Спомняте ли си кой и кога
          e произнесъл тези думи?
На подиума в залата за присъждане
на Нобелова награда се изправя
дребничък мустакат мъж...
Поглежда към публиката и бавно,
с ясен плътен глас започва
да произнася своята реч ...



Името на автора на тази знаменита реч
       е  Уилям Фокнър  (1897–1962) –



великият разказвач на Американския Юг,
създателят на митичната Йокнапатофа.
Дали днес светът е станал по-малко страшно
място от годината, в която Фокнър произнесе
своята реч ?Дали писателите, които вървят
по стъпките му, съхраняват привилегията
да помогнат на човека „да издържи, като
възвишават сърцето му, като му напомнят
за смелостта, честта, надеждата, гордостта,
състраданието, жалостта и жертвоготовността“?
Днес и вовеки сред вечнозелените поля на
една митична земя,пътят за която минава
през въображението, идеала и
самопожертвователността,живее в мир сред
героите на своите произведения и сред
читателите, които го последваха, той –
Уилям Фокнър, писателят и човекът,
който вярваше в безсмъртието на духа.

Стефан Пеев



Нобелова реч, Уилям Фокнър (1897-1962)
10 декември 1949


Отказвам да приема края на човека

Смятам, че тази награда се дава не на мен, а на моя труд – трудът на цял един живот, извършван в агонията и потта на човешкия дух, не за слава и най-малко от всичко за печалба, а за да се създаде от материала на духа нещо, което не е съществувало преди това. Ето защо тази награда ми се дава на доверие. За паричната й част няма да бъде трудно да се намери предназначение, съизмеримо с нейната цел и значение. Но аз бих искал да сторя същото и с аплодисментите, използвайки този момент като връх, от който мога да бъда чут от младите мъже и жени, посветили себе си на същото страдание и труд, сред които вече се намира онзи, който някой ден ще стои там, където сега стоя аз.
Трагедията на нашето време се състои в чувството за всеобхватен, физически страх, поддържан в продължение на толкова дълго време, че ние даже сме се научили да го понасяме. Вече няма проблеми на духа. Съществува само един въпрос: Кога ще бъдем взривени? Именно затова младият мъж или жена, пишещи днес, са забравили проблемите на човешкото сърце, намиращо се в конфликт със самото себе си – които са единственото нещо, пораждащо добра литература, защото само те са, за които си струва да се пише, които си струват агонията и потта.
Той трябва да ги научи отново. Той трябва да разбере, че страхът е най-низкото от всички неща и, учейки се на това, да го забрави завинаги, да изхвърли от работилницата си всичко освен старите идеали и истини на човешкото сърце, старите универсални истини – любовта и честта, жалостта и гордостта, състраданието и жертвоготовността, без които всяка история е ефимерна и осъдена. Докато не направи това, той ще работи под знака на едно проклятие. Той ще пише не за любов, а за страст, ще пише за смърт, в която никой не губи нещо значимо, за победи без надежда и – което е най-страшното – без жалост и състрадание. Неговите страдания няма да докосват всеобщата плът, няма да оставят белези. Той ще пише не от сърцето, а от жлезите си.
Докато не научи тия неща отново, той ще пише така, сякаш стои и наблюдава края на човека. Аз отказвам да приема края на човека. Достатъчно лесно е да се каже, че човекът е безсмъртен просто защото ще издържи на всичко, че когато последният звук на страшния съд е прозвучал и затихнал от последната ненужна канара, висяща неподвижно в последната червена и умираща вечер, че дори и тогава ще прозвучи още един звук: звукът на неговия жилав, неизтощим глас, все още говорещ. Отказвам да приема това. Аз вярвам, че човекът не само ще оцелее – той ще надделее. Той е безсмъртен не защото единствен сред съществата притежава неизтощим глас, а защото притежава душа, дух, способен на състрадание, саможертва и издръжливост. И поетът, писателят, е длъжен да пише за тия неща. Негова е привилегията да помогне на човека да издържи като възвишава сърцето му, като му напомня за смелостта, честта, надеждата, гордостта, състраданието, жалостта и жертвоготовността, които са били славата на неговото минало. Гласът на поета трябва да бъде не просто летопис на човека, той може да бъде една от опорите, от стълбовете, които ще му помогнат да издържи и надделее.
-------------------------------
Превод: Златко Енев

И поетът, писателят, е длъжен да пише за тия неща. Негова е привилегията да помогне на човека да издържи като възвишава сърцето му, като му напомня за смелостта, честта, надеждата, гордостта, състраданието, жалостта и жертвоготовността, които са били славата на неговото минало. Гласът на поета трябва да бъде не просто летопис на човека, той може да бъде една от опорите, от стълбовете, които ще му помогнат да издържи и надделее.

А НИМА ИМА СМЪРТ?..НИМА ДУШАТА Е ТЛЕННА?

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ще оцелее - ако оцелее човешкото, доброто, моралното, духовното... Писателите, хората на духа изпращат своите послания до обществото - но доколко те биват чути, разбрани, оценени? Мисля, че по-голямата част от обществото се влияе от посланията и волята на политиците...

Благодаря ти, че ни припомни за този Човек!

- любовта и честта, жалостта и гордостта, състраданието и жертвоготовността"

"... пишещи днес, са забравили проблемите на човешкото сърце, намиращо се в конфликт със самото себе си – които са единственото нещо, пораждащо добра литература, защото само те са, за които си струва да се пише, които си струват агонията и потта."

"Аз вярвам, че човекът не само ще оцелее – той ще надделее... Гласът на поета трябва да бъде не просто летопис на човека, той може да бъде една от опорите, от стълбовете, които ще му помогнат да издържи и надделее.

Благодаря ти за словото на Фокнър, Таничка. Не го бях чела. А всеки, който посяга към белия лист, трябва да го прочете. Хубав следобед!

Страх от болести,
страх от бедност,
страх от самота,
страх от страха...
Напиши ги всичките страхове на един лист , запали го и го издухай от високо...

Фокнър е един от любимите ми мислители. Много обичам "The Long Hot Summer" и "Go Down, Moses". А нобеловата му реч е едно от най-дълбоките неща, които съм чела.
Като благодарност за този хубав постинг, ти подарявам любимата ми негова мисъл: Always dream and shoot higher than you know you can do. Благодаря ти, stela50!

Една удивителна и силна реч от невероятно талантлив човек! Благодаря ти, че сподели това с нас!

Тази реч е хубаво да се прочете , да се припомни ,
и това е причината да я споделя с вас . Силна , удивителна ,
дълбока ... още много думи могат да се кажат за нея
и любимият писател и мислител . Благодаря за споделените
мисли и чувства и сърдечни поздрави и пожелания ...
Благодаря за подаръка , Чайче - ще си го запазя .
Ще завърша с думите на Надя - " А всеки, който посяга
към белия лист, трябва да го прочете. "
Поздрави и прегръдки от мен !

страховете се поддържат успешно столетия и хилядолетия. Кое ли не е било плашило - Рим, варварите, Наполеон, Хитлер, комунизЪма в миналото, тероризъм, парников ефект, ГМО, икономическа криза, шистов газ днес....Изплашените са управляеми и манипулируеми. И търсят закрилата на силната ръка. Свободните духове са заплаха.....

Фокнър ми е един от много любимите автори, макар вече почти двадесет години да не съм се връщала към него. Тази негова реч не я бях срещала досега, но, както казах, сякаш по поръчка ми дойде! ... Странен е Светът, и прекрасен! :)

Речта ,Таня просто трябва да се чете бавнооооо-поне аз така я прочетох!
Поздрави за поста!