Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2011 01:50 - Истината е свята ,свободата е мила ...
Автор: stela50 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 14625 Коментари: 52 Гласове:
25

Последна промяна: 02.06.2011 02:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
2 юни - Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България image

На 27 години Христо Ботев пише във в. "Знаме",
13 юли 1875 г.
"Идеята за свободата е всесилна и любовта
към нея сичко може да прави ...


image

ОКОЛЧИЦА
Когато сутрин пръсне се мъглата,
криле разперил
с гордост на сокол,
сияе кръст един над планината
с чело, обвито цяло в ореол.
Пред него хребетите
на колене
снишават се, мълчат в поклон край нас.
Заслушан, чуваш как гората стене
и как те буди Ботевия глас.
Широко
над планинската верига
с легендите безспир кръстосва той,
и словото му в буря се надига,
и канари се сриват с гръм и вой.
А пещерните дупки
като рани
чернеят върху стария Балкан
и в орди облаците насъбрани
размахват ятаган след ятаган
Но чуката остава непревзета,
че Ботев смелите на бой зове,
изправил ръст сред храбреци-момчета,
и гледа той
от свойте върхове.
                                         Иван Рудников

image

ПОКЛОН

ПРЕД ЧИСТОТАТА НА ПОМИСЛИТЕ,

ПРЕД СИЛАТА НА ИДЕИТЕ,

ПРЕД БОРБЕНИЯ ДУХ И НЕПРИМИРИМОСТ,

ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ

НА ПОЕТА И РЕВОЛЮЦИОНЕРА

ХРИСТО БОТЕВ!

Втори юни  е денят, в който българите  почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев...


image
  Прощалното писмо на Ботев
до семейството му от парахода "Радецки"
.


Любовта между Ботев и Венета - една тъжна приказка ...

  image “Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това...”

Това пише на любимата си Венета, Христо Ботев от кораба Радецки и после завършва писмото с думите:

“Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христа.
17 мая 1876 “Радецки”

Историята за любовта между Венета и Христо Ботев е сред най-красивите и тъжни приказки в нашата история. Взаимоотношенията им са изправени пред различни външни конфликти – неодобрение, неприемане и ...смъртта на Ботев.
Венета е родена през 1847 година във Велико Търново. Баща й – Стоян Минчев Везирев е заможен търговец, чиято цел е да омъжи дъщеря си по най-добрия начин, за най-подходящия човек. Патриархалното семейство смята, че най-важното е на Венета (както и на двете й сестри) да бъде намерен подходящ съпруг. В онези времена много малко от българските момичета са получавали образование. Така става и с Венета. Подготвяна е да бъде добра съпруга, майка и домакиня.
И бащата направил своя избор – омъжил дъщеря си по най-добрия, според традициите на времето, начин за богатия търновки сарафин - Дончо Стефанов Петров. И младото семейство заживяло също според традициите – съпругът имал “мъжки” задължения, а жената въртяла домакинството. Така, скоро след сватбата се родил и техния син – Димитър.
Дълго време у младата жена се борят различни чувства, задушавана от брака си и от пренебрежителното отношение на съпруга си тя желае раздяла, но патриархалния дух, в който е възпитана я призовава да търпи. И все пак накрая Венета взима решение – развод.
За онези времена, това било твърде дръзко решение, което не могат да приемат нито семейството й, нито обществото. Изходът е само един – заминаване за Букурещ, а човекът, който може да й помогне е букурещкия владика и вуйчо на Венета – Панарет Рашев. Младата жена взима сина си (тогава той е на три години) и пристига в дома на вуйчо си, след като е оставила след себе си неодобрението на близките като резултат от дръзкото си решение.
Венета се установява в Букурещ, заедно със сина, помага в домакинството на вуйчо си и постепенно се откъсва от миналото. Според сведенията, владиката я приема като дъщеря и се радва на възможността да се грижи за нея и малкия Димитър.
Димитър, вече седемгодишен бил записан в румънско училище по желание на Панарет Рашев. На долни етаж на сградата, обаче се помещавало българско училище и така детето постепенно започнало да общува със своите сънародници.
Тогава в българското училище започва работа нов учител – Христо Ботев. Семейството на владиката, много добре знае името на българския хъш тогава, покрай участието му в различни вестници – “Тъпан”, “Будилник”, “Независимост”, издавани от българските революционери в Букурещ. Неведнъж владиката е бил герой на статиите в тези вестници и неведнъж техен автор се е оказвал самия Ботев.

image
За това как точно протичат първите срещи на Венета и Ботев съществуват само легенди, коя от коя по-красиви и романтични – за искрата на любовта от пръв поглед, за това как Христо направил всичко възможно, за да спечели младата жена... Но какво точно се е случило между тях двамата никой не знае.

Но всички знаят какво се случва в последствие – на Венета й се налага отново да направи труден избор – охолния живот в дома на владиката или любовта с младия хъш. И тя отново избира по интуиция и според чувствата си. Венета избира Ботев.

Тази любов, обаче се оказва неразбрана от околните. Близките на Венета критикуват решението си да избере бедността, пред добре уредения живот. А познатите на Ботев – все хъшове и революционери, трудно приемат жена от богатите среди и още повече – племенница на владиката.

Но Венета се озовава сред българи и то такива, които мислят за страната си. Тази любов се оказва заразна и тя участва с всички сили в плановете и идеите на хъшовете – финансира ги, носи им храна и дрехи.
Предстоят трудни, изпитателни за любовта между Венета и Ботев дни. Тя бива нападана с думи и охулвана неколкократно. Отношенията й с владиката се изострят под напора на клеветите, но тези с Христо устояват на изпитанията, оцеляват и стават по-здрави.
Владиката не може да приеме Ботев и се опитва да забрани на Венета да се среща с него. А какво прави Ботев по въпроса? Когато научава й казва само това: “Иди си вземи Димитър и тръгвай с мен още сега!”. И Венета тръгва...
Любовта им е увенчана с бракосъчетание. А животът – с трескава революционна дейност. Бракът бил скрепен с думата на Ботев, тъй като той смятал, че тя тежи повече от църковния обред. Така богаташката дъщеря заживяла с революционера без да получат благословия от Бога и владиката.
Заживели заедно тримата и покрай тях всички български хъшове – Венета приемала всеки на семейната трапеза, въпреки бедността. Дори успявала да намира средства за печатницата.
Докато Христо Ботев организира преминаването на четата през Дунава, жена му Венета очаква дете. И малко след като се ражда дъщеря им – Иванка, Ботев заминава. Дотогава пази в тайна всичко от жена си и дори в последния момент не събира сили да й каже къде отива. Вече на кораба Радецки той й пише писмо, но пак не й казва, че пътува за България.
Венета остава да чака мъжа си да се завърне от посещение в Браила и Галац, но вместо това получава ужасната вест за неговата смърт.
Тогава за Венета започват дни на мъка и бедност. В писмо до приятелите си, Ботев ги моли да се грижат за семейството му, но тези грижи се оказват недостатъчни. Българското централно благотворително общество й отпуска нищожна пенсия. Знае се, че е писала писмо на вуйчо си и най-вероятно той се е притекъл на помощ, защото тя остава в Букурещ до освобождението на България. Тогава решава да се върне в Търново.
Оказва се, че търновци още не могат да й простят, нито развода, нито детето от мъж, с когото нямат сключен брак. На жената на Ботев се налага да издържа дъщеря си като работи в чужди къщи. Налага й се да моли за пенсия, при което й отпускат твърде скромната пенсия от 30 лева, което е обидно малка и според сведенията, Венета не може да преглътне обидата и отказва дори тази сума.
До края на живота си тя продължава да се грижи за децата и внуците си и да носи непрекъснато със себе си, онова последно писмо на Ботев – “...после Отечеството си съм обичал най-много тебе...”

                                                                                                
  Гергана Кангалова
В текста е използвана информация от "Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство" - Венета Рашева-Божинова .


image                 *********************************

За Ботев и загиналите за българската свобода!

                                                        image
С преклонение!

Поклон пред подвига и мъжеството, пред саможертвата на всички, които с кръвта си написаха историята на България!








Гласувай:
25



1. virtu - Най-добрият приятел му беше Левски .
02.06.2011 01:54
Съвременниците му не можаха да го разберат .
Следващите поколения му се поклониха !
цитирай
2. yuliya2006 - Гибелта на Ботев Вестник &q...
02.06.2011 06:12
Гибелта на Ботев

Вестник "Култура" - www.kultura.bg
... Старите, с многогодишен опит хайдушки водачи Панайот Хитов и Филип Тотьо, доказали се в не една битка, в последния момент отказват да оглавят трескаво подготвяната в Румъния чета. На тях им е ясно като бял ден – обречена е в зародиш. Врели и кипели в хайдушките дела, не е в стила им да рискуват нахалост. Няма да сложат глави в торбата в подкрепа на една изгубена кауза. Оплискано в кръв, сринато, опожарено – такова по онова време все повече се очертава Априлското въстание.

За да не се провали вече сформираната въоръжена дружина, която по предварителен замисъл трябвало да бъде предвождана от Панайот Хитов, а поетът да е неин писар (задача, изцяло по силите му), огненият публицист поема тежката войводска мисия.
Ще я изпълни ли без военен и пълководчески опит? Той не пресмята. Стремглаво се хвърля в битка. Не като един от многото. Като водач.
Героите се раждат от абсурда.
---
Първо – акостирали на Козлодуйския бряг, ентусиазираните Ботеви четници са грабнати от обаянието на напетия снажен войвода.

Нека си го представим. Той е в стихията си. Респектира с блестяща униформа и красива стройна осанка. Покорява с огнен поглед. Да се вслушаме в бликналите възторжени слова. Поетът се вълнува. Пламенната му реч за избавлението на роба и сладостта на свободата взривява. Вижда как България гори и стене в стихията на бунта. Поробените братя се сражават и трепетно търсят подкрепа. С радост, с усмивка, с оръжие гинат за Родината! Там жени берат цветя и плетат венци да закичат барутните пушки... Там...
... Лее се, лее вълшебното слово на екзалтирания войвода. Тръпчиво, завладяващо, като полета към независимостта. Възпламенява сърца. Окриля души. Поетът умее това повече от всеки друг. Четниците са очаровани. От оживелите пред тях героични картини. От обреклия се на саможертва магнетичен водач, повел ги към изгряващата Свобода. Просълзени са. И опиянени.
Войводата стремително предвожда дружината. Снажен, с грабваща окото хусарска униформа, с перо на самурения калпак. С кобур, сабя на кръста и високи черни лъскави чизми.
(Груба стратегическа грешка – водачът в никакъв случай не трябва да се набива на очи, за да не се превърне в лесна мишена за врага. Това би могло да се окаже фатално за четата. Подобен лукс опитните войводи Филип Тотю и Панайот Хитов за нищо на света не биха си позволили – б. а. )При Ботев е обратно – одеждите му са блестящи. Излъчват приповдигнатост и някаква странна тържественост. Сякаш е поел не на смърт, а на парад. (В интерес на истината, той е бивш актьор от трупата на Добри Войников в Букурещ. Униформата му е от реквизита на един от тамошните театри – б. а.)
Второ – едва дебаркирали на Козлодуйския бряг, върху четниците твърде бързо се стоварват нелеки прозаични проблеми. Точната дума е трагични. Не проблясва искрица въстание отвъд Дунава. Врачанската кааза е утихнала повече от всякога. Населението е не само мирно, но и жестоко наплашено от чудовищните зверства на поробителя. Дистанцирано, хладно. Някъде дори враждебно. Там, където ги има, мъжете и жените са се изпокрили и заключили по домовете. Повечето за по-голяма сигурност са далеко извън тях.
Трето – задават се не по-малко мъчителни, вече битови проблеми. Новите лъскави чизми на напетия войвода бързо се превръщат в бреме за него. Стягат, подбиват краката му.
Нима в напрегнатия продължителен поход той, предвождащият дружината, трябва да куца? Героично понася несгодата, но се налага членовете на четническия щаб, загрижени от началото за него, да го снабдят с кон, а по късно и с цървули, за да превъзмогнат стоварилите се неудобства.
Четвърто – когато на пътя на четата се изпречват група черкези-кавалеристи, експлозивният Ботев с извадена шашка, пришпорил коня, полита срещу тях. (Съпоставяйки го с Апостола, Слава Севрюкова констатира: ‛За разлика от Левски, той е непрактичен. Като всеки роден поет, във висша степен е идеалист.‛) За втори път щабът на четата в лицето на опитния й военен ръководител Никола Войновски спешно се намесва. С тактически маньовър отблъсква нападателите. Запазва преждевременно да не погине войводата с барутен характер. А после благоразумно охлажда бликналия му ентусиазъм. Това са факти. Доказват – гениален поет, журналист и революционер, Ботев не е подготвен като военни знания и практика. Затова трудно се адаптира към нелекото изкуство на четническата стратегия.
Пламенен публицист, не притежава, като някои от участниците в четата, боен и хайдушки опит. (Сред тях с военна подготовка са братът на Левски – Петър Левски, участвал в легията на Раковски, Димитър Икономов с чин капрал от същата легия, Спас Соколов – учил в Белградското военно училище, Никола Войновски – служил в руската армия, Йордан Йорданов-Инджето – с три години стаж в румънската войска и участие в четата на Стефан Караджа, Димитър Дишлията – другарувал с Хаджи Димитър и обикалял България с четата на Панайот Хитов, Хаджи Костадин поп Хаджидимитров – учил в Одеското военно училище, Тодор Илиев – служил в румънската жандармерия, Теофан Раданов – командир на доброволческа чета в Босненско-Херцеговинското въстание, Никола Кючуков – участник в същото въстание, и други – б. а.)
Практическите умения в тази ситуация са много по-ценни от ентусиазма, колкото и заразителен да е той. Какво ли би коствало това на четата? Възниква сериозен проблем – има ли войводата качества успешно да я води?
Инициативният комитет, подготвил изпращането й в разтърсеното от бунта сърце на Отоманската империя, далновидно е предвидил изход. Нелеката стратегическа задача е възложена на военния й командир Никола Войновски. Като офицер на руска служба, той притежава добра подготовка. Друг безспорен факт.
Неведнъж Слава Севрюкова подчертава: ‛Напетият войвода е с чувствителна, нежна, ранима духовна настройка на поет, но е лишен от пълководчески качества.‛
След мъчителен поход четниците са въвлечени в унищожителни обезкървяващи ги огнени схватки. Ожесточените сражения взимат все повече жертви. Дружината редее. Кръвопролитните битки при Милин камък, Вола, Камарата и Околчица сериозно я разтърсват и обезсилват.
Все по-често се долавя приглушеният, засилващ се тътен на назряващо недоволство. Понася се гневен ропот срещу невъстаналото население на Враца, изпокрилите се окръжни апостоли и бездействието на революционния комитет там. Опасно е искрата на брожение да не се раздуха и прехвърли срещу водачите на четата и най-вече срещу войводата.
Бързо топящата се дружина навлиза все и все по-навътре в Балкана, а вест за въстание няма и няма. Не пристига помощ ни от Враца, ни от околните села, както горещо се е очаквало.
На път е да се реализира най-жестокият кошмар. Противникът, зверовит бошибозук, настървен и все по-многоброен, подкрепен от редовна войска, затяга смазващ обръч. Жертвите растат.
Без спасителен изход за обречената чета, във върховните мигове на напрежение първоначалната възторжена екзалтация на войводата отстъпва. Задава се полюсно противоположна – на покруса и черно отчаяние. Истината – Ботев няма практическа подготовка да бъде водач на четата, но любовта му към Родината го тласка към саможертва.
‛В мигове на свръхчовешко напрежение – забелязва психотроничката – той не съумява да потисне обзелите го крайно мрачни чувства и настроения. Оживява поетът в него. В разрастващите се етапи на сътресение, достигащи логичната си кулминация, фината му изящна душа допуска груби тактически грешки.‛
Нека отново се върнем към развихрилите се драматични събития, но разкрити вече през психотронния взор на Слава Севрюкова.
Тя забелязва – ропотът в дружината срещу това, че няма и следа от въстание, и срещу онези, които са я повели (и подвели), става все по-явен. Расте, неуправляемо се усилва. Назрява остра реакция срещу водачите.
Ботев с изострените си рефлекси не може да не го забележи. Още по-невъзможно е да не откликне. Поетът в него в тези кризисни трагични мигове все по-често проговаря в скръбни тонове.
Ботев е отчаян. И вече не прави каквито и да са опити да потисне и прикрие чувствата си. Близките му съмишленици изтеглят изпадналия в униние войвода-поет встрани, до уединена скала. Сурово предупреждават: ‛Замълчи, войводо!‛.‛Всичко се срина!... Избиха момчетата... Нахалост... Нахалост...‛ – Ботев рухва.
Най-близкият по чин до него неочаквано изважда револвер. Заплашително го размахва.
В тоя решителен миг на крайно напрежение и безизходица – Слава вижда – не са издържали и неговите нерви.
Свръхафектиран, без опит във военното дело и психологията, войводата не съумява да се овладее:
‛Аз ли да мълча, аз?!... Избиха момчетата!... Подведоха ни... Враца мълчи... Защо?!...‛
Всеки може да изпадне в моментна слабост.
(Драмата се разиграва при едно от ожесточените сражения. В оглушителния, развихрил се на живот и смърт кървав бой, никой извън щаба не забелязва все по-заплашващата да се стовари трагедия над обречената дружина.)

---
... Сражението приключва. На групи, на групи бунтовниците се оттеглят. Тревожно напрежение витае, съпроводено с чувство за мрачна безизходица. Какво да се предприеме? Дали оцелелите четници да се насочат към отстоящата недалеко спасителна Сърбия? Или да продължат все и все по-навътре в непристъпните спасителни дебри на стария хайдушки Балкан?
Това обсъжда войводата със своя щаб зад прикритието на невисока канара. Без да се стигне до единно решение.
Ботев се изправя, за да види къде е поела дружината. В тоя фатален за него и четниците миг изтрещява пушка.
Пронизан в гърдите, войводата рухва.
Прорицателката забелязва – куршумът е изсвистял откъм гърба.
Кой е стрелял?

С психотроничните си умения Слава ‛забавя‛ и внимателно проследява ракурса в пространството на светкавично протеклите събития: ‛Добре прецеленият куршум, отпратил извисената душа на поета в други светове, не е турски. На четник е – висок едър мъж...‛

---
Има ли покушение срещу войводата? Ако да, кои са доказателствата за това?
След неговия край остатъкът от дружината се разпада на части. Поведени са от отделни членове на щаба и редови четници с повече опит: Никола Войновски, Георги Апостолов, Димитър Икономов, Никола Кючуков...

Не издава ли липсващото единно ръководство все по-пролазващите дълбоки вътрешни сътресения и разногласия? А може би – разрастващо се тягостно вцепенение? Неодобрение на станалото? Малцината очевидци на покъртителната сцена едва ли са съзрели успокояващи знаци в зловещата, непредвещаваща нищо добро кървава развръзка.

В спомените на Никола Кючуков се откроява странен епизод, на който дълго време, кой знае защо, никой от по-късните изследователи на събитията не обръща внимание. Касае се за внезапно настъпило охладняване в отношението към Ботев на един от щаба на четата, отказващ да изпълнява заповедите му, по-късно повел част от нея. Събитието е непосредствено преди смъртта на войводата.

За какво говори това?

(На въпроса дали е обсъждана възможността за евентуално покушение над Ботев от негови четници Никола Обретенов споделя пред комисия, създадена през 1929 г.: ‛Да, много се коментира това в затвора‛.

Мнението не е пристрастно. Сходни са становищата и на други участници в Ботевата чета по време на заточението им – виж в. ‛Независимост‛, бр. 2406-2414, 1-11. 06. 1929 г. – б. а.)
Дни след покъртителното събитие екзекуторът на войводата и повечето от заменилите го по силата на обстоятелствата на свой ред ще погинат в неравна битка.
Не е ли тук причината малцината доживели Освобождението очевидци на страшната трагедия да запазят и отнесат в гроба една зловеща кървава тайна? Казано е: ‛за мъртвите – или добро, или нищо.‛

---
... Столетие и половина по-късно за развихрилата се ужасна развръзка може само да се гадае.

‛След време го издигат в кумир – констатира от разстояние на годините Слава Севрюкова. – Това бе допуснато, защото от величав пример за саможертва се нуждае всяко племе.‛
Мистериозният куршум, изсвистял уж неизвестно отде и пронизал гърбом поета-войвода, най-вероятно е на...
Всъщност, има ли значение на кого?
По-важният въпрос е – трябва ли тази горчива информация да е достъпна за малцина?



Христо Нанев
цитирай
3. mt46 - Поклон пред Ботев и пред всички, загинали за свободата на България!
02.06.2011 07:15
Нека като достойни българи да почетем светлата им памет! Нека не се поддаваме на разни психотронни, псих-отровни, психотропни, шарлатански и прочие НЕДОКАЗАНИ, спекулативни версии за смъртта на Ботев /а сп. Стефан Цанев Ботев може би се е самоубил - но какво от това, нима саможертвата му е по-малко значима?!/... Най-големите родоотстъпници, предатели на Ботев и Левски са тези, които днес "стрелят" в гърба им, които ги тълкуват, както дяволът - евангелието...
Прощавай, Таня, не споменавам за Венета, но ти знаеш по-добре за нея! ...
цитирай
4. magity - Поклон пред паметта му ...
02.06.2011 07:28
и пред всички, дали живота си за свободата на България .....
цитирай
5. scarlety - Поклон пред паметта на героите!
02.06.2011 08:02
Българио , за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха
и само твойто име кат мълвяха ,
умираха без страх!
цитирай
6. tota - Поклон!!
02.06.2011 09:40
"ПРЕД ЧИСТОТАТА НА ПОМИСЛИТЕ,

ПРЕД СИЛАТА НА ИДЕИТЕ,

ПРЕД БОРБЕНИЯ ДУХ И НЕПРИМИРИМОСТ,

ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ

НА ПОЕТА И РЕВОЛЮЦИОНЕРА

ХРИСТО БОТЕВ!
Втори юни е денят, в който българите почитаме в мълчание и гордост героите си. И този ден завинаги ще остане като Денят на Ботев..."

Мила, Танечка, прегръщам те за тези прекрасни слова, които днес всеки един от нас трябва да чуе!

Поклон, чеда български, осеяли земята ни със своите кости за да я има и днес България! Дълбок поклон! Дано да сме достойни за Вашата саможертва!!
цитирай
7. petgen - Поклон!
02.06.2011 09:51
"Тоз, който падне в бой за свобода,/ той не умира!"
цитирай
8. iliada - Днес трябва да си спомним за великия ...
02.06.2011 11:17
Днес трябва да си спомним за великия син на България и да сме горди,че сме българи!
Днес трябва да се поклоним пред един свят син на България!
Да сведем глава в едноминутно мълчание............
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - Ботевият Ден... Паметта на Свободата!
02.06.2011 11:21
Да помним. И да бъдем в свобода... Благодаря ти, Таничка за тази почит към гения на българското слово и към синовете на България.
цитирай
10. teodortodorov - http://teodortodorov. blog. b...
02.06.2011 11:44
http://teodortodorov.blog.bg/novini/2011/06/02/2-iuni-za-botev-za-zaginalite-za-svobodata-na-bylgariia-i-qu.758280

Да си спомним за героите днес, на Втори Юни... да сведем глави и да помислим, защо Васил Левски - Апостолът на свободата завърши своето тефтерче просто с "Народе????"...
цитирай
11. megg - " и певци песни за него пеят ... "
02.06.2011 12:25
За него - героя, големия поет, сбъднал своята молитва - дълбок поклон!
Поздрав, Стела!
цитирай
12. stela50 - 1. virtu
02.06.2011 13:14
И двамата са велики и незабравими и ще останат завинаги
в сърцата ни ...
Поклон !
цитирай
13. teodortodorov - Ей, просто племе сме си ние бълга...
02.06.2011 13:16
Ей, просто племе сме си ние българите! Просто сме си и за това не ме е яд, когато ни се случват беди и измират хората, защото го заслужаваме! Как в ден като днешния, когато за ТРИ МИНУТИ трябва да сведеш глава и да се смириш, да почетеш паметта на велики хора, загинали за свободата ти - ти да вървиш. Гледам през прозореца - едната говори по телефона, другия се смее и върви! ПОЗОР! Е****и хората, тъпи...
цитирай
14. stela50 - 2. yuliya2006
02.06.2011 13:18
Нека днес просто помълчим заедно ,да помислим ,
да преживеем невероятния му подвиг , да чуем силните
отекващи в душите ни думи ...
Поклон !
цитирай
15. iliada - Поклон!
02.06.2011 13:22
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
цитирай
16. stela50 - 3. mt46
02.06.2011 13:24
Съгласна съм с теб ,Марин ... Нека слущаме ,четем стиховете му ,
и размислим заслужили ли сме тази велика саможертва ...
и да решим можем ли ние да направим нещо макар и чалко за по-добро бъдеще на децата ни ,за опазване на родолюбивата искра в душите ни ...
Поклон !
цитирай
17. stela50 - 4. magity
02.06.2011 13:27
Поклон пред паметта на Ботев и героите на България ,
написали с кръвта си историята и оставили завети , които днес трябва да си спомним ...
Поклон !
цитирай
18. stela50 - 5. scarlety
02.06.2011 13:29
Благодаря за силния стих , Скали ...
...Българио , за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха
и само твойто име кат мълвяха ,
умираха без страх! ...
Поклон !
цитирай
19. stela50 - 6. tota
02.06.2011 13:31
Споделям твоите думи , приятелко ...
...Поклон, чеда български, осеяли земята ни със своите кости за да я има и днес България! Дълбок поклон! Дано да сме достойни за Вашата саможертва! ...
Дълбок поклон !
цитирай
20. stela50 - 7. petgen
02.06.2011 13:34
Поклон пред великия подвиг на Ботев и всички загинали ,в защита
на независимостта на Родината ни ...
..."Тоз, който падне в бой за свобода,/ той не умира!"
цитирай
21. stela50 - 8. iliada
02.06.2011 13:36
...Да сведем глави в едноминутно мълчание ...
Благодаря за прекрасното Ботево стихотворение ,Иля .
Поклон !
цитирай
22. stela50 - 9. malchaniaotnadejda7
02.06.2011 13:39
Хубаво казано ,Надя ... Паметта на свободата .
Да помним и да бъдем в свобода ...
Поклон , дълбок поклон !
цитирай
23. stela50 - 10. teodortodorov
02.06.2011 13:47
Споделям възмущението и оправдания ти гняв...
Когато засвириха сирените , изпитах същите чувства
и видях почти същата картина ... Как да очакваме нещо хубаво и различно ,как ?
...Как в ден като днешния, когато за ТРИ МИНУТИ трябва да сведеш глава и да се смириш, да почетеш паметта на велики хора, загинали за свободата ти - ти да вървиш. Гледам през прозореца - едната говори по телефона, другия се смее и върви! ПОЗОР! Е****...
За съжаление е така .
Но силният български дух трябва да победи ,трябва !
Да си спомним за героите днес, на Втори Юни... да сведем глави и да помислим, защо Васил Левски - Апостолът на свободата завърши своето тефтерче просто с "Народе????"...
цитирай
24. stela50 - 11. megg
02.06.2011 13:52
...Сбъднал своята молитва ...хубаво си го казала ,Меги .Благодаря ти .
Поклон !
цитирай
25. tomdju - Искаше само нявга да кажем:
02.06.2011 16:06
„Умря сиромах, за правда.
За правда и за свобода!”
Умря ВЕЛИЧАВ!
Поклон пред откритото му, гордото чело, святи идеи, буйно сърце и гения в него!
цитирай
26. ivankalilova - ДЪЛБОК ПОКЛОН!Патриот...
02.06.2011 18:06
ДЪЛБОК ПОКЛОН!

Патриот

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.
НИМА НЕ Е ТАКА И СЕГА................
цитирай
27. stela50 - 25. tomdju
02.06.2011 18:08
...Умря ВЕЛИЧАВ ...
Поклон пред откритото му, гордото чело, святи идеи, буйно сърце и гения в него...
Поклон !
цитирай
28. stela50 - 26. ivankalilova
02.06.2011 18:10
Винаги силно и актуално ...Благодаря ,Ваня .
Поклон !
цитирай
29. kalin8 - Малката по размери и население България
02.06.2011 19:12
е Велика в очите на Европа и света именно с него- Поета, дал на мислещите хора своите прекрасни стихове и проза...А на Родината си - своята саможертва!
Слава! Слава и на тези, които последваха примера му! Не са много народите в света, които имат такива величави имена в историята си...
Б.
цитирай
30. kleopatrasv - Достоен пост, Слънчева-отново си ...
02.06.2011 20:47
Достоен пост, Слънчева-отново си го вземам към вълната. Нека днес се поклоним пред храбростта на всички ботеви четници, отдали живота си за Родината!
цитирай
31. magnoliya - ПОКЛОН!
02.06.2011 22:33
Поклон пред паметта на Ботев, четниците му и загиналите за свободата на България!
Поздрави за постинга!
цитирай
32. stela50 - 29. kalin8 , 30. kleopatrasv , 31. magnoliya
03.06.2011 08:56
Благодаря ви за вълнуващите думи ,споделени на моята страница ...
Ще повторя думите на Борис , израз на националната ни гордост ,има защо .
...Слава! Слава и на тези, които последваха примера му! Не са много народите в света, които имат такива величави имена в историята си...
И да помислим как ще продължим ние напред ...
цитирай
33. анонимен - DXTYDWQYNCnEPY
10.06.2011 16:26
With the bases loaded you srctuk us out with that answer!
цитирай
34. анонимен - YExYPJuZz
11.06.2011 02:43
TYVM you've solved all my prlobmes
цитирай
35. анонимен - UoZtlcXp
11.06.2011 06:11
Cool! That's a clever way of lokoing at it!
цитирай
36. анонимен - YKJeYEOQurZ
11.06.2011 10:10
JkVinc <a href="http://vwslzlyahpsj.com/">vwslzlyahpsj</a>
цитирай
37. анонимен - higzMGzN
11.06.2011 10:27
tV9oGQ <a href="http://ygvjiikwjzpq.com/">ygvjiikwjzpq</a>
цитирай
38. анонимен - ZYHNAWDqSzGJkUUXnX
11.06.2011 10:45
CI3Lwv <a href="http://pjssxbdivawb.com/">pjssxbdivawb</a>
цитирай
39. анонимен - aBMMCBGE
11.06.2011 15:48
Very true! Makes a chgane to see someone spell it out like that. :)
цитирай
40. анонимен - gloCkSqJQaarPCDNk
12.06.2011 10:41
haZzqC <a href="http://wrwuggztlhat.com/">wrwuggztlhat</a>
цитирай
41. анонимен - FNTuunWNijcWyZwwVwi
12.06.2011 15:04
YujC64 , [url=http://gtviwpaxdfnm.com/]gtviwpaxdfnm[/url], [link=http://wquxfksmwaag.com/]wquxfksmwaag[/link], http://yhdofnolfrfr.com/
цитирай
42. анонимен - KXTfRTWZynjrYq
12.06.2011 15:17
rzS0IJ , [url=http://bclamindhjan.com/]bclamindhjan[/url], [link=http://nheuttdfvzlo.com/]nheuttdfvzlo[/link], http://nsvylftccwbl.com/
цитирай
43. анонимен - cfzTYfqJs
12.06.2011 15:34
Zw2Hng , [url=http://xnbfpqkfzwwr.com/]xnbfpqkfzwwr[/url], [link=http://lpmldzttvlae.com/]lpmldzttvlae[/link], http://olyspttbwxgf.com/
цитирай
44. анонимен - FeKIXeRJv
13.06.2011 12:23
1ww4Df , [url=http://itcfxqdmxqnz.com/]itcfxqdmxqnz[/url], [link=http://onsauuawpkyc.com/]onsauuawpkyc[/link], http://eqakvvfhzvoy.com/
цитирай
45. анонимен - NzLtxYbi
13.06.2011 18:46
NBF0EB <a href="http://mfienbvehrlv.com/">mfienbvehrlv</a>
цитирай
46. анонимен - GnISZfkKiRFnqqo
13.06.2011 18:52
eSkjF8 <a href="http://tattkczknkrz.com/">tattkczknkrz</a>
цитирай
47. анонимен - TAdjiezxp
13.06.2011 19:42
zFUG5W <a href="http://cosezixjdxxw.com/">cosezixjdxxw</a>
цитирай
48. анонимен - oIXmyezZISdMNNB
13.06.2011 19:53
yIJFPi <a href="http://owrzwfthigrk.com/">owrzwfthigrk</a>
цитирай
49. анонимен - zhRfMIetWereVlo
15.06.2011 12:15
Pyv7Cu , [url=http://hillfvljxaep.com/]hillfvljxaep[/url], [link=http://uguinpilmhfw.com/]uguinpilmhfw[/link], http://yvngbywwspbj.com/
цитирай
50. анонимен - bHJmxqzCBQQrQ
15.06.2011 12:17
D5tZHu , [url=http://cqrmmfttexwk.com/]cqrmmfttexwk[/url], [link=http://yvmcgllqspzw.com/]yvmcgllqspzw[/link], http://jxeazwtkrycv.com/
цитирай
51. анонимен - HaUncGGaBJes
15.06.2011 12:46
gOra9Q , [url=http://efsrcrzrlmfw.com/]efsrcrzrlmfw[/url], [link=http://rlrxbtyvqzyy.com/]rlrxbtyvqzyy[/link], http://ykeboobqjewc.com/
цитирай
52. анонимен - uhkoxuhzuPyDb
15.06.2011 12:56
CNc33i , [url=http://hothuwvdfzrs.com/]hothuwvdfzrs[/url], [link=http://qjrdqjcfgadf.com/]qjrdqjcfgadf[/link], http://ydqzuadfxluy.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stela50
Категория: Лични дневници
Прочетен: 17488101
Постинги: 1642
Коментари: 25863
Гласове: 59834
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031