Нарисувай ми душата, мила,
върху бялото платно
вместо с четка
с пръстите си нежни.
Нарисувай я засмяна
с пламнало чело
и понякога с очи дъждовни.
Нарисувай ми душата, мила,
както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти).
Вярвам също в погледа на времето
и в оценката на яростта
по безплодното лице на някой принц.
Скрий платното
с най-доброто в мен
(не изтривай никоя голяма грешка)
и ако душата си и аз загубя
в път и сън към райските врати
ти, платното свое, покажи ми, мила,
нека в нея да се върна,
в моята душа,
(и при тебе също,
ако зла магия ме е ослепила).
Нарисувай ми душата, мила,
с твоята душа.

* * * * * * *






 * * * * * * *
Прощаване

 Над безкраен кей,
над фенери мъгливи
сто сирени пак разплакват нощта.
Те отново те грабват
в непозната далечна земя.
И от кораба
две очи ме следят,
две очи безизходно мълвят.
Те са твойте очи. . .
и отново оставам сама.

 Бягай, корабе,
отнеси обичта
по вълните като скитник прокуден.
Знам, възможно е, да разлюбиш жив -
безвъзвратната обич е мъртва.
 И сърцето ми
твоят пленник ще бъде.
С вечна болка
ще ми спомня за теб,
ще ме пази от други,
защото болката, това си Ти!

* * * * * * *




* * * * * * *

Тема за самотна цигулка
и скъсани струни

Опитах се да те целуна

и те целунах, тъй нежно,

почти толкова нежно,

както целувах Нея.

Опитах се да ти прошепна

нещо ужасно мило,

почти толкова мило,

както шепнех на Нея...

Опитах се...

Дори и дъжд валеше,

романтичен и истински,

но не беше същият дъжд,

беше почти.

И същият смешен стих

си спомних -

"Жената - кръст, Мъжът - Христос!

Любов ли е това, любов?"

Но не беше същият стих,

беше почти.

И ти беше много красива и влюбена,

може би още по-красива и влюбена от

Нея, но беше ти.

И аз бях много силен и интересен,

може би още по-силен и интересен,

но не бях аз.

И стана страшно, безизходно и сиво,

сърцето си отиваше от мен.

А аз изплашено му казах:

Сърце, измислица е всичко с нея. Лъжа!

Не е била Тя никога. Не е!

А то горчиво се изсмя!

Тя... беше!

* * * * * * *

 

* * * * * * *

 Монолог на чашка кафе

Защо избрах него ли, питаш?
Такава красива жена като мене,
(по ти прилича на тебе?
Ти си по-хубав, по-умен!
Всичко при тебе е с по...
По-голяма марка кола,
по-големи връзки,
по-големи роднини,по-голямо място
заемаш в живота.
Знаеш да се харесваш на всички,
но точно това... не ми харесва на мене.
Ти си просто рекламен,
ти си съвсем идеален,
но... извинявай, това ми е скучно!
Оглеждаш ме вещо,
навярно така си купуващ
ценните вещи - със сметка,
колко ще бъдат на мода,
е, нека завиждат там простите хора.
Аз пък обичам, когато ме гледат,
друго да има в очите отсреща,
нещо, което го нямаш, прощавай.
Ти си по-хубав, по-умен,
но не и за мене.
Келнер, плаща! Не, не ставай,
пий си кафето - ще ти изстине,
Аз тръгвам, защото не искам да чака -
той ме ревнува, обича, умира за мене!
Как само се кара, когато е гневен.
Какво още има? Пусни ми ръката!
А, защо избрах Него пред тебе ли?
Не можеш да го преглътнеш?
Ето, виждаш ли,
ти даже не можеш да губиш...

* * * * * * *




* * * * * * *



Тази нощ в небето

Тази нощ в небето се отвори
една  врата.
(Ти спеше щастливо и не я усети.)
От нея в стаята влезе
много красива жена
(не по-красива от тебе).
Погледна ме с очите си студено-сини.
Разбрах, че идва за мене
и тихичко се опитах да преместя
ръката ти заспала на мойто сърце
(черен облак премина
на бялото ти чело).
(Така ми се искаше да чуя гласът ти...)
От жената лъхаше
на смъртно-студен парфюм,
и аз се изплаших да не те събудя.
Твоята лека ръка
така тежеше върху гръдта ми,
че нямах сили да я повдигна,
а сърцето щеше да се пръсне
от нежна горчивина,
от тежка горещина.
И все пак щях да я повдигна
(само за да не видя,
как твоите очи ще остареят в онзи миг,
който все не вярваме,
че ще дойде при нас).
Ако можех, бих преместил,
бих изгорил и моята сянка
върху тази светла постеля.

(Разбираш ли, все едно, че ме няма,
че отново ще дойда).
Тогава жената ме спря
с прекрасно-страшните си очи
и ми прошепна:
(кълна се, гласът й беше съвсем човешки,
почти като твоя, почти...)
ТЯ Е ПРЕКРАСНА!
(Така ми каза за теб).
ТЯ Е ПРЕКРАСНА, НАЛИ?
И ТЕ ОБИЧА ПО-СИЛНО ОТ МЕН.
Въздъхна по-женски тъжовно,
отстъпи леко назад към вратата
и я затвори след себе си в небето.
И тежестта изчезна от моята гръд.

Върху сърцето ми спеше
леката птица на твойта ръка.
Този път Ти ме беше спасила...

* * * * * * *




* * * * * * *

Без грим

/ На артиста/
     Един след друг угасват големите слънца
на безучастните прожектори.

И опустява залата от шумните аплодисменти.
И момичето, което всяка вечер
идваше със скромната си бяла рокля
и този път му хвърли нежната си роза
и плачещо и смеещо си тръгна.
 


А клоунът зад спускащите се завеси,
изпрати му по въздуха целувка.
Но не посмя да го догони влюбеният клоун.
Под царствената, веселата маска,
лицето му бе почнало да остарява...

 Ето пак аз съм сам.

Всеки ден, уморен.

Ето пак свалям аз

в този час моят грим.

Ставам просто човек,

със сърце и тъга.

И макар и звезда,

ех, звезда,

но сама.

И влюбена си ти,

във мен, и не във мен.

Но ти обичаш

моят образ в грим.

Не виждаш мен, а клоунът,

палячото, артиста.

Да, ти обичаш в мене

сцената.

Не виждаш мен,

а славата и моето изкуство. . .

Ето пак аз съм с вас,

в този час - моят час.

И отново за вас

слагам аз моят грим.

Но със вас съм щастлив,

от сърце, без лъжа.

И дано съм човек и "звезда",

но без грим.

Благодаря!

 
Стиховете са от стихосбирката му
" Генерал по любов".