Богатата и разгърната обредност по Гергьовден ни отвежда към дълбока древност. Обичаите и обредите за Гергьовден се свързват преди всичко с грижите за добитъка в началото на животновъдната година. Трудовият селянин мечтае за плодородие по нивите, кипи от желание за здраве, дълголетие и щастие. Голяма част от обичаите и обредите се извършват извън селището – при кошарите, на зелените поляни, на нивите, край реките и изворите.

 Тревите, цветята, разлистените клонки заемат съществено място в гергьовденската обредност. Това е начин да се пренесе по имитативен път силата на зелената растителност, жизнеността на природата върху човека и животните. Затова в утрото на празника къщите, градините, стопанските помещения осъмват окичени с букови клонки, с клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дърво.

      Наред с обичаите за здраве и плодородие се извършват и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им.

Изправен върху Гергева скала, виждаш като на длан цялата Разложка котловина.За да се стигне обаче до нея, пътеката се провира през тесен процеп в каменните отломки. Но не всеки се осмелява да премине през процепа-чистилище. Но който го направи, излиза оттам пречистен от греховете си. А гледката е незабравима и спираща дъха. Друга забележителност под кръста върху скалата са няколко "следи" от конски копита. При дъжд се пълнят с дъждовна вода, а на дъното се виждат монети. Дошлите тук ги хвърлят за здраве и да бъдат благословени. Вдлъбнатините с форма на подкова, според легендата са оставени от коня на свети Георги. Легендата гласи, че самият свети Георги някога е живял по тези места. Той е закрилял християните. Заради тази си дейност е бил подгонен. Препуснал през гората, но когато стигнал до скалата, пред него зейнала огромна пропаст. Тогава Господ дал криле на коня му и светецът се спасил. За да се помни това, върху скалата личат отпечатъците от конски копита...

Гергьовден

 Ще накършат момчетата върбови клони,

ще накитят вратите, иконите,

и обор, и хамбари, и плевня висока,

и кошара – за здраве на стоката.

А мъжете ще колят гергьовски курбани

и щом бият вечерня камбаните,

ще отидат жените със дискоси бели

да споходят пред празник умрелите.

Вечерта ще прекръстят децата заспали,

пред светията свещ ща запалят те

и ще легнат доволни, и сън ще сънуват,

и ще бъде той светло празнуване.

Че в зори свети Георги, ранил преди всички,

преди будните баби и птичките,

своя бял кон ще яхне, през плет и огради

ще прескочи, ще иде в ливадите,

ще се мерне в лозята, в горите ще викне,

ще обходи осевите никнали,

и ще благослови той по божа поръка

изкълнилите пролетни стръкове –

да пораснат, да станат до пояса нива,

да достигнат до жътва небивала...

А момците ще вържат в градините люлки,

да люлеят момите и булките –

и над тях от овошките цвят ще се рони,

ще се слънцето смее през клоните,

ще кънтят надалеко припевки и глуми

и ще светят лицата им румени...

                          Елисавета Багряна