В Париж Владимир Маяковски се запознава
с Музата на много велики мъже от
руската емиграция и тя остава второто
и последно вдъхновение до края на живота му ...
Легендарната парижка красавица
ТАТЯНА ЯКОВЛЕВА - голямата любов на поета...



Иди сюда,
иди на перекресток
моих больших и неуклюжих рук.
Не хочешь?
Оставайся и зимуй,
и это оскорбление
на общий счет нанижем.
Я все равно тебя когда-нибудь
возьму - одну или вдвоем с Парижем.
                 Из  "Писмо до Татяна Яковлева"

 
Татяна Алексеевна Яковлева

                                 
                            ЦВЕТЯ   ОТ  МАЯКОВСКИ

Най-трогателната история в живота на Маяковски се случила в Париж, когато той се влюбил в Татяна Яковлева.
Нищо не ги свързвало. Изтънчената руска емигрантка, възпитана с Пушкин и Тютчев, не възприемала нито дума от агресивните стихове на модния съветски поет, "ледоразбивач". Тя не възприемала и една негова дума в реалния живот - плашел я с неудържимата си страст. Не я трогнала кучешката му преданност, не я подкупила славата му. Сърцето и останало равнодушно.
И Маяковски се върнал в Москва сам.
От тази мигновено избухнала и несподелена любов му останала тайната печал, а на нас вълшебното стихотворение "Писмо до Татяна Яковлева".
А за нея останали цветята. Или по-точно казано - Цветята.
Целият хонорар за парижките си изяви Владимир Маяковски внесъл в банка по сметката на известна парижка цветарска фирма, с условието няколко пъти в седмицата на Татяна Яковлева да бъдат доставяни букети от най-красивите и необичайни цветя - хортензии, пармски теменужки, черни лалета, чайни рози, орхидеи, астри или хризантеми.
Парижката фирма стриктно изпълнявала указанията на неуравновесения клиент и оттогава, година след година, а и по всяко време на годината на вратата на Татяна Яковлева чукали куриери с фантастични букети и единствената фраза:"От Маяковски".
В 30-та година него вече го нямало. Това известие и подействало като удар. Тя вече била свикнала той систематично да нахлува в живота и, била свикнала с факта, че го има, че е някъде там и и праща цветя. Те не се виждали, но съществуването на човек, който толкова много я обича, влияело на живота и, както луната влияе на всичко живо на земята с въртенето си около нея. Татяна не знаела как ще живее по-нататък без тази безумна любов, разтворена в цветята.
Но в разпорежданията към цветарската фирма нямало клауза относно смъртта му. И на следващия ден на прага и отново се явил куриерът с неизменния букет и неизменните думи: "От Маяковски".
Казват, че великата любов е по-силна от смъртта, но не всекиму се отдава да вдъхне реален живот на тези думи. Владимир Маяковски успял.
Цветята пристигали и в 30-та година, когато той починал, и в 40-та, когато за него вече били забравили.
В годините на Втората Световна, в окупирания от германците Париж Татяна оцеляла единствено благодарение на това, че продавала на булеварда тези разкошни букети. И ако всяко цвете било "обичам те", то в течение на няколко години думите на любовта му я спасявали от гладна смърт.
С годините куриерите остарявали пред очите и. На мястото на старите постъпвали нови и тези новите вече знаели, че стават част от историята на една велика любов. И като парола, която им дава пропуск за вечността, повтаряли със заговорническа усмивка:"От Маяковски". Цветята от поета се превърнали и в парижка история.
През 70-те години един съветски инженер, който бил чувал в младостта си историята от своята майка и мечтаел да научи продължението, успял да отиде Париж и да посети Татяна Яковлева. Тя приела охотно своя съотечественик и макар да отклонила въпросите за Маяковски, самият и дом бил живо доказателство за истинността на легендата. Цветята били навсякъде. Докато пиели чай, на вратата се позвънило. Той не видял повече през живота си такъв разкошен букет като този, зад който куриерът бил скрит почти изцяло, букет от златни японски хризантеми. И зад това проблясващо на слънцето великолепие, звънкият глас на куриера произнесъл:"От Маяковски".
Татяна Яковлева починала през 1991-ва година. 
Източник: staniv.ru




                                         

Татяна Яковлева е била ухажвана в Париж от много
забележителни личности  като Александър Вертински
и Сергей Прокофиев.
А Владимир Маяковски мечтаел да я види своя жена ...




Документалната повест на Юрий  Тюрин е посветена на Татяна Яковлева - парижката любов на Маяковски ...Ако не са били срещите им през късната есенна 1928 година, героинята несъмнено би споделила участта на стотици руски емигранти ,напуснали неизвестни този свят. В историята са останали малко от тях  ,но Татяна остава ...като Муза ,вдъхновила поет като Маяковски ,посветил й красиви и вълнуващи стихове, събрал в тях една голяма любов ...

Невероятна история! Наистина любовта може да сътвори чудеса, особено ако е истинска! Прочетох с удоволствие твоя постинг! Поздрави!:)

Не знаех нищо за това, наистина е много вълнуваща тази история. Само несподелената любов може да просъществува толкова време.

Поздрав Стела..

Наистина красива, романтична Любов от миналия век, която продължава и след смъртта!... А Цветята са чудесен символ на тази Любов...

Здравей , Светла ... Тази история много напомня легенда
или притча ,вълнуваща със силата на една любов за цял живот .
Поет като Маяковски ,би могъл да обича така .
Благодаря ти за прочита и споделеното .
Хубав ден !

Може би си права ,Невена ... Несподелената любов ,
неизживяните чувства остават дълго заедно с надеждата
и мечтата и идеализират неволно все повече любимия човек .
Поздрав и приятен ден !

Вълнуваща легенда за една голяма любов ...
Приятно ми е ,че ти харесва , Ани ...
Благодаря и хубав ден !

Да ...любов ,която продължава и след смъртта ...
Романтична ,красива и силна , изразена по невероятен начин,
събрана в прекрасни букети , поддържащи я жива завинаги .
Благодаря за прочита и споделеното ,Марин !

Чудесен постинг-ода за любовта. Благодаря ти, Таня.
Х,бав ден!:))

Аз ти благодаря , приятелко ... Такава любов - велика и изстрадана ,
неизживяна и вечна ... Просто Любов .
Поздрави и хубав ден !

Не знам какво да кажа. Има ли наистина такава любов? От половин час се взирам в екрана и се питам щеше ли да е велика и толкова красива, ако беше споделена? И знаела ли е за цветята Лиля Брик? И колко жени едновременно е носел в сърцето си този необикновен мъж?
Въпроси, въпроси...
Поздрави за хубавия постинг!

Нещо неизживяно и несподелено винаги остава в сърцето като силно
и красиво ,непостижимото живее дълго и идеализира все повече
живота с този ,на който си посветил чувствата си ... Така мисля .
Лиля Брик веднага е била уведомена от свои близки приятели в Париж
за тази връзка и тя се уверява сама в това ,когато се появяват първите любовни стихове на Маяковски ,написани не за нея ,а за друга жена . Първата Муза и
вдъхновителка на поета преживява тази Парижка любов по своему
болезнено и може би се опитва да не мисли за нея ...да останат в забрава тези
любовни посвещения ... Всъщност страстната натура на поета е срещала и
споделяла чувствата на много жени , но тези две изключителни Музи остават
завинаги в живота му трайно и силно .
Благодаря за прочита и споделените мисли !

"Те не се виждали, но съществуването на човек, който толкова много я обича, влияело на живота и, както луната влияе на всичко живо на земята с въртенето си около нея."

разказът за тази любов е покъртителен, само "неуравновесен", само поет е способен да създаде такава поезия в живота, да е докрай отдаден, и с разбито сърце да продължава да обича, и след смъртта си да праща свидетелства за любовта си