Прочетен: 9426 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 07.09.2012 19:18
143 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО
НА МАРА БЕЛЧЕВА ...
И сенките ни тихо ще се слеят "
Мара Белчева, Пенчо Славейков
Сборникът включва интимните им писма,
както и стиховете, провокирани от най-съкровените
им чувства. Те хвърлят светлина върху времето,
в което двамата намират поетическо вдъхновение
един в друг и така връзката им прелива в
творчеството им. Част от спомените и писмата
в книгата се публикуват за първи път след
осемдесетгодишна забрава ...
Витрина с вещи на Петко и Пенчо Славейкови и Мара Белчева
***********************************
Мара Иванова Белчева е българска поетеса
8 септември 1868, Севлиево
16 март 1937, София
Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси.
Превежда произведения от Фридрих Ницше—
„Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман —
„Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др.
Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем
творчество е неповторимо индивидуално в историята
на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена
от общуването си с големия български поет, Белчева
създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл.
Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие.
Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна
привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът
за него озарява поезията на Мара Белчева
със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема
и непреходна. Изповедното начало, характерно за
ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва
с размисъл върху вечните човешки въпроси.
Поетесата изповядва християнските добродетели
и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от
доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост,
спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство,
дирене на хармония в съществуването определят
облика на творчеството ѝ.
Лебедовата песен на Пенчо Славейков...
Мара Белчева е истинска икона на своето време. 23-годишна е, когато мъжът й Христо Белчев (финансовият министър на Стамболов) е убит. В нея е влюбен самият княз Фердинанд – злите езици говорят, че една от причините за убийството на мъжа й Христо Белчев (финансовия министър на Стамболов) е продиктувано и от желанието той да бъде премахнат от живота на красавицата и тя да стане свободна жена. Факт е, че Фердинанд поръчва да направят гипсова отливка на ръката й, която държи на нощното си шкафче, за да я гали и целува. Придворна дама, младата вдовица е подложена на постоянните ухажвания на царедворците.
Но Провидението е предопределило друго: да събере тази обаятелна и желана красавица с един от най-големите поети и интелектуалци, единственият български творец, стигнал до прага на Нобеловата награда за литература – Пенчо Славейков. Любовта им, драматична и неповторима, е документирана в стихове, писма и спомени, събрани в тази книга. Някои от тях се публикуват за пръв път след повече
от осем десетилетия. Двамата намират поетическо вдъхновение един в друг и интимната им връзка прелива в творчеството им.
Макар че са се знаели от деца, фаталната среща за тях става през 1903-та. Неин сродник довежда Пенчо в дома й на ул. "Христо Белчев" 12 (сега ресторант Before аnd after). Двамата така се унасят в приказки, че не усещат кога идва утрото. Така започва необикновената любов.
"Има нещо детско и невинно в тази обич, но определено може да се каже, че това е била една истинска и много силна любов. Тази толкова желана жена решава да сподели живота си със Славейков и да поеме всичките негативи, които са около него, защото той е бил унижаван, принуден е едва ли не да емигрира и умира в Италия".
Портрет на Пенчо Славейков
от Н.Михайлов, 1903
"Споменът за Пенчо е душата на живота ми",
пише поетесата до своя приятелка след смъртта
на Славейков на 28 май 1912 г. в Брунате край
езерото Комо в Италия.
---------------------
Красивите й стихове ...
---------------------
Свърши се играта,
млъкна песента.
Той и тя в душата
с звукове-цветя,
свиха и завиха
вън града сами.
Звездна нощ и тиха
светлинка ръми
над града потънал
в летен сън ленив.
Чер е скут разгънал
парка мълчалив
дето се извива
глъхналия път -
дето мълчаливо
сенки две вървят.
******************
В душата ми градина
речта си посади,
и на далеч отмина.
Речта ти реч роди.
Когато се завърна
речта си непозна;
когато ме прегърна
ти - майска светлина -
тя пак бе полетяла
- пчела от цвят на цвят -
и от дъхът ти брала
най-дивний аромат.
Родих се да живея в бури -
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!"
ми каза той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.
*****************************
Вечер
Простряло е зад глухата алея
мълчанието тъмните си двори.
Висока порта се черней. Пред нея
възправени бдят два безмълвни бори.
Кой беше тоз пред мен що влезе тука
и портата след него се затвори?
От някъде вечерня бавно чука,
и звън се рони надалеч в простори.
Денят умира. Тихо тъй умира
и в мене нещо, и с душа се бори...
Вечерен звън се рони, бавно спира.
Безмълвно се тъмнеят тихи двори.
Мара Белчева
Мара Белчева е била изключителна красавица...
********************************
Орисницата някога предрече,
във свойта гръд ще спотая гласът
на онзи, който пътя ми предрече
(М. Белчева, „Причастие”)
… Но можеше нимфата все пак
в края речта да повтаря и чутите
думи да връща.
(Овидий, „Метаморфози”)
Мара Белчева открива ролята на трагичната нимфа за българската култура. Нейният живот отразява живота на другите хора, нейната поезия говори с гласовете на други поети. Изборът да бъдеш не-себе си и все пак да бъдеш личност, изричайки именно този избор, навярно е труден, във всеки случай много по-труден от грубо моделираната виталност като образец на мъжествен егоизъм от кирилхристовски тип. Всяка буря изтръгва по един дъб, който живее в смъртта, и после „певци песни за него пеят”. А тръстиката остава, без да оплаква съдбата си, може би за да оплакват нейната участ другите хора.
проф. дфн Милена Кирова
Тази изящна книга е второ допълнено издание-монография за една от първите дами на българската поезия – Мара Белчева. Чрез всички приложени документи, писма, оценки за творчеството й, анализи на произведенията й
Благовеста Касабова постулира и утвърждава образа на Мара Белчева като самостоятелна културна величина, извън сянката на Пенчо Славейков. Всичко това е осъществено методично, с подробности от биографията й, цитати от най-известните писатели в началото на 20 в., анализ на политическата обстановка и богат снимков материал. Каква благородна, чувствена, ерудирана фигура израства пред очите на читателя! Такива дами в поезията днес няма, категорична е Благовеста Касабова.
Анжела Димчева
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
"Чуй, тихий извор е дълбок!"
ми каза той - и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.
Хубав ден ти желая.
Поздрави!
ПРОЧЕТОХ С ОГРОМНО УДОВОЛСТВИЕ И ИНТЕРЕС!
Прекрасна вечер!Сърдечни поздрави и прегръдки!:)))
Хубава вечер!
Хубава вечер!:)
Б.
Благодаря, беше ми и интересно и приятно тук!
Поздравления !
животът и ... но е бил истински .
Радва ме присъствието и хубавите коментари ...
pisatelkata
ognena71
dushka
iliada
nanita73 - благодаря и добре дошла
jordito - радва ме посещението и интереса
Желая ви хубав петъчен ден !
martiniki
kometapg
alexs
bven
bizcocho
Пожелавам ви прекрасен ден !
09.09.2011 02:18
malchaniaotnadejda7
miaa
magnoliya
konstant7
Приемете моите извинения - не успях да отговоря поотделно ,
а имахме какво да споделим за тази невероятна жена ...
Благодаря ви ,че и днес спряхте на моята страничка .
Хубав ден ,мили приятели !
Пак сама
Мара Белчева
О, дай ми Боже сила
света сама да нося
и милост да не прося
аз, никому немила.
На всички дал си мъки ,
Но сила на малцина.
О, дай да не загина
от обич и разлъка!
Тук: http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/09/08/140-godini-ot-rojdenieto-na-mara-belcheva.231764
Помня твоя постинг и благодаря ,че ми припомни .
С удоволствие ще го прочета отново .
Освен почит към жената и поетесата Мара Белчева ,
моята идея беше и да представя накратко книгите за нея .
Поздрав и приятен ден !
"О, дай ми Боже сила
света сама да нося
и милост да не прося
аз, никому немила."
Мара Белчева
Силна поезия! Тя ги е срещнала. Как цяла нощ са си говорили и не са могли да се разделят още от първата им среща! Непременно ще взема сборника. Това е нещо много ценно. Прегръщам те!
Хора...
Всичко им се случва: и радост, и мъка; и щастие, и неволи... хора от плът и кръв!
Благодаря ти, че ни разказваш.
Хубав ден !
2. По Виктор Цой - dushka
3. ЛУЧИА ИРИСИ - един очарователен талант
4. Воинът на светлината ...
5. Алпите - dolsinea
6. Жените с името Мария
7. Зелените хора... има такива.
8. Неказани думи
9. Усмивката
10. Мантра на Петото измерение
11. За клиповете
12. ИСКРЕНО ... от приятел
13. Мъчните хора ...
14. Когато спуща се нощта ...
15. Разпятието
16. Тя е влюбена в теб
17. До болка ...
18. Сто години да минат ...