102- години от рождението на Вапцаров ...

Поет със световно признание, преведен на повече от 50 езика
и издаден в над 40 страни, той е единственият българин,
носител на Международната награда за мир, присъдена му
посмъртно през 1952 г. Заради изключителните му приноси
в световната литература и култура Никола Вапцаров е включен
в календара на ЮНЕСКО за 2009 година.


                                                       
"Аз поне не познавам друга поезия,която да излъчва
такава силна топлота, човечност, близост и
честност, поезия, която да е толкова убедителна
в изискванията си хуманна справедливост и мир,
каквато е поезията на Вапцаров.
И колко вяра в поета и в неговото бъдеще, колко
копнеж за живот изразява и предава тази поезия,
така проста, скромна и непосредствена като
слово, поезия,която не приема красивите думи
и  натруфеност ..."
                                                                       Арис Диктеос 
                                           " Да бъдеш съвременен, модерен е основно изискване към твореца.
Ние не бива да оставаме при миналото, трябва да сме обърнати
към бъдещето. И със своето творчество Вапцаров ни учи именно
на това. Той създаде една истинска модерна поезия - и новаторска,
и народна по дух и изразни средства, в това е според
мен истинският смисъл…"
                                                                    Марио де Микели 
 
Импресии от параход "Бургас"
Ние идеме, пленени от твоята миражна далечност,
омагьосани от вечния стремеж към неизвестното,
и душите ни ще останат завинаги заключени
в легендата на твоите вълни, очаровани от
неотменната жажда по незримото.  
АЛЕКСАНДРИЯ 

Южно слънце, южни очи...Знойни и загадъчни като великата гръд на пустинята. Трясък на елеватори, свист на параходни свирки, напрегнати мускули, трамваи, хора, хора...различни души, различни грижи, различна скръб, различни копнежи. Викове на амбулантни продавачи - бели, жълти, черни; разсеяни погледи, засмени погледи, погледи, пълни с грижа, погледи, пълни със скръб - пулсът на големия град. И в това огромно сърце гори и моето - неизмеримо в своята микроскопичност и велико като единица, като степен, като множител...
По палубата продавачите се провикват дрезгаво п в гласовете им няма лъжа, а някаква дива необходимост, някакъв ужас, който граничи не с копнежа за щастие, а с борбата за хляб.
Морето е безкрайно и светло, тъй както може да бъде безкрайно и светло само южното море, и над него нито един облак, нито една сянка, чисто и ведро като усмихната детска душа. Чисто и ведро...Спомням си моите детски години, първата молитва...и ми става тягостно и мъчно. Една чайка отпуща морно крила, едва-що не докосва върха на мачтата, и после полита някъде надалече. Очите ми неволно я следят, докато нейната белота не се разтопи в далечината съвсем, в огнените вълни на слънцето...
А отвътре нещо се надига, бунтува се, клокочи, иска да изхвръкне от този железен обръч на една покорна действителност и вика:
- Чакай, чакай, отнеси ме и мене някъде в безкрайността, нашироко, там, където душите се разтварят, за да изгорят в горещата необятност на безкрая.
Но доле монотонната песен на циркулиращата вода в ох-ладилника разправя за тъмните машинни помещения, за строгата повеля на машината, за хората, които са доле, и после пак отначало...
По кея пъплят множество хора. И във всички очи - някаква жажда. Вечната жажда на човека.

--------------------------------------------------------------------

В ОТКРИТО МОРЕ 

Една дъга от дим опасва хоризонта. Не спектърът, не дъгата, която след дъжд сме гонили като деца. Една дъга от дим. И после някъде едва уловима точка. И точката расте, расте бързо, след това добива миражна неопределена форма и после съвсем ясно се очертава силуетът на кораб. Накъде? Курсът му е Порт Санд. Двете димови тръби се очертават съвсем ясно. Доста далече минава нашият траверс и продължава натам. И в мене израства онзи бунт на моите другари, роден още от ученическата скамейка.
Ние искахме нещо огромно, далечно; ние искахме кораби като планини, ние искахме далечни морета, ние искахме необзорен широк път, ние искахме простор, а ще останем в тесните машинни помещения.
Накъде отиваш? Ще минеш ли Суецкия канал? Занеси на Индия приветите на моите другари... да, и на Цейлон, и на Филипините... после на Австралия... кажи им, че не ги жадуваме от романтика, не от младежки ентусиазъм. Та романтика ли е да искаш да видиш това, което не си видял, но което съществува, романтика ли е да обичаш красивото?
Та ние искахме да се отдалечим с месеци и когато се завърнем, да почувствуваме още по-силно сърдечната нишка на родното.
Слушаш ли, кажи им, че някъде на север има хора като Пеньоловия Мариус, които сънуват бреговете на Индия - Бомбай, Калкута...

---------------------------------------------------------------------------

ЧЕРНО МОРЕ 

Защо не ме люлееш, защо не гърмиш, защо не счупиш мачтите? Аз искам за последен път да изпитам силата на твоята стихия, искам последен път да ме покръстиш с бурята, която жадувахме с моите другари...
Искам, защото може би няма да те видя никога, искам, защото може би няма да те видиме никога... А обичаме те, Черно море. Обичахме волната ти песен, която никога няма да заглъхне в душите ни; обичахме твоя син простор, обичахме тихото спокойствие, смълчано над своята тайна: обичахме бурята ти, обичахме белите ти чайки, зареяни без път, обичахме твоята многоликост.
И ето погледът ми за последен път се къпе в тебе, там, където не се вижда никакъв бряг.
Прощавай, мое хубаво родно море!

-----------------------------------------------------------
" Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.".....

-------------------------------------

Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се,
като окъсан рибен буквар
модел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,
мечтите греят с синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш вятъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.




Прощално

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

-----------------------------
Любовна

Като бетонен блок над нас

тежи барутната тревога.

Душите ни ръмжат: – Война!

Аз виждам тоя смут дори

В душите кръв, и смут и огън.

сега в` фабричните комини,

на запад в залеза, или

в небето тъй спокойно синьо.

И в тези дни, кажи ми ти,

когато ни притягат в обръч,

в сърцето, грях ли е, кажи,

че пазя още кът за обич?

Кажи ми грях ли е, че пак,

дори и в този шум фабричен,

процепен с зъл картечен грак,

си мисля: – Колко я обичам!... 

Да, вярно, мъничкият свет

на нашата любов е тесен,

затуй със поглед, впит напред,

ти пиша толкоз малка песен. 

Пролет

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!


  Познaвaме ли вcъщноcт биогрaфиятa нa cветовния бaнcкaлия Hиколa Baпцaров? Кой е Мaрко Теодорович от Bезювия род? И кой - иcтинcкият Йонко Baпцaров от "биткaджиите" Продaничини? Кaкво знaем зa многоликaтa Eленa Baпцaровa? Зa ромaнтичнaтa cъщноcт нa поетa кaто морcки човек? Зaщо в обезверения XXІ век Baпцaров въпреки вcичко е Зaконодaтел нa вярaтa? Кои ca нерaзтълкувaните зони в пcиxологичеcкия му профил? Ocъзнaвaме ли изумителния фaкт, че той до рaзcтрелa cи оcтaнa влюбен? И че поcледнaтa, окончaтелнaтa думa в поезиятa му е обичaxме... Cъщеcтвувaт ли неизвеcтни cтрaници зa култовите "Моторни пеcни"? Дaли нaиcтинa Бaгрянa е виновнa зa cмърттa му? A xудожникът Конcтaнтин Щъркелов?
И още много въпроси и отговори ...



 „Този мой труд, който възстановява истината за идеите,
етиката и литературния гений на Никола Вапцаров,
го посвещавам на стогодишнината от неговото рождение!.”

                                                                    Чавдар Добрев


Ти помниш ли...   Ти помниш ли ...

Документален филм
за Никола Йонков Вапцаров
по повод 100 години от рождението му.
България, 2009, 55 мин.

Сценарист и режисьор: Мая Мапцарова
Оператор Евгени Коевски
Музика Борис Карадимчев. 
Филмово есе за живота, делото
и поезията на
великия поет Никола Вапцаров.

Племенницата на Вапцаров, заедно с брат си, е издирила
последния жив човек, който е присъствал, а вероятно
и самият той е стрелял, срещу поета. Той всъщност е и
главният герой във филма на Вапцарова. Неговият
свидетелски разказ за това, което се е случило в деня,
в който е бил убит поетът в христова възраст, стои в
основата на продукцията.На практика филмът представлява
един своеобразен мост между миналото - историята на
евентуалния убиец на поета и новото време.
Как е живял той през всичките тези години, които са
изминали от тогава. Тормозила ли го е мисълта за разстрела,
за деня на убийството на великия поет.

------------------------------------------------------------------------------------------

Не е случаен изборът ми на творбите, новите
факти и предположения ,непознати страници
и различни мнения,последните
издадени книги и  споменаването
на нашумелия филм ...
Предполагам ,че няма да ви изненадам - за поета
е писано и говорено много ... и понякога се питам
точно къде е истината и има ли нужда да се
търси - може би има ...
За нас мисля е по- важно присъствието
на Великия поет в историята ни , в живота ни ,
в дните ни ...във Вярата и мечтите ни .
                         
                        НИКОЛА  ВАПЦАРОВ
винаги ще остане от поетите , изживяли своите
     незабравими творби ... Вечните поети ...
с които не може да не се гордеем ... не може .

                       ПОКЛОН !

 

и за това е спомогнал друг "поет".

Валя

... да, помогна "една поетеса на две епохи метреса"...

В памет на този велик поет, за неговата 100-годишнина си позволих да го почета така:

ПРОСТИ, ПОЕТЕ

/На Вапцаров/


Докоснах с мисъл твоето перо
и ме заля поток от думи.
Нерадостно и гневно беше то -
безсмислена била смъртта ти!

Прости ни, че предадохме мечтата
и сякаш сме изтрили близо век,
отново класово сме разделени
и брат за брата стана враг.

Чакали пак разкъсаха народа,
за някои - лукс, за другите - гурбет,
и безнадеждни млади хора,
и мрачен сив духовен гнет.

Ако погледнеше запуснатите ниви,
затворени заводите и бедността,
днес пак ще пишеш гневни рими
срещу бездушната машина на властта.

И питам се, да беше днес сред нас,
работнико боец, поет-мечтател,
дали отново би избрал смъртта
за свободата на народа си?
АК

,,За нас мисля е по- важно присъствието
на Великия поет в историята ни , в живота ни ,
в дните ни ...във Вярата и мечтите ни .

НИКОЛА ВАПЦАРОВ
винаги ще остане от поетите , изживяли своите
незабравими творби ... Вечните поети ...
с които не може да не се гордеем ... не може .

ПОКЛОН !
Светла вечер! Сърдечни поздрави и прегръдки!:)))

Роден модернист, могъщ, оригинален. Продължавам да вярвам и мисля, че Багряна не е знаела за него като поет. Като всичко друго, но не и като поет. А той преди да бъде, каквото и да било - "идеалист, терорист, утопист..." и т.н., преди всичко останало е поет. Един от най-големите, които България е имала. Не ангажирам никого с мнението си, така мисля. Благодаря ти за този постинг!

Чудесно представяне на негови творби, на мисли за него и на нови
факти и предположения, непознати страници и и различни мнения в последните
издадени книги и филм ...

Много точно си казала в послеслова: " важно е присъствието му в историята ни , в живота ни ,
в дните ни ...във Вярата и мечтите ни . "
Поклон!

По този начин отбелязах 101 годишнина от неговото рождение.

http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/12/07/101-godini-ot-rojdenieto-na-nikola-vapcarov.647181

Големите не считат себе си за "Исполини"
Поклон!
А паметта за него е жива!
Поздрави от мен!

"НИКОЛА ВАПЦАРОВ
винаги ще остане от поетите , изживяли своите
незабравими творби ... Вечните поети ...
с които не може да не се гордеем ... не може ."

ПОКЛОН !

Любовта му към живота е толкова голяма и така трябва да бъде, за всички ни,
защото тези негови думи винаги са ми звучали като завет!!!
..."животът с грубите, лапи, челични, аз пак ще обичам, аз пак ще обичам..."
Цитирам по памет*.
Ярка звезда на поетичния небосклон на България!

и почетохме заедно един от най- големите ни поети ,
харесван и оценяван и в чужбина , изключително талантлив
и истински ... Нашият Никола Вапцаров .
Поздрави и хубави декемврийски дни , приятели !

и символ:)

Поздравявам те, Таня, че се сети да отбележиш тази годишнина.
И както казваш, поклон пред нашия Вапцаров.

Поздрави,Таня, направила си едно истински вдъхновено възпоминание за голямия поет на България Никола Вапцаров.

Животът показа,че независимо от всички обществени промени и катаклизми, от опитите за преоценка от страна на някои псевдодемократи, Вапцаров си остава един от върховете на българската поезия. Не остарява тази поезия, защото е талантлива, истинска!

да се върна назад и да се потопя в неговия свят........харесвам творчеството му......