81 години от рождението на Пеньо Пенев

Роден:	7 май 1930 Добромирка, България
Починал:	27 април 1959   Димитровград,  България

Човек се ражда, за да даде другиму любов.
Оня, който никому, дори и на куче, не е дал поне капка любов,
той напразно е дошъл на този свят.
По-добре ще бъде, ако майка му вместо него е родила камък.
Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на хората,
те няма да го запомнят с добро.
Такъв човек - по дяволите!

                                        Пеньо Пенев  

Паметникът на поета в Димитровград на фона на едно от най-хубавите му стихотворения "Пътека"...

  *****************************
Моите песни

По тебе винаги е мойта мисъл,

към тебе скрита нежност в мен пламти.

И в песните, които съм ти писал,

грей вярност - чиста искреност блести. 

През трудни походи те в мене зряха

и с топлите съзвучия живях.

Те с мене в зной и дъждове вървяха,

защото теб навсякъде мечтах. 

От своя кратък сън отделях време,

от малките почивки съм пестил,

за да запиша чувствата големи,

които винаги от теб съм крил... 

Пази ги като истинска светиня,

в тях моето сърце ще ти шепти.

Ще ти говори обичта - твърдиня,

гласът ми винаги ще те теши. 

Че всичко в мене е стаено -

и радост, и тревоги в тях излях.

Хармонията в чувство съкровено

и ужаса на болката събрах. 

Не ще изчезнеш в мрак през вековете,

не ще изчезнеш в клевети, в лъжи.

Ти ще живееш с мене в стиховете,

с тях нашият живот ще продължи. 

Пред нищо няма да склоня главата,

защото и за мен ще блесне ден.

С гръмовен стих ще люшна небесата

и ще вървя победно устремен. 

Че в мене мощ невиждана узрява,

като вулкан бучи, клокочи тя...

И ще роди една безсмъртна слава,

един завиден път, покрит с цветя.

16. VII. 1951        

 *****************************

Пътека

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна. 

Уморения ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки. 

Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна..

Пеньо Пенев

...Ще разбереш ли моята тревога, поколение?
Ще разбереш ли как из нея се роди
горчилото на уплах и съмнение?
Не е ли днеска празна пещера човекът,
където лозунгите хвърлени отекват с екот
на дните в шеметния бързотек?
И тоя век не е ли моя мащеха?
Дали не съм завареник на тоя век?
Дали за него жертвите с кръвта си плащаха,
дали роден съм рано, или закъснях?
...Един велик, един брутален век над мен се срути
и в скутите ми своята съдба завинаги остави.
Той безконечно въже на трудните минути
навърза зад челото ми на възели корави.
О, възели на сто въпроси, търсещи решение!
О, възели на напрежението!

    **********************************




"Любовта на Пеньо Пенев към Светла - Клара
е светъл и вълнуващ момент в нерадостното му битие."  -
проф. Иван Цветков   

"Увлечението на Пеньо към Светла Сп. беше чисто, като извора
на Росица под Мара гидик. То наистина бе един радостен период
в неговата песнопойна младост. ... Той черпеше вдъхновение и вяра
от дружбата си със Светла, търсеше в нея топлина и искрена присъда
за стиховете си, които в малката Добромирка никога не можеха да
намерят обективна оценка. 

Станислав Друмешки, писател                                                                  

    *****************************

На Клара 

"Усмихнат, твойто име пак мълвя, 

сърцето в сладък трепет се вълнува.  

С ръцете ти тъй нежно ме милува 

на вятъра прохладната струя. 

Не може никой в мен да изличи 

на образа ти скъп чертите мили. 

Душата ми са в слънце напоили 

тъй топлите ти ласкави очи." 

Пеньо Пенев

  Сънят ресници не притваря... 

На теб... 

Сънят ресници не притваря - 

разбит в тревоги и копнеж. 

А виж - на масата догаря, 

топи се лоената свещ. 

Знам, няма чудеса, но чакам 

унил и сам... и натъжен - 

по белите пътеки в мрака 

да дойдеш тая нощ при мен.

    *********************

  Самота

Тихо е... тихо е... тихо е..

Нощта кротко в прозореца бди,
няма те никога, никъде -
самота... и небе... и звезди...

Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, надеждата, мъката
ме гори... ме гори... ме гори...

Колко си свидна и чакана!
Ти ще дойдещ най-после, нали?
В спомен сърцето разплакано
ме боли... ме боли... ме боли...

Оня тих миг ще настъпи ли -
да протегнеш към мене ръка?
Аз ще те чакам пак, скъпа ми!
Докога... докога... докога...

Тихо е... тихо е... тихо е...
И стоя и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина... самота... и звезди...

 

   **********************
 
Ако вънка...

Ако вънка 

зора е 

зорила - тя за теб е 

зорила сега. 

Ако има 

на тоя свят 

сила - тя се казва: 

любов 

и тъга.

 ****************
Елегия 

Денят се ражда... Жажда пустинна 

като талаз накипя и запя... 

Жена милоока! - добра и невинна - 

денят се ражда, а аз ще заспя... 

Сърцето чакало, но не дочакало, 

плакало, докато сипне зората. 

На двора тревясал и утрото плакало, 

плакало с бистра роса по тревата.,. 

Бяла и румена като циклама 

в дните ми горестни ти се яви! 

Мълком те гледам... Път към теб няма! 

Късно е вече, уви!... 

Чашата само скръбта ми разбира 

и ще остане тя - ален завет! 

Един ще се ражда, друг ще умира в ръка с пистолет... 

Съдба неотменна - задача решена! 

Стройна и свежа, с походка лека 

дори да се върнеш пак в рокля зелена - 

самотна ще бъде една пътека... 

Пеньо Пенев

Поръчение

Когато вече някой ден

решиш към нов бряг да отплуваш;

недей си взема сбогом с мен -

отплувай, без да се сбогуваш.

Върви, обичана жена,

понесена вовек в сърцето-

Луната ще е пак луна

и пак небе ще е небето.

В любов недей ми се кълна!

Защо е нужно да се лъжем?

Ти нямаш никаква вина

в това, че ще остана тъжен. 

Еднъж ли горест съм познал?

Еднъж ли съм се огорчавал?

При мене който не е спрял,

не ме е само той ранявал. 

Ти моята любов прости!

Сърцето ти не ми е длъжно...

Какво е скръб не знаеш ти,

не знаеш ти какво е тъжно... 

За сбогом няколко слова

да каже всяка друга може.

Но ти не би могла това,

ти кръст не можеш лесно сложи. 

Ах, ти си толкова добра!...

И в свойта нова безнадеждност

без думи аз ще разбера за отзвучалата ти нежност... 

Затуй когато някой ден

си тръгнеш и не затъгуваш,

недей си взема сбогом с мен,

иди си, без да се сбогуваш.


 

Пеньо Пенев. “Жребий. Стихотворения”, издание на Община Димитровград и Дом-Музей “Пеньо Пенев”, съст. Живка Шишкова, 2010г. 

 

БЛАГОДАРЯ ПРИЯТЕЛКО!
Прекрасен постинг, за любимият поет !Поздравления!
Мълчаливо ще приседна и с вълнение и обич отново всичко ще прочета ........за кой ли път .....
Хубави почивни дни , с усмивки, слънце и обич!:)))

Колко човечност, светлина и емоции събрани в 1:)))
Благодаря ти, за Пеньо Пенев! С обич!

"Пътека" ми е любимо стихотворение - жестоко е!...

Много обичам неговата "Пътека".
Благодаря ти за поредния прекрасен постинг!

А този стих страшно харесвам:
"Когато вече някой ден решиш към нов бряг да отплуваш; недей си взема сбогом с мен - отплувай, без да се сбогуваш."

И гласът му имах на плоча с "Дни на проверка"! ...И аз благодаря за удоволствието да си спомня!

„Човек се ражда, за да даде другиму любов.
Оня, който никому, дори и на куче, не е дал поне капка любов,
той напразно е дошъл на този свят.
По-добре ще бъде, ако майка му вместо него е родила камък.
Такъв човек не познава мъката и щастието, няма да остане в сърцата на хората,
те няма да го запомнят с добро.
Такъв човек - по дяволите!”

Пеньо Пенев

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/10/quot-vseki-svoia-pyteka-si-ima-quot-da-si-spomnim-za-poeta-s.542626

да отбележим 81-вата годишнина от рождението на Пеньо Пенев .
Сборникът "Жребий " е четириезичен и за първи път стихове на поета са преведени на английски език . В постинга освен няколко думи още за това издание
бях включила и самото стихотворение със заглавие " Жребий " , но за съжаление
докато подготвях и редактирах постинга ,някой упорито сипеше минуси
и кпостинга ми остана без край ,просто изчезнаха последните публикации.
но и тези стихове мисля ,че са достатъчни ,а и никой от нас не се съмнява
в големия талант на недостигналия и 30 години поет .
Благодаря ,че споделихте тези мигове с мен ...
ivankalilova
miaa
mt46
bizcocho
zabunova
tota
Поздрави и приятни почивни дни !

Благодзаря ,Таня !
Големият поет си е голам и това се вижда от далечината на времето.......
Поздрави за поста!
Ти си отличничка ,мила!

Много!!!
Б.

Любими редове!

Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

Пеньо Пенев - поетът на своето време! Думите му, останаха и до днес в сърцата ни!

"Дойдох на тоя свят
да видя слънцето,
в ръка да взема
плода на радостта,
наливал сладост много векове.
Написана е моята съдба поема
във по-свободни, бели стихове
и с теб, епохо, ний не се римуваме,
но ритъмът един и същ е в нас!
И не от вчера ний воюваме,
и не от вчера в зной и мраз
сивей на моя гръб работната рубашка,
попивала потта солена на усилни дни.
Не знам ще доживея ли до старини,
не знам дали в ръка с тояжка
ще търся порти и пътека.
Дори да си отида рано - нека!
На мен ми стига, че навреме се родих!
Това столетие сега е мой длъжник!
За него с кръв и пот платих,
платил съм всеки негов миг,
платих му приживе...."
Пеньо Пенев

Невероятно, но някои от стиховете звучат като че ли са писани за днес.

"Човекът е човек, когато е на път!"

...И си остана такъв, макар и само на 30 години. Без право на стареене. Не измислен, не икона, а жив и земен, като в завета си:
...И пак ще бъда барабанчик в похода,
и пак ще водя маршовата стъпка на родината...
Аз, глас
и съвест
на епохата!

ЖРЕБИЙ
Знам, няма и не вярвам в орис,

но вечна болка пари в мен.

Сърцето ми е пълно с горест -

за горест сякаш съм роден,

Преминал в жажда през пустини,

чист извор нийде не съзрях. -

На двадесет и шест години

аз цял век вече изживях.

Горчилка пих, горях в тревоги,

интрига дните ми смрачи -

затуй и плачещи, и строги

сега са моите очи.

Ех, младост! - всичко преживяла,

вървяла в мрак и светлина,

на цял свят горестта събрала -

ти само радост не позна!

за поета , прозрял в младостта си много истини ,създал прекрасни
стихове ,глас и съвест на една епоха ...
Благодаря ви :
iliada
kalin8
ivana59
kleopatrasv
kushel
hristo27
Поздрави и хубава вечер !

Благодаря ти, Стела, за този постинг! Като малка често си го препрочитах и ми беше и тъжно, и хубаво. " Пътека" и "Самота" са изповеди, към които изпитваш потребност да се завръщаш.
Хубава вечер!

...Толкова човешки, кротки и светли в своята елегичност стихове!...
Права си - " Пътека" и "Самота" са изповеди, към които изпитваш потребност да се завръщаш...
Благодаря за чудесния коментар !

Поздрав, Стела!
Подбрала си най-хубавите стихотворения!:))

реших да представя и някои от любовните ,вдъхновени и посветени
на Клара ....Ако има
на тоя свят
сила - тя се казва:
любов
и тъга...

Благодаря за споделения миг !

Благодаря, че ги сподели Стела ...
...Сърцето чакало, но не дочакало,

плакало, докато сипне зората.

На двора тревясал и утрото плакало,

плакало с бистра роса по тревата.,. ....
Приятна вечер!

Спомен за поета и прекрасните му стихове . Млад ,много млад е останал
завинаги ,а поезията му дълбока и силна .
Лека и спокойна нощ !

Благодаря !

Мога само да се поклоня пред поета и да благодаря на автора за чудесното представяне!
Хубава вечер! А от вторник да се видим в Димитровград на поетичните празници!

Благодаря за споделените мигове !

"Човек се ражда, за да даде другиму любов."
Отново ни припомни велика личност, Таня!

Ще бъда мислено с вас на поетичните празници ...
Поздрави и вълнуващи преживявания !

......Ще разбереш ли моята тревога, поколение?
Ще разбереш ли как из нея се роди
горчилото на уплах и съмнение...
Поклон пред поета !

той не е бил за това време.
А се чудя колко ненормален и зъл трябва да е тоя трол, че тук да натиска палеца си надолу и да се киска злорадо.
Поздрав, Стела.
Валя

Благородно ти завиждам за свободното любимо време за твоя прекрасен свят, Таня!
Моето е разпарчетосано и се вие в изнемога:) Но...ще дойде ден! Поздрави!

Една богата душа, написала красиви стихове! Нека да си спомним и да се преклоним пред големия поет!

yotovava
petgen
kometard
Поклон пред големия поет !

Много обичам стиховете му...
Благодаря ти за прекрасния постинг!...
Поздрави, Таничка...

Поклон пред Поета и пред Човека Пеньо Пенев!
Неговата изстрадана Поезия е завещание, което ще задължава всяко идно поколение...

Благодаря ти за подарените ни вдъхновяващи мигове!
Светъл поздрав! :)

Страхотно! Поздрави :)

Straxotno mila! Dokosna mei mi stana tujno..abzaz ot stixotvorenieto ,,Puteka" polzvax za nekrologa na moqta maika..tova stixotvorenie e kato sudba..
mnogo to4no si go kazala-toi be6e suvestta na epoxata si..takiva xora..ne jiveqt dulgo!!
Blagodarq ti!!
Poklon..