„Някой може и да съществува без изкуство,
но никой не може да е жив без него” –
Оскар Уайлд



   130 години от рождението
       на Владимир Димитров – Майстора

Владимир Димитров - Майстора е роден на 1 февруари 1882г.
в с. Фролош, Кюстендилско. През 1889г. семейството му се преселва
в Кюстендил, където Майстора завършва началното си образование
и прогимназия. Ранната му младост преминава при тежки материални условия и труд. Сменя няколко професии - известно време работи като бояджийски и ханджийски чирак, вестникопродавач и писар в Окръжния съд. През свободното си време той постоянно рисува портрети на чиновници, адвокати, подсъдими, а също и пейзажи от околностите на града. Така талантът му е забелязан и през 1903г. Майстора открива първата си изложба в кюстендилското педагогическо училище. Със спечелените пари от продажбите и подпомогнат от свои съграждани,
Вл. Димитров заминава за София, където постъпва в Държавното рисувално училище.
Майстора взима участие в Балканската и Първата световна война като военен художник. Целта на работата била да се създаде художествена хроника, а също по този начин да се развие у нас и жанра на военната живопис. На фронта Вл. Димитров прави първите си графики туш-перо и е един от малкото, който рисува фигурални композиции с убити: “Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "В гр. Скопие 1916", "Завръщане от фронта" и др. Ако се съблюдава академичната нуменклатура на определените жанрове, произведенията създадени от Майстора, не се вместват в тях. Картините му, имащи техническа завършеност, са малко. Малко са и портретите му с “официален” характер. Повечето от тези творби са едновременно графики и живописни етюди, копозиции и пейзажи, но тъкмо защото са така “объркани” те насочват вниманието в различни посоки и впечатляват с красив равномерен щрих.
След войните Майстора се утвърждава като художник, отхвърлящ академизма в изобразителното изкуство. Той е сред най-ярките представители на, създаденото през 1919г., дружество “Родно изкуство”. Неговите представители са сродени от желанието да вникнат в душевността и вълненията на изстрадалия от войните и от бедността обикновен човек. Сбижава ги идеята да създадат родно по дух изкуство. Докато по-ранното следосвобожденско поколение художници (Иван Мърквичка, Ярослав Вешин) търси етнографски точното пресъздаване на българина с носия и на празниците, то новото поколение се насочва към внушаване на националните черти посредством ритмуването на линии, обеми, цветосъчетания.
В периода 1924-1951г. Майстора живее и твори в кюстендилското село Шишковци. Там той намира връзката между хората и природата. Картините му са с подчертана иконна структура - образът е възвисен, спокоен, фигурата най-често е централно разположена с лице към зрителя, което внушава контакт с наблюдателя. Характерни за Майстора са редуването на топли и студени мазки, стилизацията на националния костюм, хиперболизация на някои символно важни елементи, например очите на девойките или елементите на задния фон. Битовите му картини са структурирани фризообразно. В картините му се долавя ценене на пасивните добродетели. Жената е представена чиста и хармонична, а мъжът е въплъщение на мъдроста.
От този период са картините му "Моми", "Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско", "Цветница", “Фамилия“, "Девойка от Кюстендилско", "Жетварка", “Жетвар”, "Мома с ябълки", "Жетварка от с. Шишковци", "Жетвари на обяд", "Копачки", "Селско момиче сред макове", “Сватба”, “Момиче”, “Селянин с грозде”, “Момиче на фон череши” и други . През годините Майстора посещава редица чуждестранни градове, между
които Париж, Лондон, Брюксел, Дрезден, Мюнхен, Виена, Ню Йорк, Истамбул, Сиракуза и Рим. В Италия той се запознава с американския колекционер Джон Крейн, който откупува голяма част от творбите му и
го уговаря да му предава всичките си творби в продължение на четири години. Така икуството на Вл. Димитров напуска Стария континент. Още приживе негови произведения са показвани в Италия, САЩ, Германия, Чехия, Русия, Индия, Китай, Полша, Румъния, Белгия и др. Той става световно известен, а за приноса си към българското изкуство получава редица отличия: Медал за наука и изкуство, орден „Кирил и Методий“ I-ва степен и е удостоен със званието „Народен художник”. Вл. Димитров - Майстора умира на 19 сепремвери 1960г., оставяйки като наследство за младите художници и всички българи едно несметно богатство от цветове, иконография и декоративизъм на националните черти във всяка една от картините си.


Творби на Майстора в ГХГ Пловдив-
Постоянна експозиция


Автопортрет с две девойки


Момиче със слънчогледи


Момиче сред ябълки

Ябълки
Пейзаж

Есен 

Зима

Пролет


Пейзаж с кон 



Момиче с гергини


Молитва

"Девойка с грозде"

Поздравявам те за страничката, посветена на 130 - тата годишнина от рождението на Владимир Димитров – Майстора. Във всяка негова картина се оглежда българското. Заслужена почит!

Добавям линк за страничка, посветена на него. Нека и други, които се отбиват тук да посочат за да направим блог вълна.
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/03/20/vsiako-tvorenie-na-istinskoto-izkustvo-e-edna-korekciia-na-p.712402
И още един линк:
http://avangardi.blog.bg/izkustvo/2009/07/24/vladimir-dimitrov-maistora.368802

Хубав ден!

Трябва да отдели поне един час и да разгледа на живо творбите на този велик
български самобитен майстор на четката!
Поздрав и приятен ден Таня!

Някой може и да съществува без изкуство,
но никой не може да е жив без него” –
Оскар Уайлд
Наистина -човек дори да живее си е изкуство- във всяко едно отношение!

Човек се чувства пречистен след всеки поглед към картините му!

"Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност" казва Сергей Рахманинов. Изкуството на Майстора е изтъкано от истина, красота и тихо съзерцание. Един от най-големите художници на човечеството. Благодаря за видяното!

Майстора е най-българският художник...
Светъл ден, приятелко!

Благодаря, Таничка за прекрасното представяне на несметно богатство ........завещал ни най българският майстор!
Сърдечни прегръдки!:)))

Ако се беше родил в Прованса...

За представянето!
За изкуството му, което е като всеки следващ дъх!
За топлината в неговото творчество!
За обичта му към България!
За да ни има, трябва да обичаме!

От творчеството му лъха любов към всичко българско и много човечност. Не случайно бог го е надарил с такъв голям талант.

Народната душевност и българският бит. Има някаква властност в картините му. Поздрави за постинга, Таня!

Някога като студент, са го наричали Рисувачо или Мазачо !!! Но талантът е неоспорим и най-хубавите женски образи са неговите!!! Особено харесвам "Момиче от Калотино"
Привет и благодаря за красивия материал, Приятелко!

Легенда!

Цветно и топло да ти е с краските на Майстора! Благословени сме с Изкуството Му! Честит Трифон Зарезан! :)

Имах удоволствието да посетя постоянната му експозиция в гр.Кюстендил и да се насладя на неговите интересни ,топли и наситени с колорит картини!
Майсторът си е майстор и то какъв!Разпознаваем ,искрен и със собствен почерк творец.Разбирам от информацията постната тук ,че за да стигне до това съвършенство на рисунъка е преминал през много тежък период на израстване и оформяне като ненадминат и уникален художник по онова време .
Благодаря ти за прекрасното отбелязване на тази дата ,Таня!

Всичко хубаво, обаче, сигурна ли си, че това е съответстващата музика?!?!?

че едни от първите картини , по които направо се захласнах
бяха на Майстора ... Най- българският голям талант ...
Да , той е легенда ,творчеството му е цяло съкровище от багри
и светлина ...човешко , твърде човешко -истина, красота и тихо
съзерцание, във всяка негова картина се оглежда българското...
Заслужена почит от всички нас ... от всички българи .
Хубаво беше да направим блог вълна ,
повтарям посочените от Ати линкове на постингите от нея и Авангарди .
http://tota.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/03/20/vsiako-tvorenie-na-istinskoto-izkustvo-e-edna-korekciia-na-p.712402
http://avangardi.blog.bg/izkustvo/2009/07/24/vladimir-dimitrov-maistora.368802
Умишлено подбрах по-малко известни картини - всъщност има ли нещо неизвестно от него ... Всичките му картини са шедьоври , неповторими
и възхитителни ... Радвам се , че заедно почетохме кръглата годишнина ,
сърдечно благодаря за посещението и споделеното .
Желая ви приятна вечер , а на празнуващите да са живи и здрави !

Това ли е единственото , което те впечатли , Анонимен ...
Не отговарям на анонимни коментари по принцип , но когато се касае
за нещо сериозно и важно , не мога да не пиша .
Всеки човек има право на мнение ... но какво значи този въпрос .
Да , хареса ми клипа с картини на Майстора и използвам случая да благодаря на този , който го е изготвил ... А музиката - за мен е подходяща , с народни мотиви, приятна и се чувства българското звучене . Но честно казано ме впечатлиха творбите , а тя беше само фон .
Съжалявам , дано съм отговорила на многото въпросителни и удивителни .
Всичко добро !

Поздрави и от мен, Таня!
Б.

само дето не умее да ги пази.

Поздрав, Стела
Валя