Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2011 14:21 - Небето е безумно синьо ...
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12009 Коментари: 29 Гласове:
39

Последна промяна: 26.05.2011 15:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
126 години от рождението на НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ

image

Портрет
Художник Дечко Узунов 1924 г.


Николай Лилиев
(псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) 
е роден на 26 май 1885 година
в Стара Загора .
Виден български
поет - символист и драматург.

Трудно е с една дума да се намери определението на неговата поезия, защото състоянията на неговия лирически
герой се преливат: между светлината и мрака, копнежа и неверието, жаждата за любов и безсилието на отпуснати ръце, между чувство за самотност и морето на светло съзвучие, между чувството за ранимост и образа на душа, изплела път към звездни висини... 

Лилиев започва своя творчески път през 1905 г. с двете пародии в "Бълга-ран", сътрудничи в "Оса", "Смях", а през 1906 г. печата стихотворения в сп. "Демократически преглед".

Потърсим ли обаче изходната позиция, точка
та на тръгване в поезията на Н. Лилиев, ще я намерим в светлата романтична нагласа на първите химни за пролетта и слънцето в "Съвременник". Тръгнал от двойното усещане за светлина и болка в първите си стихотворения, от влиянието на Яворов и Пенчо Славейков, в "Съвременник". Лилиев помества наред със стиховете за тъга и мъртва любов стихове за слънцето, в които се чувства поглед, отправен към целия свят, със светлината и мрака, със смъртта и раждането. Стихове, в които има и движение, и близост до живота, и опиянение от природата и светлината. Копнеж по бленувани зари, копнеж по слънце, по сърца, които сред мрака гонят слънчевия път, които пеят химни на слънчевия блясък - възторжена прослава на слънцето, изпълнена с богата духовност...
Дълголетието на Лилиевата поезия, както мнозина нейни почитатели и анализатори отбелязват, се оказва кодирано в силата на нейното мълчание, в деликатното присъствие на образа на нейния човек върху българския литературен пейзаж и в припознаването на самия Лилиев като негов Загадъчен двойник...


image

Лилиевата къща в Стара Загора.







Тихата бащина стряха...

ТИХАТА бащина стряха!
Тамо шумяха
някога тъмни лози;
своята тайна мълвяха,
сякаш не бяха,
сънни брези.

Вечер, в пустинни градини,
думи невинни
ронеше ясна луна.
Слушаха, ден не видели,
чисти и бели,
бели сърца, в тишина.

Още зори не зорили,
гаснем немили
с първите златни лъчи.
И сред пустиня безбрежна,
плаха и нежна,
моята песен звучи.

 

image
Небето е безумно синьо...

НЕБЕТО е безумно синьо,
полето празнично звъни,
там моята душа ще мине
към неизвестни далнини.

Ще пръска времето забрава
над позлатените вълни
и моята душа ще плава
към неизвестни далнини.

А щом блянът на дух унесен
безбрежна есен осени,
тя ще издъхне като песен
над разлюлените вълни.


image

Луната висне като плод...

ЛУНАТА висне като плод,
забравен в есенни градини,
и буди сънния живот
на туй, което в сън ще мине.

Аз виждам светлия възход
на първата любов, изгряла
като надежда за живот,
като печал преди раздяла.

И две протегнати ръце,
които искат и не могат
да стоплят мразното сърце
на вси низвъргнати от бога.

Аз чувам гордите слова
на своята душа безгласна,
но пак безпаметно зова
и в шеметна забрава гасна

по две замислени очи,
окъпани в златисто вино.
И моята любов звучи,
и като звук ще ме отмине.

image

ВЪРВЯ СМИРЕН ,ВЪРВЯ САМИН ... 

ВЪРВЯ смирен, вървя самин,
в душата лъха утрин свежа,
и там просторът странносин
разстила свойта светла мрежа.

Избиват огнени следи
в страна мечтана, непозната,
и хороводи от звезди
бележат път в далечината.

Вървя, а таен глас трепти:
- Какви цветя, какви съзвучия,
какви несбъднати мечти
в незнайна песен ще заключиш?

1918

image

СВЕТЛО УТРО ,ТИ ПРОКУДИ... 

СВЕТЛО УТРО, ти прокуди
всяка пара и мъгла –
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла –
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила -
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.


image


Кръгозори надвесени...

КРЪГОЗОРИ надвесени
и сплътени тъми.
Ръми,
есен е.

В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми,
есен е.

1911


*******************
Когато нощем...

КОГАТО нощем всред безкрая

извие звездния керван,

обичам смътно да гадая

и да бленувам своя блян: 

- Дали сама ще се заключи

душата в своята мечта,

да слуша скръбните съзвучия

на безначална чистота? 

И тоя блясък, тая нежност

на вдъхновеното сърце,

дали ще гаснат в безнадеждност

или ще станат нов прицел 

за влюбени стрели? – Не зная,

но щом заглъхне сетен звън,

обичам смътно да гадая 

и да предричам своя сън.

image

 Защо ми вдъхна...  

ЗАЩО ми вдъхна тоя чуден дар, 

пред всеки поглед сам да се разтварям, 

като ненужна жертва да изгарям 

на любовта пред вечния олтар;  

сърцето ми да бъде нежен съд 

на цъфнали надежди и копнежи 

и в своята самотност да бележи 

измамите всред земния си път?  

Защо ми даде тия светлини, 

да ме обливат с острия си блясък 

и да разкриват сънния захлас  

на дните ми, отплиснали вълни, 

събудени от делничния крясък 

на земното, в което чезна аз?

 

 

image

 


Във Варна ЛИЛИЕВ написва последния свой цикъл
стихотворения
"При морето"- може би най-изисканите
и едновременно най-мъдрите стихотворения в неговата
строго ограничена и необикновено вглъбена лирика.
Един цикъл стихотворения, които той дълго време
е носил и извайвал в мисълта си, кой знае дали
е можел да балансира трагичното раздвоение,
да успокои поета, че той все още не
е скъсал с призванието ...


image

ЛОВЦИ НА БИСЕРИ

Морската пяна трепери,
къдрят се леки бразди
с бодрия рог на зората.
Будно око над морето,

фар на света, затрепти:
бялата утрин се ражда. 

Падайте, бисери чудни,
бели звезди на небето,
в тия зелени води! 

Кораби сънни се носят,
острови сини цъфтят,
пеят крилати моряци. 
Ново небе се издига,
вият се шумни лози,
никнат градини безкрайни.

Моите лодки минават,

в техните мрежи тежат
гроздове чудни от бисер — 
падайте, бели звезди!

***************

Тишина

Послушай тая тишина
на в миг затихналата буря,
преди последната вълна
да се разпръсне о гранита
на вълноломната стена! 
Замлъква врявата сърдита.
Крайбрежието вече спят
и към небето се възема
като мечта по своя път

една несвършена поема.

******************


"Не зная да се радвам ли, или не.
Потънал съм в работа и не ми остава
време да погледна дори планината.
В това отношение във Варна
беше някак по-добре, но на тоя свят,
драги Кънчев,може би за нищо
не заслужава да се скърби..."

Из "Николай Лилиев всред своите приятели"
от Георги Константинов. 

image


РИДАЯТ скръбни ветрове,
и от потайни долини
вълшебна тайна не звъни,
изгубен друмник не зове,
не мамят призрачни ръце,
забравени полята спят.
На всеки тъмен кръстопът
едно разпънато сърце.

И ти напразно спираш там,
под тези есенни звезди
шумят заключени води,
и сред тъмите, странно сам,
напразно морен ти зовеш
утехата на глъхнал звън
и несънувания сън
на своя нероден копнеж!


image
 

Книгата "Аз нося вашето смирение..." съдържа есета върху живота и творчеството на Николай Лилиев; върху ценностното му присъствие в българската литература и култура. В първата част "Личност и текст" се разглежда лириката на поета като явление в българската литературна традиция. Проследена е концептуалната и текстологичната работа на поета в подбора и съставянето на антологичната му книга "Стихотворения" (1931); и други важни моменти от творческата му биография; мястото му в неговото литературно обкръжение, в неговата съвременност и в литературната история; някои критически подходи към лириката му; европейското в живота и творчеството му. Във "втората част" са представени документи от архива на Лилиев - предимно писма до него и непубликувани ръкописи на други автори върху поезията му.Последната студия "Лилиев и любовта" обединява двата подхода и представлява опит да се включат някои неизвестни документи в тълкуването на тази постоянна
тема в лириката на поета...

 

 








Гласувай:
39
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada1 - Стихове, в които има и движение, и ...
26.05.2011 14:30
Стихове, в които има и движение, и близост до живота, и опиянение от природата и светлината. Копнеж по бленувани зари, копнеж по слънце, по сърца, които сред мрака гонят слънчевия път, които пеят химни на слънчевия блясък - такава възторжена прослава на слънцето, изпълнена с богата духовност, нашата поезия дотогава не познава.........
цитирай
2. scarlety - Прекрасен постинг,Стел!
26.05.2011 15:52
Сам съзнава,че с нежната си душа ,чисти пориви и идеали не е за своето време (впрочем не би бил и за днешното....)

"Във тоя век на хищно изтребление
о, Господи, нима съм аз за там?
- Ти ме дари с божествено смирение,
превърна моята душа на храм
и в оня миг на свято вдъхновение
над мене Ти простря десница сам
и промълви слова, които знам
от тъмний ден на своето рождение.
О, Господи, кому съм нужен там?"

Осъзнал е,че светът,макар и голям не побира в себе си съвестните,благородните,добрите!
цитирай
3. tili - Каква наслада за всички сетива
26.05.2011 16:04
е тоя постинг! Нямам думи!

"Ще пръска времето забрава
над позлатените вълни
и моята душа ще плава
към неизвестни далнини."

А този стих доста време беше слоган на блога ми:)))
Благодаря ти, Стела***
цитирай
4. ivankalilova - Чудесен постинг, приятелко мил...
26.05.2011 16:11
Чудесен постинг, приятелко мила!
Стиховете на Лилиев........ копнеж по бленувани зари, копнеж по слънце, по сърца, които сред мрака гонят слънчевия път, които пеят химни на слънчевия блясък - възторжена прослава на слънцето, изпълнена с богата духовност....
И .......безброй въпроси, вълнуващи истинските поети!
Поздрави и прегръдки, с пожелания за прекрасна вечер!
цитирай
5. mt46 - Поздравления, Таня!
26.05.2011 17:45
"... Възкръсват бавно в морна памет
случайно срещнати жени,
и като плиснали вълни
с незнайното зоват и мамят.
Те обещават в своя зов
да създадат от мига вечност,
но божията безсърдечност
не ме наказа със любов!" /Н. Лилиев, 1920/
цитирай
6. kalin8 - Поздравления и от мен !
26.05.2011 18:19
Чудесен постинг, Таня!
Б.
цитирай
7. mimimis - Поздравления!
26.05.2011 18:59
Поетът,който се прекланя пред сложността на човешката душа,който се стреми да я разбере, като потъва в нейните дълбочини, в нейните тайни!
цитирай
8. lotos16 - Поздрави, Таня,
26.05.2011 19:34
Моето любимо...

* * *
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!
1918
цитирай
9. naidobriq - Страхотно е..и релакс,и мечти,и пориви..
26.05.2011 19:42
Благодаря ти.Максимално се насладих.Доста се заседях при теб..
Лека вечер миличка..БРАВО.
цитирай
10. pisatelkata - Прекрасен постинг за поета Николай Лилиев!
26.05.2011 19:56
ТИХАТА бащина стряха!
Тамо шумяха
някога тъмни лози;
своята тайна мълвяха,
сякаш не бяха,
сънни брези.

Вечер, в пустинни градини,
думи невинни
ронеше ясна луна.
Слушаха, ден не видели,
чисти и бели,
бели сърца, в тишина.

Още зори не зорили,
гаснем немили
с първите златни лъчи.
И сред пустиня безбрежна,
плаха и нежна,
моята песен звучи.

цитирай
11. анонимен - Дълбок поклон пред Лилиев!
26.05.2011 20:01
Той е любимият ми поет! Жалко, че не мога да гласувам със 100 плюса.
цитирай
12. miaa - Благодаря ти за хубавите мигове, Слънчева!
26.05.2011 20:41
Бъди благословена!
цитирай
13. megg - " пеперуди, пеперуди,"
26.05.2011 20:41
Като полъх от пеперудено крило е поезията на Лилиев.
Благодаря, Стела, за този постинг! Докосваш с лирика, уловила" на всеки тъмен кръстопът" по едно "разпънато сърце" в поривността му към светлина.
Поздрав! И - хубава нежна вечер! :)




цитирай
14. bven - Хубава вечер, благодарение на теб, Таня!
26.05.2011 20:46
Нежен стих и музика....
Поздрави!
цитирай
15. monaliza121 - Съвършенство!
26.05.2011 20:50
Кръгозори надвесени...
КРЪГОЗОРИ надвесени
и сплътени тъми.
Ръми,
есен е.

В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми,
есен е.

Стела, искрено ти благодаря за този великолепен постинг!:))
Поезията на Лилиев винаги ми напомня сълза, увиснала на миглите, миг преди да капне.:))

Поздрав!:))
цитирай
16. kleopatrasv - Много достойно представяне на п...
26.05.2011 21:00
Много достойно представяне на поета Николай Лилиев. Поздравявам те за подбора на стиховете му!
цитирай
17. kleopatrasv - Рушат се девствени прегради, и п...
26.05.2011 21:26
Рушат се девствени прегради,
и плачат, плачат в своя сън
цветята на надежди млади,
забравени от бога вън.
Живота ми разсичат мълнии,
и бездни зеят в моя път.
Знам, твойта воля се изпълня,
и мойте детски вери мрат
пред твоя зов, любов зловеща,
любов убила навсегда
утехата на всяка среща,
утехата на всяко да.
О дай ръка и пощади ме,
да не угасна без следа:
аз вярвам в твойто кобно име,
аз вярвам в твоята звезда.
Николай Лилиев - "Лунни петна"


цитирай
18. zebb - Нежна струна е душата. . . Браво, ...
26.05.2011 21:28
Нежна струна е душата ...
Браво, Таня!
цитирай
19. martiniki - Колко хубаво!
26.05.2011 21:33
Благодаря, Стела 50!
цитирай
20. malchaniaotnadejda7 - Тишината при Лилиев понякога е лунна и лекокрила, друг път оглушителна като рев на буря...
26.05.2011 21:37
"и към небето се възема
като мечта по своя път

една несвършена поема."

Силен постинг, благодаря ти, Таничка!

цитирай
21. desilazarova - Много нежен и лиричен поет! Благ...
26.05.2011 22:08
Много нежен и лиричен поет! Благодаря ти за този постинг!:)
цитирай
22. kometapg - Един от любимите ми поети! Благо...
26.05.2011 23:38
Един от любимите ми поети! Благодаря ти!:)
цитирай
23. tota - Поздрави, Танечка! Прекрасен постинг!
26.05.2011 23:38
Те пак ще дойдат твоите деца...

Те пак ще дойдат твоите деца,

родино, кобни сънища живяла,

и пак над твоята земя заспала

ще блеснат неугаснали слънца!

Забравата ще пръсне своя прах,

и миналото в сянка ще потъне,

под ромола на твоя нежен смях

ще разцъфти свободна любовта ни.



В ливадите на злачна самота

ще прозвънят заглъхналите струни,

ще затрептят над кървавите буни

алмазите на твоята мечта,

и ти ще си царица, увенчана

с възторзите на волния живот,

и ти ще си невестата избрана

на своя млад и опознат народ!

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/11/20/gde-si-na-minaloto-zlaten-syn.637736
цитирай
24. magnoliya - БРАВО!
27.05.2011 00:15
Браво за прекрасния постинг, събрал най-красивите стихове на Лилиев!
цитирай
25. magicktarot - Благодаря ти, Таня! Много красив постинг!
27.05.2011 08:41
За мен - чудесно начало на деня! Поздрави!:)
цитирай
26. stela50 - Благодаря на всички ,уважили моята страничка
27.05.2011 09:51
и написали толкова хубави думи за прекрасния поет ...
Моля за извинение ,че не мога да отговоря на коментарите ви ,
и не мога да погледна любимите си блогове ,а също и други ,на които обичам да поспирам . Имам лични ангажименти ,които се натрупаха и съм изцяло ангажирана с тях . Щом се поосвободя ,ще си наваксам .
Пожелавам на всички приятели и посетители хубав и успешен ден !
цитирай
27. borjanmljakov - Навремето Лилиев вдяна повечето от съветите ми и започна да пише прилично.
27.05.2011 13:14
.
цитирай
28. ognena71 - Поздравления, чудесен постинг!
27.05.2011 13:31
Поздравления , чудесен постинг!
цитирай
29. hristo27 - Много добър избор си направила!...
27.05.2011 14:53
Много добър избор си направила!
Поздрави.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12889901
Постинги: 1620
Коментари: 25569
Гласове: 53626
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930