Прочетен: 9031 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 22.08.2011 14:47
"Сент-Екзюпери. Последната тайна " Разследване на едно изчезване... Летище Бастия-Борго. Понеделник 31 юли 1944 година. 8,45 ч. Антоан дьо Сент-Екзюпери отлита на борда на самолета Lightning P-38 в посока Южна Франция с наблюдателна мисия, от която няма да се върне. През 1998 година един марсилски рибар намира заплетена в мрежите си верижката на изчезналия авиатор. Малко след това, водолазът и археолог Люк Ванрел идентифицира формално отломката на самолета на Сент-Екзюпери в района на Марсилия. Това е началото на едно невероятно разследване, което
има за цел да установи, защо самолетът на световноизвестния писател и авиатор се намира там, където никой не го е търсил. Този истински исторически трилър разказва за многобройните перипетии на малък екип ентусиасти във Франция
и по света. Резултатът е неоспорим: не е имало повреда. Сент-Екзюпери не се
е самоубил. Имал е среща с Историята и е загинал при последната си битка!
Но кой го е свалил?
„Винаги съм обичал загадките, особенно неразрешимите... Този път излизам бездиханен от епичното препускане,
което безспорно е довело до откриването на истината”.
Ален Деко.
Авторите: Журналист и водещ на многоройни радио и телевизионни предавания, Жак Прадел представя по канал „Европа 1” ежедневното си предаване с 1,5 милиона аудитория. Живеещ в Марсилия, Люк Ванрел ръководи и участва
дълги години в подводни археологични мисии.
Лино фон Гарцен: Каква беше реакцията Ви, когато шейсет години по-късно извадиха отломките от самолета на Сент-Екзюпери? Хорст Риперт: Емоция.
Нито повече, нито по-малко. Резултатът е на лице. Всичко свърши. Ако днес се появя и кажа: „Аз го свалих” със сигурност ще се вдигне шум, а аз не го искам. Дума да не става! Нека повече не говорим за това! Господин Риперт, благодаря
Ви за интервюто. Това всичко ли е? Всичко. Жалко... Част от ивтервюто на Лино фон Гарцен с немския пилот свалил самолета на Сент-Екзюпери, на 31 юли 1944 година Сент-Екзюпери е един от любимите писатели на Риперт. "Ако знаех,
че това е Екзюпери, никога нямаше да го сваля", признава бившият летец.
Риперт казва, че много по-късно е разбрал кого е убил.
През март, 2008 година, 88-годишният Риперт признава пред медиите,
че той е човекът свалил самолета на Екзюпери...
***********************************************
„Спрете да търсите! Аз свалих самолетът на Сент-Екзюпери.“
Хорст Риперт
Гривната на Сент-Екзюпери, намерена от рибар през 1998 година ...
*****************************
Откритието е важен момент за Франция, тъй като досега
съдбата на Екзюпери, чийто живот и книги го превърнаха
в един от най-големите герои на страната беше неизвестна,
коментира " Франс прес".
*****************************
Мисли на Екзюпери :
Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората
да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди.
Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.
Ако можеш да се влюбиш в полета и небето, ти знаеш къде
трябва да дойдеш. Там ще откриеш хора, които са живи, приключения,
които са истински, и ще се научиш да виждаш смисъла зад всичко това.
Благоволи да ме приобщиш към себе си заради твоята слава,
когато заспя в някоя долчинка из тия пустинни пясъци,
където добре работих.
Войната не е приключение. Войната е болест. Като тифа.
Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч….
Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно
в една посока.
Животът създава ред, но редът не създава живот.
Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората…
Любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг,
а в това те да гледат в една посока.
Няма да намериш безсмъртието вътре в себе си.
Съвършенството е добродетел на мъртвите.
Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече
да се добави, а когато няма какво да се премахне.
…Това занятие е много хубаво. То е истински полезно защото е хубаво.
Трябва да преживееш много, за да станеш човек.
Човек никога не е доволен там, дето е ...
Най-голямото богатство, това са човешките взаимоотношения .
Откъси от книгата
ГЛАВА ТРИ Ню Йорк, януари 1941 г. Антоан дьо Сент-Екзюпери получава с много шум Националната награда за литература за американската версия на „Земя на хората“. Церемонията се провежда на официален обяд пред 1500 зрители в хотел „Астор“. По време на престоя му в САЩ ще бъдат
публикувани още три книги:„Военен пилот“ през 1942 г., „Писмо до един заложник“ и „Малкият принц“ през 1943 г. Писателят Дени дьо Ружмон,
родом от романската част на Швейцария, който работи в „Гласът на Америка“,
си спомня за горчивината в душата на Сент-Екзюпери по това време.
Една вечер в 8,30 ч.,когато нощната смяна
е поемала дежурството в почти пустите офиси на Бюрото за военна
информация, Ружмон решил да отиде, някъде към 2 сутринта, при
Тонио, за да изиграят партия шах и той да му разкаже за неволите
на „неговата“ Франция. „Обясняваше ми, че Маршалът, споразумявайки се, спасява само „субстанцията“ на Франция. Възмущаваше се открито,
че на германците било достатъчно да спрат доставките на смазочно масло,
за да блокират всички влакове във Франция и да парализират снабдяването
на французите с продоволствия. Що се отнася до голистите, те не се биели срещу нацистите, а срещу френското пиколо във „Валдорф“ или управителя
на „Риц“, който им бил отказал да стои на пост и затова го третирали като
предател.“ Като много други съкрушени от поражението през 1940 г. сънародници, Сент-Екзюпери се надява, че ролята на маршал
Петен е на „защитен щит“, както в началото се е смятало.
Но мисълта му еволюира... Когато публикува „Военен пилот“, списанието „Френски писма“ приветства в нелегално свое издание излизането на книгата. От „Лятно слънцестоене“ а Анри дьо Монтерлан
до „Развалини“ на Люсиен Ребате, излизаха множество срамни военни книги. Французите ги четяха със свито сърце. Питаха се дали в разгромена Франция
някога ще спрат да се пишат толкова много обиди. Тази книга, обаче –
„Военен пилот“ на Сент-Екзюпери – може да се чете без да се червим.
Тя беше публикувана в присъствието на врага! Войната в нея е наречена
с истинското є име – „Битка на Запада срещу нацизма“. Тя не отрича войната: „Трябваше ли Франция, за да спести една битка, да се отрече от войната?
Не мисля.“ Преселението, видяно от въздуха, през очите на един боец,
който рискува живота си всяка секунда, не е вече „играта на клане“, както
бе наречено от тривиалния и несериозен М. дьо Монтерлан, който го възпя
от земята с лиризъм и на който французите скоро няма да простят. Въпреки
това Сент-Екзюпери не моли за милост, не плаши, нито пък приканва към бунт. Разсъжденията му, по време на полет, докато го грози смъртоносна опасност,
не ни карат да се самосъжаляваме или отричаме от себе си,
а „да станем такива, каквито сме на думи: равни, свободни и братя...“
„Военен пилот“ вече е забранена. Естествената съдба е да се присъедини
към апокрифната литература, с която поробена Франция къса малко
по малко от обкръжаващата я абсолютна тишина.“
ГЛАВА ШЕСТ. Така започва една загадка, която ще остане неразкрита повече от половин век. Виждайки как Сент-Екзюпери маха с ръка зад плексигласовия
прозорец на пилотската си кабина, хората от ескадрила II/33 не са могли да предполагат, че това е последната им среща. Минава 12,30 ч. и Гавоал започва
да се тревожи. Обажданията по радиостанцията остават без отговор. В 13 ч. персоналът от контролния радар е вдигнат на крак, но на екрана не се вижда
нищо. 14,30 часа – горивото на самолета е изчерпано. Повече няма да се появи
на небето... В 15,30 ч. Върнън Робинсън от Информационното бюро попълва
и подписва фиш с надпис: „Незавърнал се пилот. Счита се за изчезнал.
Без снимки.“ „След четиресетгодишна възраст избягвайте да карате самолет“ –
го е била предупредила ясновидката г-жа Пикомесмас. Сент-Екзюпери сигурно
го е забравил... Най-големите оптимисти се надяват, че е кацнал аварийно
в Швейцария, или че се е присъединил към партизаните в Савоа.
Самозалъгват се, че е пленник и се надяват пленничеството му дане трае дълго.
В Алжир, обаче, няколко дни по-късно тръгва слух, че „е кацнал във Виши“...
„Дори и изчезването му не му е било простено и са инсинуирали предателство – разказва Къртис Кейт. Във вестниците се споменава, че не се е завърнал от последната си военна мисия, излизат няколко статии...
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.
Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.
Научи ме на изкуството на малките неща...
***************************
http://www.vbox7.com/play:463c1062
22.08.2011 14:46
Хубав и приятен ден!:)
Поздравления за оригиналния пост!
Tezi podrobnosti ne gi znaex..:((
Sega blagodarenie na teb gi nau4ix!!
Blagodarq ti!
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
ВЕЛИКИЯТ ЕКЗЮПЕРИ!
Има право Надето (Мълчаниеотнадежда) - можем само да помълчим....
Благодаря ти, Таня.
и да ви благодаря за присъствието , прочита и удовлетворението
от усещането , споделените мисли и чувства ...мълчанието
пред ВЕЛИКИЯ ЕКЗЮПЕРИ... Намерението ми беше да представя книгата
на Жак Прадел и Люк Варнел ,но докосвайки се до Екзюпери не можеш да отминеш мъдрите му мисли , невероятната молитва ... Ако бях продължила
и с любимата си книга - " Малкият принц "...нямаше да има край .
Благодаря ви от сърце и ви пожелавам един прекрасен вторник ...
pisatelkata
magnoliya
malchaniaotnadejda7
bven
friendly1
kleopatrasv
silwiqna
mileidi46
tota
vandela007
kometapg
Благодаря ,че бяхте с мен ...
Прости за късното включване, вчера ме издруса една яка мигрена, та не ми се живееше :))))))))))))))))))))
Поздрави
Валя
Хубав и ползотворен ден !
прелестна фотография ...ти си знаеш каква .
Поздрав за хубавия постинг.
Приятен и хубав ден Таня!
преизпълнена с любов и красота...
Поздрав и прекрасен ден !
23.08.2011 10:21
в прекрасни творби и с интересния си ,вълнуващ живот ...
Благодаря за споделеното и светъл ден !
Благодаря ти!
Поетите са най-напред войници.
Поздравления !
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...