали на своите освободители, обикновения руски войник ще възкликне; „Ние вървяхме както по земята на родната майка Русия”
Както командването на армията, така и командванто на трите отряда са били далече от мисълта да осигуряват прехраната на войските с безвъзмездна помощ. Командването приело с удоволствие братската помощ, но веднага търсело други начини за снабдяване-от закупуване на големи количества храни или завземане на завладяните турски складове до обявяване на реквизиции. При зимното форсиране на Стара планина през декември 1877 г. в нарочната заповед на ген. Гурко се казва; „Обръщам внимание на всички началници, че при сегашното крайно лошо състояние на пътищата, превозването на сухари се натъква на невъобразими трудности....Ето защо началниците на частите трябва да потърсят помощта на местното население, заплащайки му незабавно в” звонкова монета” . Много често командването влиза в договорни отношения с градските и селските общини и така се снабдявало с хранителни продукти за седмици напред.
Съгласно източници, обемът на българската продоволстена помощ през двете години на войната е оценен като значителен, като се вземат под внимание няколко показателя; необходимо дневно продоволствие, числен състав на войските, броя на животинската тяга и доставките от една компания;” Грегер, Горвиц, Коган”. Съгласно данни на проф. В. Хаджиниколов българите снабдяват русите както следва; за I-ва армия - 66% от всичките й нужди, за II-ра армия - 39% и за III-та армия - 30% от изразходваните храни.
Трябва да се отбележи, че продоволствената помощ към освободителите се отразявала твърде благоприятно върху стопанския живот в страната. Съгласно източници внасянето на огромни количества злато активизирало развитието на стоково паричните отношения в България
Икономическата помощ на българите е имала и други форми на изява-снабдяване на войските с дрехи, обуща, подготвяне на пътища, прокопаване на траншеи, прехвърляне на военна техника през Балкана и т.н. Например, веднага след прехвърляне на предния отряд през Стара панина ген. Гурко доставя 7-8000 чифта обувки изработени от казанлъшките занаятчии. Само за един ден Старозагорци предоставят на отряда безвъзмездно 4 коли - ризи, белъо, партенки, кърпи, чаршафи и др.. Облекло и обувки събира населението и от Търново, Елена, Ловеч, Свищов, София, Троян, Тетевен, Етрополе и много др. Под ръководството на женските сдружения („Милосърдие” в Търново, „Майчина грижа” в Габрово и много други) през ноември и декември 1877 г. са изплетени хилади чифта чорапи, ръкавици, фланели и др. През суровата зима на 1877-1878 г. много български селища около планината се превръщат в надеждни и сигурни снабдителни центрове. Съгласно източници, без тази помощ зимното форсиране на Балкана и победния марш в тракийската низина биха били далече по-трудни, а жертвите много по-големи.
Българите оказват помощ при разчистване на пътища, придвижването на военна техника, на обозите и т.н. По всеобщо признание първият поход на ген. Гурко през Балкана би бил невъзможен, без помощта на местните жители. Командването е впечатлено от организаторските способности на легендарния войвода Панаиот Хитов През юли 1877 г. около 500 габровци с шанцови инструменти прокопават и разчистват пътя през Шипченския проход до връх ”Св. Никола”, път който по време на зимното преминаване се превръща в стратегическо предимство за Дунавската армия.. През август 1877 г. под убийствения неприятелски огън около 1000 доброволци, сред които жени и деца разнасят на боините позиции вода, помагат при строежа на укрепления, копаят траншеи и с желание и готовност изпълняват нарежданията на командването. Според военния кореспондент и очевидец Немирович-Данченко само за един ден на 11 август жертвайки живота си българите докарват на фронтовата линия 6000 бъчви с вода. И тази помош според кореспондента е от съществено значение за изхода от битката ”защото-според него- трудно може да се каже от какво повече страдаха войниците-от куршумите или от жаждата”
Съгласно отчет на ген. В. Кренке, през първия етап на войната до зимното преминаване на Балкана в строителните работи вземат участие 19392 българи. От тях 5545 работят в Свищов, 4950 на кръстопътя Търново, Бяла, Свищов, а други 4400 около с. Българене. От тях само 2042 души явяващи се със собствени коли и добитък работят срещу заплащане. Останалите 17350 души с готовност дават своя безплатен труд. През зимата в Етрополския край, около връх Баба по посока към Буново 700 българи работят денонощно разчиствайки пътя от двуметрови преспи, теглят или пренасят на ръце оръдията към върха, изваждат от преспите коли, премръзнали руски войници и често сами отбтблъскват нападенията на башибозуците. При прехвърлянето на Троянския отряд в началото на януари 1878 г. , всеки ден към троянския проход потеглят около 400 българи да разчистват пътя с помощта на 200 бивола, теглят оръдия и военни коли. Българите подкрепят и Шипченския отряд начело с ген. Радецки. Към ген. Скобелев се присъединяват 2700 българи от Габровско, Тревненско, Казанлъшко, Старозагорско и др. места.

Медицинската помощ на българите
Скромната медицинска помощ на българите в сравнение с другите форми на подкрепа оставя в сърцата на русите, на хилядите ранени, заболели и премръзнали войници най-дълбоки следи. Съгласно източници, за периода 1877-1878 г. едвали може да се посочи българско селище в което признателният български народ да не е оказвал всяческа помощ според възможностите си за облекчаване на болките и страданията на руските войници. Огромната Дунавска армия е разполагала с крайно недостатъчните 300 санитарни коли и 8000 легла
Още през първите месеци на войната в помощ на острите медицински служби са привлечени стотици българи от Свищов, Никопол, Търново и други селища. Истински подвизи извършват жителите на Свищов. След настаняването на 50-та военновременна болница в Свищов всеки ден на определените от командването места се явяват българи и с набързо приготвени носилки помагат при транспортирането на болните до Румъния, където се намирали най-добрите болнични заведения.. През зимата, когато връзката с румънския бряг е прекъсната, в Свищов се съсредоточават ранени и болни от вътрешността на страната. В 50 български къщи на Свищов са настанени около 3000 ранени. Целият град е наподобявал на огромно болнично заведение. Женското дружетво „ Милосърдие” всеки ден изпраща в местната болница на Търново 10-15 жени като медицински сестри. При преодоляването на Хаинкъоския проход, предизвестени от ген. Гурко казанлъчани за кратко време приготвят 200 легла и откриват една от първите български болници по време на войната. Според решения на общината лекарствата, продоволствието и нисшият медицински персонал (състоящ се от десетки монаси, учителки и обикновени жени) се осигуряват изцяло от българска страна. По подобен начин и жителите на Стара Загора организират болница с 200 легла. В доклади за военните действия командването дава дължимото и на българскте лекари. За неоценимата и всеотдйна медицинска помощ на предния отряд се четат имената на главния лекар К.Бонев, К.Везенков, С.Мирков, Ив.Попов, Я.Петрович, Чобанов, Вълкович, Цветков и др. Благодарение на тяхното мъжество и себеотрицание от бойното поле са изнесени и спасени от явна смърт стотици ранени. Българските лекари дават своя принос като се борят против разространяването на епидемии, обучават санитари.
Съгласно източници, медицинската подкрепа на българите достига своя връх в Габрово. По сведение на руски офицери, там е спасен живота на хиляди руски воиници, опълченци, четниците от горските чети или бежанци от южнобългарските области. На 16 юли 1877 г. по предложение на българскина д-р Алекси Христов в Априловската гимназия е открито болнично заведение с 250 легла, обзаведено изцяло със средствата на Габровската община. Руски офицери свидетелстват; „ габровските гражданки нищо не жалели, всичко носели, като се започне от лъжицата и паницата, фдадоха дори копринените юргани без принуждение”. Три дни след откриването на Габровската болница в нея са настанени 308 ранени, без да се отчита броя на по-леко ранените. Руския лекар д-р Пясецки за патриотизма и всеотдайността на българите пише; ” Като отсъпиха гимназиалното помещение за болница, габровци дадоха също дюшеци, възглавници и покривки и много обикновени жени дойдоха да помагат. Госпожите и господата често дохождаха в болницата, донасяха овощия, вино ,тютюн и ги раздаваха на ранените”. По време на най- кръвопролитните сражения на Шипка Габровсаката община изпраща там цяла рота доброволци-мъже, жени, ученици. Пристигат селяни и със собствено направени носилки пренасят ранените до най-близките санитарни пунктове. Скоро пак по предложения на големия родолюбец д-р Христов, намиращия се близо до гимназията Девически манастир е превърнат в болница за офицерския състав, а домът на д-р Христов в лазарет за руски воиници и опълченци. През зимата на 1877-1878 г. в болниците, в десетки габровски къщи са настанени над 2600 ранени и премръзнали. Пру минус 20 градуса всеки ден от върха са докарвани по 200 премръзнали офицери и войници от Шипченския отряд. В девическото училище е организирана и болница за бежанци и сиропиталище за 235 души.
По време на войната известният български родолюбец, драматург и народен будител Добри Воиников най-напред е назначен за преводач в щаба на 12 корпус към руската войска. В края на 1877 г. от управителния съвет на Благотворителното дружество (в които влизат Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Цани Гинчев и др. бележити българи) в град Търново е назначен за Директор на пансион за сираци от Арилското въстание и войната. Д.Войников бди като баща над 300 осиротели деца. Затрогваща помощ под ръководството и грижите на българина д-р Г.Цариградски и други родолюбци оказват и жителите на Етрополе, в селата Негушево, Потоп, Чурек, Саранци, Врачеш. В края на.1877 г. и началото на 1878 г. медицинска помощ оказва населението и на Севлиево, Бяла, Русе, Разград, Ловеч, Враца, Орхание (Ботевград), София, Пазарджик, Пловдив. Грижите на признателния български народ са навсякъде по българската земя; Казанлък, Енина, Мъглиж.... В Русе и в околните села Иваново и Обретеник, дещерята на легендарната баба Тонка- Петрана Обретенова със своя пример увлича десетки жени на работа като медицински сестри във военните лазарети.
Военният руски кореспондент Н.В.Максимов пише; ”Българинът вървеше след руските войници, грижеше се за тях , поправяше пътища и под убийствения огън на неприятеля пренасяше ранените, делеше последната кора хляб с тях”
С част от приведените кратки данни и свидетелства на очевидци става ясно, че русите са посрешнати като освободители и братя. С разностранната икономическа, медицинска и други форми на помощ по време на войната, българският народ е показал както своите силни патриотични и гостoприемни чуства и качества, така и неутолимата жажда за свобода и признателност за избавлението им от петвековното османско владичество. Това е част от разрастналата се национално освободителната революция по цяло Българско, обстоятелство, което повдигало бойния дух на руската армия и вярата им, че те са дошли на юг от Дунава не като завоеватели, а като освободители на своите братя славяни.

Забележка: материалът е подготвен като са ползвани исторически, литературни източници, изследвания и проучвания. Текстът е публикуван на книжен носител от подготвилия материала.
.

Подготвил д-р Богомил Великов Колев
цитирай
29. stela50 - Благодаря , Сашо ...Достойни да сме за този български ден.
03.03.2011 13:00
Светъл и вълнуващ празник и поздрав от мен !
цитирай
30. stela50 - Помощта на българите ...Аз бих я нарекла просто героизъм.
03.03.2011 13:04
...Тяхното участие с основание се смята за продължение на националната революция, и то вече не като саможертва, а като свещен дълг, като върховна повеля... това съм отбелязала в моя постинг .
Благодаря ти ,Джул за изчерпателната информация .
Светъл празник и вълнуващ ден !
цитирай
31. kometapg - Честит празник! Поклон пред све...
03.03.2011 13:36
Честит празник! Поклон пред светлия подвиг на хилядите паднали за нашата свобода!
цитирай
32. stela50 - Честит да е на всички ни ,Светла ...Достойно да го почетем .
03.03.2011 13:47
Светъл и вълнуващ ден ,мила !
цитирай
33. ognena71 - Да живее България!
03.03.2011 14:49
Честит празник!
цитирай
34. stela50 - Честит празник, Огнена ...Да пребъде България !
03.03.2011 15:18
Светъл ден !
цитирай
35. vandela007 - .
03.03.2011 15:33
Сутринта по БТВ имаше директно включване от Широка Лъка. 101 каба гайди свиреха. Гайдарите бяха възрастни, но имаше и млади, и едно 12-13 годишно момче. Две родопчанки изпяха песен за капитан Петко войвода. Картината се украсяваше от пухкав сняг. Не намирам подходяща дума, която да изрази чувствата ми: възторг, гордост, умиление............. замъгли се, имах нужда от кърпичка.
Милата ни България!
цитирай
36. pevetsa - БЪДИ СВОБОДНА ТАНЧЕ!
03.03.2011 17:14
БЪДИ СВОБОДНА ТАНЧЕ!
цитирай
37. barona40 - Честит празник и честита баба марта, Стели!
03.03.2011 19:28
Радвам се, че те зная. Ив
цитирай
38. dushevno - Съжяльвям, Таня
03.03.2011 19:36
но минах и слажих линка на всички блогове на първа.
Мисля, че не е редно да се радваме на този празник ,
а да сме най-несвободните хора...
Дори и тук!
Не зная видя ли постинга но си получих БАН на блога за него.
За това, че се осмелих да изкажа някакво мнение за нещата
пречещи ни да общуваме човешки ...

http://dushevno.blog.bg/drugi/2011/03/03/prebroiavane-quot-zashto-quot-pozdrav-za-vsichki-s-ban.698208
цитирай
39. erato7 - Честит национален празник, Тан...
03.03.2011 19:49
Честит национален празник, Танечка!
Поздравления за постинга!
цитирай
40. stela50 - Трогателно е това ,което споделяш , vandela007 ...чисто и истинско.
03.03.2011 20:21
...Милата ни България! ...
Поздрави !
цитирай
41. stela50 - Свободата е невероятно усещане , певецо ...
03.03.2011 20:23
Благодаря ти за пожеланието !
Поздрави !
цитирай
42. stela50 - Честит национален празник ,Ив ...Благодаря ти за посещението и
03.03.2011 20:24
добрите думи . Поздрав от сърце !
цитирай
43. stela50 - Не смесвай държавата и положението ни , Бени ...с любовта и
03.03.2011 20:33
болката ни за Родината .Това са две различни неща .България е земята ,на която сме родени и трябва да посрещаме с достойнство този свят ден ...Много кръв е пролята за Освобождението й ,нима можем да отминем подвига на Опълченците
и хилядите ,дали живота си за Родината . Ще погледна постинга ти , съгласна съм ,че момента за всички е много труден ,повярвай ми ,изпитвам го непрекъснато във всяка сфера . Но не съм съгласна с това да не почетем паметта на загиналите ,да не отдадем почит и поклон .
цитирай
44. stela50 - Благодаря ,Ерато ...Да ни е честит този свят ден .
03.03.2011 20:36
Хубава празнична вечер !
цитирай
45. sparotok - !
03.03.2011 20:43
Честит Празник!
цитирай
46. stela50 - Честит да е на всички българи , sparotok ...
03.03.2011 21:09
Денят на България , да пазим достойнството си и българския дух .
Да се поучим от миналото ,за да градим настоящето и бъдещето .
Поздрави !
цитирай
47. yuliya2006 - ПОЛУЧИХ ГО В ПОЩАТА СИ..ПРОЧЕТЕТЕ ГО..НЕВЕРОЯТНО Е
03.03.2011 21:11
Пълно лунно затъмнение уплашило Сюлейман паша по време на Шипченската епопея „Появяването на небесното това чудовище така внезапно, прекъсна на минутата нападенията на турците”, пише в спомените си опълченецът Михаил Манчев.На 21, 22 и 23 август се честват боевете на връх Шипка. Едва ли има българин, който да не знае или да не е чел за епичните боеве, които са водили българските опълченци и руските войни там. За тези събития от българската история са изписани хиляди страници и трудно ще се намери нещо, което да се допълни към тях.
И все пак съществува един любопитен факт, за който много малко хора знаят, а в историческата ни литература не се споменава дори дума за него. (Поне аз никъде не съм срещал, макар да съм търсил в много източници.) Този факт, колкото и незначителен да изглежда, все пак би могъл да има някакво, макар и косвено, психологическо влияние върху събитията по онова време.
За какво става дума?!
През 1961 г. от територията на България станахме свидетели на едно изключително рядко природно явление - пълно слънчево затъмнение. По щастливо стечение на обстоятелствата такова явление бе наблюдавано за втори път от България и през 1999 г. През онази вече доста далечна 1961 г. аз бях само на 11 години, но това явление се запечата дълбоко в детската ми памет. И сега си спомням емоциите, с които си опушвахме стъкла с парафинови свещи, за да го наблюдаваме. По този повод моят дядо ми разказа тогава една интересна подробност, която той пък запомнил от своята баба. По време на Руско-турската освободителна война тя е била на 17 години и имала много спомени от нея.
Дядо ми е родом от с. Васил Левски, Карловско, а като трудовашки уредник е участвал в изграждането на Паметника на свободата на връх Шипка. По време на откриването му през 1934 г. той дори се е срещал с живи опълченци. Та неговата баба му е разказала следното:

http://pitagorid.blog.bg/technology/2009/05/12/liubopiten-fakt-ot-bylgarskata-istoriia.333730
цитирай
48. анонимен - :)
03.03.2011 21:16
Честит Празик!!
цитирай
49. samuraivk - !естит празник!
03.03.2011 21:56
!естит празник!
цитирай
50. silencemurmur - носим йоще срама по челото
03.03.2011 22:16
Тежки пък да се вдигнеме и да го изтрием.
С гордо вдигнати глави да извоюваме свободата от
чуждото властничество на иконимическата империя.
Доходите от благата от родните богатства за народа!
Свобода на политическо и икономическо действие,
а не подчинение на унищожителите на човечеството и на земята.
цитирай
51. iliada - В последните минути на празника,успях все пак да ти честита Таня!
03.03.2011 23:54
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век

Прегръдки за празника!
Честит 3 март!
Лека нощ ,Таня!
цитирай
52. bojo12345 - Ден за разсмисъл – кои сме, какви сме, защо сме такива и какви би следвало да бъдем...
04.03.2011 00:01
Хубав постинг, Стела! Поздрави от мен!
цитирай
53. konstant7 - Народ сме !
04.03.2011 01:30
Има... за какво ... да се гордеем,
поводи за срам... достатъчно дори,
има..... за какво да се посмеем ,
както другите,имаме...и повече нали?
цитирай
54. анонимен - Съкивахте ли как вчера
04.03.2011 07:42
Волен еба майката на Гоце? Направо му се изсра в устата. Набута му го целио! Барабар с макарите!
цитирай
55. ckarlet - Браво, Таничка, отново със стра...
04.03.2011 10:50
Браво, Таничка, отново със страхотна идея за един от най-българските празници!
Поздравявам те!
цитирай
56. men - БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И ...
04.03.2011 13:08
БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ПРАЗНИЦИ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ

Петко Ст. Петков

web

В календара на официалните български празници има няколко, които се определят като "национални". Това са: 3 март - Ден на освобождението на България от османско иго; 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември - Ден на Съединението на България; 22 септември - Ден на независимостта на България; 1 ноември - Ден на народните будители. Останалите пет официални празника са: Нова година, 1 май - Ден на труда, 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Коледа, Рождество Христово и Великден (информацията е от сайта на Народното събрание http://www.parliament.bg). Прегледът на специализираната историческа литература показва, че липсва интерес към проблема за формирането на научно аргументирана система от "национални празници"; невинаги е ясно какви ценности и национални постижения почитаме, отбелязвайки тържествено изброените дни; трудно е да се твърди със сигурност, че всички те са "национални", т.е. всебългарски; редица важни исторически дати и събития все още остават извън списъка на обявените за "официални" национални празници: 27 февруари - учредяването на Българската екзархия през 1870 г. - първата законнопризната общобългарска институция, 16 април - приемането на първата българска конституция в Търново през 1879 г., 17 април - изборът на първия български княз след възстановяването на българската държава през 1879 г., 20 април - избухването на най-голямото и най-успешното българско въстание за освобождение от османско иго през 1876 г. и много други. Настоящото кратко изложение е само опит за провокиране на така необходимата научна дискусия по темата; авторът споделя своето разбиране, както и различни аргументи против или в подкрепа на някои от изброените национални празници. Разполагането на мисловната конструкция на фона на "българския национален идеал" (Петков 2003: 127-138) е свързано с убеждението ми, че няма друг по-мащабен, общобългарски критерий, който да осмисля или обезсмисля значимостта на паметните исторически дати като "национални празници".

Три от настоящите официални празници са свързани с важни политически събития от следосвобожденската ни история. Това са 3 март - денят на подписването на прелиминарния (предварителния) Санстефански договор в края на Руско-турската война 1877-1878 г., 6 септември - денят на обявяването на Съединението между Източна Румелия и Княжество България през 1885 г. и 22 септември - денят на обявяването на независимостта на България през 1908 г. Първоначалното впечатление, че изборът точно на тези три "национални празника" е недостатъчно аргументиран и се основава на твърде еднозначното разбиране за предимно национално-политическата същност на българския национален идеал, както и липсата на ясен критерий защо именно те са предпочетени от списъка с важни и същностни за националната ни идентичност исторически дати, би могло да се отмине с присъщото на българите небалансирано отношение към отечествената ни история, ако въпросът не беше принципен, важен не само за науката, но и за обществото като цяло, а в настоящия момент и изключително актуален.

Едно от доказателствата за безпринципния подбор на посочените три "политически дати" в официалния ни празничен календар е нееднотипното им отбелязване: 3 март се чества по нов стил (известно е, че Санстефанският прелиминарен мир е подписан на 19 февруари 1878 г.); 6 септември се чества по стар стил; 22 септември - също. Безпринципно редуване на стар и нов стил се наблюдава и при честването на други, не по-малко значими, но невключени в календара на "официалните празници" исторически дати: вместо на 20 април, когато започва Априлското въстание през 1876 г., този ден с неособено голяма тържественост се отбелязва на 1 май - дата, натоварена с друг исторически смисъл и включена в сегашния официален празничен календар с друго значение. Тук си струва да напомня за колосалното десетилетно недоразумение кончината на един от най-големите българи Васил Левски да се отбелязва по нов стил, и то неточно, на 19 февруари, след като отдавна е доказано, че Левски е обесен на 6/18 февруари (впрочем датата на раждането му на 6/18 юли не се оспорва и това още по-категорично подчертава грешката с 19 февруари).

Нееднотипен и неаргументиран е подборът на историческите дати, чрез които се отбелязват важните събития, които честваме като официални или национални празници. В случая с "Трети март" става въпрос за един предварителен (прелиминарен) договор, който самата победителка Русия е обявила, че ще бъде преразгледан (сиреч съвсем очевидно е, че той не е окончателен и както е известно този договор има реална политическа трайност колкото снега по Шипка след тежката зима на 1877-1878 г. - т.е. до лятото на 1878 г., когато се сключва окончателният Берлински договор). С "Шести септември" пък акцентът се поставя не върху успешния край на едно важно историческо събитие, а върху първоначалното провъзгласяване на Съединението в столицата на Източна Румелия Пловдив. От научна гледна точка обаче не по-маловажна дата е денят на подписването на Топханенския акт 24 март 1886 г., когато Съединението е признато от великите сили и султана. Независимо от половинчатите клаузи на това споразумение, именно то (до 1908-1909 г.) е международноправната гаранция на съединените под скиптъра на българския монарх Княжество България и Източна Румелия. Що се отнася до отбелязването на деня на независимостта на България, с основание е предпочетен старият стил - 22 септември, но отново липсва обяснение за различното календарно "третиране" на официалните ни празници, чествани ту по стар, ту по нов стил. И в този случай се изтъква провъзгласяването, началото на поредица от важни исторически събития, завършили с международното признаване на българската държавна независимост през пролетта на 1909 г.

За да не бъда обвинен в непоследователност с оглед защитената наскоро теза, че периодизирането на отечествената ни история трябва да следва българските усилия и активност, а не чуждата им санкция от минали или настоящи "велики сили" (Петков 2001: 55-67), ще уточня, че тук не става дума за периодизация; целта е да се открият и отбележат подобаващо знакови събития и повратни исторически дати, които най-пълно отразяват съществени за националната ни идентичност и националното ни самочувствие ценности, достойнства, общобългарски усилия, борби и постижения, защото това според мен е най-важното обществено предназначение на т.нар. "национални празници".

В този смисъл какво е непреходното, исторически великото значение на случилото се на 3 март 1878 г.? Както вече беше изтъкнато, Санстефанският договор е предварителен, окончателен е Берлинският договор, подписан на 1/13 юли 1878 г. Ако някой все още се опитва да защитава фактологично неиздържаната теза (която се открива дори в някои учебници по история), че със Санстефанския договор "приключила Руско-турската освободителна война 1877-1878 г." и той именно "донесъл освобождението на българите", ще трябва да припомним, че военните действия прикючват с Одринското примирие, подписано на 19/31 януари 1878 г. Този неоснователно подценяван исторически документ е с важно значение за изхода от войната, при това той по-плътно се доближава до общите препоръки на великите сили, отправени към Османската империя на Цариградската конференция в края на 1876 г. В текста на примирието категорично се заявява, че "България се създава като автономно княжество в пределите, където мнозинството от населението е българско. Нейните граници в никакъв случай не могат да бъдат по-малки от границите, приети от Цариградската конференция. Тя ще плаща данък, ще има народно християнско правителство и местна милиция. Османска армия там повече не ще се намира" (История 1987: 459). Следователно според постановленията на Одринското примирие българската държава ще се възстанови в духа на общите европейски решения от декември 1876 г., взети на Цариградската конференция, но с немаловажната разлика (в полза на българското национално единство), че проектираните през 1876 г. два автономни български вилаета през януари 1878 г. са събрани в едно автономно княжество, еднакво по територията си с диоцеза на Българската екзархия.

Друг аргумент, обезсмислящ недоказаната значимост на Трети март като знаков ден на българското освобождение, е фактът, че Санстефанският договор е едно временно руско-турско споразумение, в това събитие няма никакво конкретно българско участие. Нещо повече - Българското княжество, начертано на картата в Сан Стефано от руските дипломати, начело с Н. П. Игнатиев, се различава по границите си и по включените в него български територии както от екзархийския диоцез, така и от повтарящите го международни споразумения - Цариградската конференция и Одринското примирие. Именно според Санстефанския договор Русия отстъпва на Румъния и Сърбия съответно Северна Добруджа и Нишко (признати за неразделна част от българските територии и със султанския екзархийски ферман от 1870 г., и от великите сили в Цариград през 1876 г.).

С договора от 3 март 1878 г. победителката Русия въвежда в проектираното Княжество България най-малко двегодишна руска окупация. В чл. 8 на договора се казва, че "руски войски ще заемат страната" и ще подпомагат императорския специален комисар; "тази окупация ще бъде ограничена за един срок приблизително от две години" (Петков 2002: 86). Изключително показателен за принизеното ни национално самочувствие, за неоправданото ни самоподценяване е историографският факт, че вече 127 години руската окупация в България 1878-1879 г. се обозначава снизходително и неточно като "временно руско управление". Началото на тази военна окупация юридически поставя именно Санстефанският договор. Ето още едно основание за недоумението ми как денят на подписването на този именно договор българите приемат за най-ярък знак на освобождението си от петвековно чуждо иго. И разбират ли, че шумното тържествено честване на този ден, внушенията на историци и политици, че Санстефанският договор и българският национален идеал са едно и също нещо (?), означава освен всичко вече изтъкнато, че ние днес официално и "всенародно" почитаме деня, в който се установява чужда военна окупация в България.

Налага се да уточня, че тук изобщо не се подлага на съмнение освободителния характер на руско-турската война 1877-1878 г. в смисъла, който винаги съм изтъквал (Петков 2005: 69), не се подценяват героизмът и заслугите на руските войни; въпросът е в това, че според мен има твърде много основания да се съмняваме в знаковия характер на деня трети март, с който свързваме освобождението на българите от османско иго. И понеже окончателният мирен договор - Берлинският, който предоставя политическа автономия на Княжество България и административна самостоятелност на Източна Румелия, в нашето общество все още трудно се възприема предимно положително (заради десетилетните негативни наслоения, свързани с откъсването на Македония и Южна Тракия и оставането им в Османската империя), по-добре е да търсим знаковата дата на Освобождението не в края, а в началото на поредицата от важни исторически събития, довели до възстановяването на българската държава. Такъв паметен исторически ден според мен е 20 април, когато избухва най-масовото общобългарско въстание за освобождение, завършило с военен погром, но с политически успех. Превръщайки 20 април в национален празник ще поставим справедливо едно героично българско усилие като основание за отбелязването на деня на освобождението от османско иго и ще избегнем неудобството да честваме като такъв ден трети март, когато две чужди империи подписват споразумение, касаещо и българите, но повече самите тях.

Що се отнася до двата официални празника, ненатоварени с политически смисъл, - 24 май и 1 ноември - то тяхното значение и място в празничния календар е изключително важно. Макар да се чества сравнително отскоро и с дълго прекъсване през втората половина на ХХ век1, Денят на народните будители, в основата на който е почитта, заслужено отдавана на българския небесен покровител св. Иван Рилски на 19 октомври (стар стил), е празник с все още неоползотворен, но значителен духовен потенциал. В обръщението си към Ректора на Софийския университет, директорите на Художествената и Музикалната академия, Учителските институти, средните училища и окръжните училищни инспектори (Окръжно № 17743/ 28.VІІ.1922 г.) министърът на просветата Ст. Омарчевски посочва ясно причините и целите на тържественото честване: "За да се възбуди у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот - интерес, който засега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция!" Министерството на просветата дава и конкретни указания как по-правилно да се организира новообявения национален празник Първи ноември: "1) на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празникът да не остане само училищен, но и да стане общонационален в истинския смисъл на думата; 2) празникът да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията". Ето кое отличава този ден от другия общобългарски културен празник - 24 май.

Впрочем 11/24 май не може да се сравнява с останалите т.нар. национални празници. Неговото историческо значение е толкова голямо, проекциите му към минало, настояще и бъдеще са толкова осезаеми, че национално-политическите страсти, от които е провокирано величието на дни като 3 март, 6 и 22 септември, изглеждат незначителни на фона на многовековното духовно излъчване на делото, което отбелязваме в този ден. Затова съм убеден, че ако Националният празник на българите трябва да е един, то това несъмнено е 11/24 май. Защото националният празник трябва да е ден, обединяващ всички българи или поне всички българи, живеещи днес в България. Как ли празнуват Трети март например жителите на Смолянския край, след като според Санстефанския договор от 3 март 1878 г. тази част от Родопите е оставена в Османската империя. Същото се отнася за жителите на Кърджалийско и други родопски селища, останали в Турция според Топханенския акт, уреждащ международноправно Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Дните, в които почитаме делото на светите братя Кирил и Методий - 11 и 24 май - с много по-голямо основание се честват като общобългарски празник (в най-широкия смисъл на думата, т.е. в историческа ретроспекция повече от национален) - и на миналите поколения, и на днешните, а и на бъдещите. Това е празникът на най-българския спомен, настояща гордост и надежда за бъдещето. С такъв общобългарски празник днешните българи могат да започнат новото, трето хилядолетие след Р. Хр. и горди с достойното си минало, и необременени от овехтели ценности и неосъществими амбиции.



цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17489702
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031