Прочетен: 16021 Коментари: 28 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2011 19:23
"Окото на завистта", 1999 г. Художник Емил Стойчев .
Не обичам да споря, да гледам в чуждата паничка. Под небето има място за всички. Е, ако някои ми поиска стола, на който седя, просто ще стана и ще му го дам. Ще седна другаде. И пак ще си правя своето. На тази земя никой не може да ме замести.
Емил Стойчев
Колко бедни душици трябва да срещнем през живота си, за да възнегодуваме, отхвърлим и в крайна сметка осмеем техният маниер на действие и поведение...
За Завистта... | |
|
,, Чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни успехи.”
Реалността на живота е такава. По някога има неуспехи при едни, а при други се извършват значими и видни постижения. Именно тогава в човешката душа се появява онова отрицателно чувство, което разяжда и опустошава всичко– завистта. Тя обгръща със смъртоносните си пипала на зловещ октопод всяка клетка и създава хаос у хората, които са я допуснали в себе си. Руши хармонията, спокойствието и уюта.
Завистта е болест. Тя обсебва и човек трудно може да се излекува от нея. Все още не е измислено лекарство, и надали ще бъде. Това е една болест, която те прави старец, грохнал и изтощен независимо от годините ти.
Светослав Минков
Приказка за завистта
Живееха двама съседи: Стоян и Иван. Стоян имаше магаре, а Иван нямаше.
„Хубаво нещо е да си имаш магаре“ — мислеше си Иван, като гледаше магарето на съседа си.
Загнезди ре тая мисъл в главата на Иван, впи се като пиявица в мозъка му и започна да го измъчва непрестанно. Но сиромах човек беше той и не можеше да си купи магаре.
Стоян беше грънчар. Имаше си малка грънчарница и правеше от глина чудесни грънци и стомни, които шареше с жълта и зелена боя, а после ги товареше на магарето си и ги носеше за продан в близкия град.
Иван пък беше калпакчия и умееше да шие хубави калпаци. Но не се радваше той на майсторлъка си. Замислено беше лицето му и някак тъжно гледаха очите му. Оживяло му беше на сърцето магарето на неговия съсед. Винаги когато Стоян минеше с магарето си покрай дюкяна на Иван, калпакчията оставяше работата си, залепваше се на прозореца и дълго гледаше щастливия си съсед, който крачеше гордо подир дългоухото сиво животно.
— Ех, да можех и аз да си имам такова едно добиче! — въздишаше Иван и стоеше като прехласнат, докато грънчарят и магарето му се загубеха от погледа.
А пък то, пустото му магаре, да приличаше поне на вол, на крава или на кон, хайде, както и да е. Но то беше като всички други магарета и дори по-грозно от тях: старо, дръгливо, с увиснала опашка и с клепнали уши — тъй да се каже, на магарешка вещица приличаше.
Но когато човек се захласне в нещо, очите му виждат и грозното хубаво. Минаваше ден след ден, а Иван не преставаше да мисли и да въздиша за магарето на Стоян. И лека-полека у него се събуди завист към съседа му.
Тъкмо тогава се случи това, което ще разкажем по-долу.
Една привечер, както Иван си седеше и отупваше с пръчка един нов калпак, вратата на дюкяна му се отвори и вътре влезе непозната жена, забулена с черна забрадка. Приближи се тая жена до калпакчията и му рече:
— Добър вечер, Иване!
Погледна Иван жената и като продължаваше да тупа калпака, отвърна: — Добър вечер!
А гостенката седна на едно трикрако столче и каза:
— Виж какво, Иване, дошла съм да ти помогна. Аз съм Съдбата. Светът е нареден така, че на човек все нещо не достига. Кажи ми едно твое желание, което ще те направи щастлив, и аз ще го изпълня веднага!
Като разбра кой е дошъл при него, калпакчията изпусна пръчката и калпака и скочи от одъра.
— Значи, ти си Съдбата? — извика зарадван той. — Благодаря ти, че си се сетила за мене и си дошла да ми помогнеш!
— Кажи ми едно твое желание, което ще те направи щастлив, и аз ще го изпълня веднага! — повтори гостенката.
В това време Иван съгледа през прозореца своя съсед, който се връщаше с магарето си от града.
— Виждаш ли тоя човек? — рече калпакчията. — Моля ти се, убий магарето му!
И още преди да изрече той тия думи, магарето на грънчаря се залюля и падна на земята, изпъна нозе, изблещи очи и издъхна, поразено сякаш от мълния.
— На̀ ти сега магаре! — извика усмихнат Иван. — И аз нямам магаре, но и ти не ще имаш!
И в същия миг през главата на калпакчията мина като светкавица мисълта, че и той можеше да има магаре, стига да бе пожелал това. Какво беше спечелил от туй, че магарето на съседа му бе умряло?
— Сбърках! — рече Иван. — Моля ти се, съживи магарето на Стоян, пък и на мене дай едно като неговото!
Но в дюкяна нямаше вече никого. Чудната жена бе потънала сякаш вдън земя...
*****************************************************Завистта опустошава душата ...
Високо, високо, високо, високо застани, над завист и обида, над дребните сплетни. Високо, високо, високо, над завист и обида. Високо, високо, високо, високо да те видя. Високо, високо, високо, над всичко днес бъди и обич синеока - звездите са звезди.
Източник: http://lyrics-bg.com/fsb--visoko-lyrics-5475.html Високо, високо, високо, високо застани, над завист и обида, над дребните сплетни. Високо, високо, високо, над завист и обида. Високо, високо, високо, високо да те видя. Високо, високо, високо, над всичко днес бъди и обич синеока - звездите са звезди. Високо, високо, високо, и обич синеока, звездите са звезди защото са високо.
Източник: http://lyrics-bg.com/fsb--visoko-lyrics-5475.html
ФСБ
Високо
Високо, високо, високо,
високо застани,
над завист и обида,
над дребните сплетни.
Високо, високо, високо,
над завист и обида.
Високо, високо, високо,
високо да те видя.
Високо, високо, високо,
над всичко днес бъди
и обич синеока -
звездите са звезди.
Високо, високо, високо,
и обич синеока,
звездите са звезди
защото са високо....
Текст: Евтим Евтимов
Хареса ми ,поздрави , Стела :)
и още един - от честа употреба бялата завист почернява
http://www.aphorism.ru/193.shtml
завистта е непрепоръчителна, представям си я като червей, който яде сърцето, червиво сърце никому
30.03.2011 20:58
Иска ми се да няма завист между хората.
Хубава тема Стела...Поздрав за което..
Лека вечер.
Б.
А иначе е велик творец! Много велик, наистина. Само той има онова синьо...
30.03.2011 22:00
Хубава вечер на всички!
Окото на зависта винаги е грозно.
Поздрав, Стела, чудесна тема!:))
Обичам тази песен !
Да те видя , високо застани !
Звездите са звезди ,
защото са високо !
Лека нощ !
Затова го познават така добре.
И е духовен подвиг да се преодолее...
:))))
31.03.2011 08:50
съм възможност да контактувам с много хора и да наблюдавам понякога дори
без да искам проявите на това чувство ,трудно за обяснение и считано
от мен за едно от най-пагубните чувства .
Прочетох внимателно коментарите ви . Благодаря на всички ,одобрили темата и
постинга .Моля да ме извините ,нямам възможност да отговоря лично ва всеки от вас ,но ви уверявам, че мислено съм поговорила с всички ,посетили блога ми .
В коментарите ви има много хубави размисли, положително мислене ,
лично изразено мнение ,внимание съм самия постинг - отношение към картината ,
приказката ,одобрение на избраната песен ...
Сърдечно благодаря за добрите думи и отнощение към постинга .
Опазил ме Бог от нея!
С по-здрав: Марин Тачков
Но с удоволсттвие си чета Светослав Минков!
Хубав ден много усмивки!
Добре е, че засегна тази тема, Стела! Когато човек си тръгне от този свят не взема нищо със себе си. И защо е тогава завистта?!
работа и ангажименти ,не му остава време за завист . Той следи своите дела
и живота на близките си хора ,освен това за това се изисква сила ,вяра ,доброта .
Щастлив е този ,който се гордее с постиженията на приятелите си ,и изживява като свои техните победи . Колко кратък е човешкият живот и колко жалко е да отмине в злоба и завист . Бих желала тук да срещам винаги добронамерени
хора ,подкрепящи се ,уважаващи се , приемайки с радост успехите на другите .
И ще завърша с думите на feq ..."Когато човек си тръгне от този свят не взема нищо със себе си. И защо е тогава завистта?! "
Поздрави и хубава вечер на всички !
И в същото време............колко е права Фея,,Когато човек си тръгне от този свят не взема нищо със себе си. И защо е тогава завистта?! ''
Прегръдки и усмивки, с обич!:)))
И все пак бихме могли да бъдем по-толерантни ,етични , доброжелателни .
Какво е нужно на човек ...
Поздрави и хубави дни на всички !
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...